Борисов по стъпките на Станишев
Че историята се повтаря веднъж като покруса, а втори като фарс, даже не е задоволително убедителнa максима за българската политика. Тук се повтаря веднъж като фарс, втори като гротеска, трети като сапунка. А това, което се случва сега с премиера Борисов е, че наподобява се е запътил таман към оня облик, по отношение на който интензивно и с години изграждаше имидж на негова диаметралност - Станишев. Кой беше Станишев прочее? Аз не помня добре. Имаше подобен човек, приемаше всичко с каменно лице, не му пукаше от целия разгар от корупция, който се осъществяваше под него и изглеждаше като измъчена фигура, която просто чака края на мандата си. Кулминацията в неговата политическа кариера бяха думите, че Дeлян Пеeвcки е получил катарзис.
С Борисов стартира да се случва нещо подобно; сега чакаме той да съобщи, че самият Цветанов е получил катарзис - там някъде всред многото спални на 315-те квадрата, споходен непосредствено от божествените прозрения на библейския псалм, вграден в постройката. С годините стана по този начин, че хората под Борисов, т.нар върховен ешалон на ГЕРБ, стартира един по един да изгърмява с прояви, за които в други страни се подават оставки и се поставя улеснителен завършек на политическата кариера с единствената вероятност на възможни едва посещаеми лекции в недодялан университет. Общото съображение, с което ГЕРБ е на власт, а точно - че въпреки всичко от горната страна там някъде ще бди свръхгероична фигура, която въпреки и властническа, ще ползва мощна ръка по отношение на личните си подчинени, стартира да губи така и така измалелия си авторитет. В момента Борисов безпомощно наблюдава личната деградация на ГЕРБ, по същия метод по който Станишев безизразно посрещаше всички девиации на тройната коалиция. Това, което прочее остава неясно, е по какъв начин е допустимо за 10 години министър председателят по този начин и да не откри някакви малко по-адекватни хора, с които да се заобиколи - съветници, министри, пиари, депутати. Още преди време, при един към този момент от дълго време пропуснат, само че другояче прекомерно занимателен политик - Лъчо Мозъка, изглеждаше, че ГЕРБ ще има сериозен проблем със личните си фрагменти. 10 години по-късно има доста по-фрапантни облици от гореспоменатия мозък, единствено че с тази разлика, че май всички живеят на една улица.
В ГЕРБ и в Българска социалистическа партия има доста повече сходства, в сравнение с разлики - тези работи за " ляво ", " дясно ", " център ", " проевропейска ", " проруска " ориентировка и прочие са упражнение по празнодумство за напреднали социолози, чиито дефиниции имитират експертиза, която служи за пълнене на утринни блокове. Нека ги дефинираме другояче: Общото сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е, че са толкоз зле, че всяка от тях прави другата партия допустима. Станишев направи Борисов вероятен и го докара на власт; а сега Борисов и хората към него направиха всичко допустимо, с цел да връчат шансове на Корнелия Нинова, за която в случай че преди 5 години някой би предположил, че ще се трансформира в главен конкурент на премиера, би бил спогледан с невярващи погледи и почерпен с малко успокоителни, с цел да поукроти избуелите си мечти.
Кулминацията на целия този развой ще бъде моментът, в който Борисов вярно ще последва образеца на Станишев, и за който като че ли към този момент се приготвя с целия развой по Западните Балкани - и внезапно ще се озове при него в Европейския парламент. Тогава двамата ще се посрещнат с усмивка и ще прегърнат добре платеното си забвение в Брюксел. Има такова нещо - българското заточение. Така както всеки воин в съветската литература най-после свършва с Сибир, в българската политика приключва в Брюксел. Неслучайно Бареков го назова " каторга ". И по този начин, онази ера, на която ни се падна историческия късмет да бъдем омерзени очевидци, ще свърши точно по този начин: Борисов и Станишев, един до различен там, с радостна усмивка и опрощаващо махване на ръка към всичко останало в предишното и едно учтиво, приятелско, " Добре пристигнал ".
Автор: Райко Байчев
С Борисов стартира да се случва нещо подобно; сега чакаме той да съобщи, че самият Цветанов е получил катарзис - там някъде всред многото спални на 315-те квадрата, споходен непосредствено от божествените прозрения на библейския псалм, вграден в постройката. С годините стана по този начин, че хората под Борисов, т.нар върховен ешалон на ГЕРБ, стартира един по един да изгърмява с прояви, за които в други страни се подават оставки и се поставя улеснителен завършек на политическата кариера с единствената вероятност на възможни едва посещаеми лекции в недодялан университет. Общото съображение, с което ГЕРБ е на власт, а точно - че въпреки всичко от горната страна там някъде ще бди свръхгероична фигура, която въпреки и властническа, ще ползва мощна ръка по отношение на личните си подчинени, стартира да губи така и така измалелия си авторитет. В момента Борисов безпомощно наблюдава личната деградация на ГЕРБ, по същия метод по който Станишев безизразно посрещаше всички девиации на тройната коалиция. Това, което прочее остава неясно, е по какъв начин е допустимо за 10 години министър председателят по този начин и да не откри някакви малко по-адекватни хора, с които да се заобиколи - съветници, министри, пиари, депутати. Още преди време, при един към този момент от дълго време пропуснат, само че другояче прекомерно занимателен политик - Лъчо Мозъка, изглеждаше, че ГЕРБ ще има сериозен проблем със личните си фрагменти. 10 години по-късно има доста по-фрапантни облици от гореспоменатия мозък, единствено че с тази разлика, че май всички живеят на една улица.
В ГЕРБ и в Българска социалистическа партия има доста повече сходства, в сравнение с разлики - тези работи за " ляво ", " дясно ", " център ", " проевропейска ", " проруска " ориентировка и прочие са упражнение по празнодумство за напреднали социолози, чиито дефиниции имитират експертиза, която служи за пълнене на утринни блокове. Нека ги дефинираме другояче: Общото сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е, че са толкоз зле, че всяка от тях прави другата партия допустима. Станишев направи Борисов вероятен и го докара на власт; а сега Борисов и хората към него направиха всичко допустимо, с цел да връчат шансове на Корнелия Нинова, за която в случай че преди 5 години някой би предположил, че ще се трансформира в главен конкурент на премиера, би бил спогледан с невярващи погледи и почерпен с малко успокоителни, с цел да поукроти избуелите си мечти.
Кулминацията на целия този развой ще бъде моментът, в който Борисов вярно ще последва образеца на Станишев, и за който като че ли към този момент се приготвя с целия развой по Западните Балкани - и внезапно ще се озове при него в Европейския парламент. Тогава двамата ще се посрещнат с усмивка и ще прегърнат добре платеното си забвение в Брюксел. Има такова нещо - българското заточение. Така както всеки воин в съветската литература най-после свършва с Сибир, в българската политика приключва в Брюксел. Неслучайно Бареков го назова " каторга ". И по този начин, онази ера, на която ни се падна историческия късмет да бъдем омерзени очевидци, ще свърши точно по този начин: Борисов и Станишев, един до различен там, с радостна усмивка и опрощаващо махване на ръка към всичко останало в предишното и едно учтиво, приятелско, " Добре пристигнал ".
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ