Днес е паметна дата
„ Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; само че туй, което никой не знае, то е, че през днешния ден нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това събитие по никакъв начин не ми попречи обаче да запазя своето царствено великолепие. Аз въпреки всичко гледах на света и хората така, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи освен това от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, но тютюн въпреки всичко няма, да го вземе дяволът! Глупава пристрастеност! “
(откъс от фейлетона „ Страст ”)
Алеко Константинов, прочут и като Щастливеца, е роден на 13.01.1863 година (01.01.1863 по остарял стил) в Свищов. Той е прочут като публицист, юрист, държавник, основател и създател на проведеното туристическо придвижване в България, което е дало началото си при изкачването на Черни връх. Образованието си получава при видните частни учители Емануил Васкидавич и Янко Мустаков, както и в Свищовското учебно заведение и Априловската гимназия. Средното си обучение приключва в гр.Николаев, Русия през 1881 година и следва право в университета в Одеса, като приключва през 1885 година Едни от най-известните му произведения са „ До Чикаго и обратно “, която илюстрира усещанията му от пътуването му до Америка, и „ Бай Ганьо “, отразяваща обществената реалност в България по това време. През 1897 година е погубен по простъпка от засада, ориентирана към Михаил Такев (съпартиец на Алеко, един водачите на Демократическата партия), край село Радилово.
Цитати от Алеко Константинов„ Ний не умеем да ценим и не сме привързани буйно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, тъй като живописната природа не се учи нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, измежду удушливия пушек, под въздействието на наркотическите и спиртливи напитки и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш старешки, да скверниш хубава България със стереотипните изречения: „ А бе българска работа ", „ българи-диваци, не ги ли знаеш ", „ България-дивотия "... А пък нито България, нито българите въобще са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем единствено да хулим, с цел да се покажем, че сякаш сме доста видели и доста знаем... "
„ Ти не върви ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
Какво ще й виждам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари желаят. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде... ”
„ Българино, пожелай ми живот и здраве, с цел да имам опция да подвигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой младеж никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния самун за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй неуместно дрънкане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй постоянно възприятие на някаква незадоволеност, и тази вледенена пасивност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и в случай че тръгнеш с мене, убеждавам те, ни един прекрасен празничен ден няма да останеш в града. "
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е символист, интелектуалец и бунтовник, който се ражда в гр.Чирпан на 13.01.1878 година (01.01.1878 година по остарял стил). Обучава се в гр. Пловдив, като стига до пети клас и прекъсва. През годините от 1893 до 1901, работи като телеграфопощенец в разнообразни градове: Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След като влиза в контакт с Вътрешна македонска революционна организация през 1897 година, стартира да работи при тях като редактор на разнообразни изявления, които са свързани с македоно-одринското революционно придвижване. През 1901 година излиза първата му стихосбирка „ Стихотворения “. Яворов е работил и като библиотекар, по-късно и като драматург в Народния спектакъл, като резултат от това са творбите му „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Също като Алеко Константинов, Яворов е пътувал, само че за да усъвършенства своите литературни умения, в градове като Нанси, Женева, Виена и Париж. Освен с литература, името му се свързва и любовните драми, които е претърпял. Най-известни са буйната му обич към Мина Тодорова, вследствие на която се раждат стихове като „ Благовещение “, „ Вълшебница “ и „ Две хубави очи “. Друга жена, която оказва извънредно и съдбовно въздействие върху поета, е огромната му обич Лора Каравелова. На нея той също посвещава творби, а краят и на двамата е съдбовен - Лора се самоубива на 30 ноември 1913, а поетът лишава живота си на 29 октомври 1914 година
Две от най-известните творби на ЯворовДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не желаят и не дават обещание те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и несгоди
ще хвърлят на следващия ден върху тях
булото на позор и грях.
Булото на позор и грях -
не ще го хвърлят върху тях
пристрастености и несгоди.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не желаят и не дават обещание те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
НА ЛОРА
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена:
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от любов…
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Кажете ми що значат среща и раздяла?
И ето аз ви думам: има пъкъл и тъга —
и в тъгата обич!
Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизненост
на незнание и алчна младост,
на знойна плът и фантом лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
тъй като тя стои в зарево пред мене,
стои, но не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и фантом лек!
(откъс от фейлетона „ Страст ”)
Алеко Константинов, прочут и като Щастливеца, е роден на 13.01.1863 година (01.01.1863 по остарял стил) в Свищов. Той е прочут като публицист, юрист, държавник, основател и създател на проведеното туристическо придвижване в България, което е дало началото си при изкачването на Черни връх. Образованието си получава при видните частни учители Емануил Васкидавич и Янко Мустаков, както и в Свищовското учебно заведение и Априловската гимназия. Средното си обучение приключва в гр.Николаев, Русия през 1881 година и следва право в университета в Одеса, като приключва през 1885 година Едни от най-известните му произведения са „ До Чикаго и обратно “, която илюстрира усещанията му от пътуването му до Америка, и „ Бай Ганьо “, отразяваща обществената реалност в България по това време. През 1897 година е погубен по простъпка от засада, ориентирана към Михаил Такев (съпартиец на Алеко, един водачите на Демократическата партия), край село Радилово.
Цитати от Алеко Константинов„ Ний не умеем да ценим и не сме привързани буйно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, тъй като живописната природа не се учи нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, измежду удушливия пушек, под въздействието на наркотическите и спиртливи напитки и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш старешки, да скверниш хубава България със стереотипните изречения: „ А бе българска работа ", „ българи-диваци, не ги ли знаеш ", „ България-дивотия "... А пък нито България, нито българите въобще са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем единствено да хулим, с цел да се покажем, че сякаш сме доста видели и доста знаем... "
„ Ти не върви ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
Какво ще й виждам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари желаят. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде... ”
„ Българино, пожелай ми живот и здраве, с цел да имам опция да подвигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой младеж никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния самун за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй неуместно дрънкане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй постоянно възприятие на някаква незадоволеност, и тази вледенена пасивност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и в случай че тръгнеш с мене, убеждавам те, ни един прекрасен празничен ден няма да останеш в града. "
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е символист, интелектуалец и бунтовник, който се ражда в гр.Чирпан на 13.01.1878 година (01.01.1878 година по остарял стил). Обучава се в гр. Пловдив, като стига до пети клас и прекъсва. През годините от 1893 до 1901, работи като телеграфопощенец в разнообразни градове: Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След като влиза в контакт с Вътрешна македонска революционна организация през 1897 година, стартира да работи при тях като редактор на разнообразни изявления, които са свързани с македоно-одринското революционно придвижване. През 1901 година излиза първата му стихосбирка „ Стихотворения “. Яворов е работил и като библиотекар, по-късно и като драматург в Народния спектакъл, като резултат от това са творбите му „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Също като Алеко Константинов, Яворов е пътувал, само че за да усъвършенства своите литературни умения, в градове като Нанси, Женева, Виена и Париж. Освен с литература, името му се свързва и любовните драми, които е претърпял. Най-известни са буйната му обич към Мина Тодорова, вследствие на която се раждат стихове като „ Благовещение “, „ Вълшебница “ и „ Две хубави очи “. Друга жена, която оказва извънредно и съдбовно въздействие върху поета, е огромната му обич Лора Каравелова. На нея той също посвещава творби, а краят и на двамата е съдбовен - Лора се самоубива на 30 ноември 1913, а поетът лишава живота си на 29 октомври 1914 година
Две от най-известните творби на ЯворовДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не желаят и не дават обещание те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и несгоди
ще хвърлят на следващия ден върху тях
булото на позор и грях.
Булото на позор и грях -
не ще го хвърлят върху тях
пристрастености и несгоди.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не желаят и не дават обещание те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
НА ЛОРА
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена:
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от любов…
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Кажете ми що значат среща и раздяла?
И ето аз ви думам: има пъкъл и тъга —
и в тъгата обич!
Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизненост
на незнание и алчна младост,
на знойна плът и фантом лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
тъй като тя стои в зарево пред мене,
стои, но не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и фантом лек!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ