Чавдар Георгиев: Нинова започва да прилича на късния Живков
Чавдар Георгиев е член на Народно събрание на Българска социалистическа партия, някогашен народен представител. За политическата обстановка в левицата след загубата на евроизборите, за " оставката " на Нинова и за желанието непременно да бъде определена още веднъж, за юридическите неясноти по отношение на това има ли право ръководителят на партията да бъде определен от цялата партия, или би трябвало да се избере от Конгреса. За всичко това в навечерието на днешния пленум на Българска социалистическа партия беседва Велислава Дърева.
- Г-н Георгиев, каква е кондицията на Българска социалистическа партия след изборите?
- Сложна. Има очевидно отчаяние от изборния резултат. Освен това миналата акция ускори разграничителните линии, които съществуват в партията. През последните 10-15 години не е имало такива несъгласия в Българска социалистическа партия и заслугата за това е на ръководителя в оставка.
- Какви са тези разграничителни линии?
- Основната съгласно мен е във връзка с това по какъв начин да работи партията. Видно е, че груповото начало е загърбено. Вътрешнопартийната народна власт е сведена до това - решения, които се взимат в един доста стеснен кръг към ръководителя, даже не в Изпълнително бюро, се спускат надолу и се удостоверяват от съответните органи. Доколкото разбирам, по този начин се работи и в Парламентарната група, и в Изпълнителното бюро, а за Националния съвет важи същото. Пример е прибързаното решение депутатите да изоставен Народното събрание. Дадохме парламентарен комфорт на ГЕРБ тъкмо в предизборната акция.
- Да напомним, че водачът на партията заяви пред медиите това решение, преди да бъде гласувано. Това сложи Националния съвет пред приключен факт…
- Именно, беше обявено от Нинова преди съвещанието на пленума. Затова споделям, че главната разграничителна линия е във връзка с стила и методите на работа. Ако вземем и последните промени в Устава от 2017 година, ще забележим, че е засилена ролята на ръководителя. Това, че в Устава няма механизъм за промяна на ръководителя и елегантното дописване в пълномощията на Конгреса, че това може да стане след смяна в самия Устав, значи, че нямаме такива правила. Разбира се, за сложността в кондицията на партията способства и оставката на ръководителя, който сякаш пое отговорността за изборните резултати, а след това реши да ги дели с Националния съвет и дори с всички членове.
- Това е прекомерно странна позиция, тъй като водачът на една партия естествено е индивидът, който носи отговорност.
- Така е. Тезата с отговорността на всички звучи примамливо и насочва вниманието даже към отговорността на редовия член, само че съответната акция за Екологичен потенциал е национална, цялата страна е едномандатен регион, главната политическа линия се прокарва от центъра, а не от локалните партийни органи и редовите членове. Затова смятам, че тезата за отговорността на всички е напълно неправилна. Всички би трябвало да работят и аз съм за това кой колкото може, само че отговорността е на национално ниво и би трябвало да се носи от председателката, нейното Изпълнително бюро и от Националния избирателен щаб.
- Прави усещане един парадокс в Устава на Българска социалистическа партия - лишават се пълномощията на Конгреса да избира ръководител на партията, само че в това време този Конгрес (или който и да е друг) може да разпусне партията, в случай че реши.
- Смешно е. Конгресът избира членовете на Народно събрание, а не може да избира ръководител. Новият правилник демонстрира една наклонност със усилване на единоначалието. Бяха основани предпоставки за одобряване на по-голяма роля на ръководителя, който бе наименуван Председател на Българска социалистическа партия, освен на Националния съвет. Изобщо има предпоставки да се постанова еднолична власт, което е органично неприсъщо на нашата партия като демократична организация. Дори по времето на Живков не е имало такива записи. Да не приказваме за целесъобразността на механизма „ Пряк избор ”. Мисля, че в тази тенденция Уставът би трябвало да бъде изменен, даже и в този момент по отношение на оставката на ръководителя. Смятам, че би трябвало да се върнем към формата на избор от Конгреса, изключително в случаите на предварително преустановяване на мандат.
- Добре, само че ще срещнете съпротивата на тезата, че директният избор на ръководител на една партия е същинската народна власт.
- Да, само че нямаме ли директен избор и при образуването състава на Конгреса?Различните способи на избиране на ръководител и на Конгрес не води ли до разминаване? Няма ли да се стигне до такава степен, че един ръководител да се смята за орган над Конгреса? Затова споделям, че в Устава не трябва да се залагат правила, които да дават опция за бъдещо несъгласие.
- Прекият избор на ръководител е една от пропагандните тези, които се развиват от дълго време...
- Нинова от ден на ден стартира да наподобява на късния Живков. Оставам с усещането, че тя слуша доста стеснен кръг хора, и то не груповия орган в лицето на ИБ, което тя би трябвало да управлява. Изглежда, че решенията се взимат в нейния кабинет.
- Или някъде другаде?
- Надявам се, че най-малко се случва в нейния кабинет.
- Възниква един подобен въпрос - кой управлява партията? През април на уеб страницата епицентър.бг (собственик Валерия Велева, симпатизиращ на КН) се появи разбор, в който се сподели, че Националният съвет е непредставителен орган и извънредно време е Нинова да се раздели с него. Мен ме интересува кой управлява партията? По предписание управителният орган е Националният съвет, само че кой я управлява действително - ИБ, Народно събрание, еписцентър.бг или някой различен?
- Ако отворим Устава, ще забележим, че в него са посочени три национални органа -Конгрес, Национален съвет и Изпълнително бюро. Разбира се, и Общопартийната контролна комисия.
- Която, наподобява, няма безусловно никакво значение…
- Пак дублирам, че в Устава има още един прикрит, неназован народен орган. Това е Председателят на Българска социалистическа партия и на Националния съвет. С новия Устав му се дават пълномощия, които са повече от тези на ИБ, който би трябвало да е действен орган, да заседава всекидневно и да взима решения по настоящите въпроси. Знаем, че в този момент заседава един път на две седмици, тогава отговорът на Вашия въпрос е, че оперативният орган е председателката. Мисля, че повече легитимност и власт на партийния ръководител посредством директен избор ще бъде неточност, тъй като рано или късно ще стигнем до ръководител, който няма да слуша никой различен с изключение на себе си. А това не е добре за вътрешнопартийната народна власт.
- Възможно ли е в този момент да има директен избор?
- От позиция на времето моментът е извънредно несполучлив. Излизаме от избори с отчаяние у нашите членове и симпатизанти. Оставям настрани аргументите, довели до загубата. На вратата чукат обаче още по-тежки избори. Ние би трябвало да поставим всички старания, с цел да получим по-добри от предходните резултати и оптимален избор по отношение на другите политически субекти. В подобен миг да вършим вътрешнопартиен избор, който при съществуването на разграничителните линии евентуално ще ги задълбочи, не считам, че е политически отговорно. Аз кардинално съм срещу подобен избор и съм за това да бъде изменен Уставът в тази му част.
- В Българска социалистическа партия се конкурират два възгледа по този въпрос. Единият е Вашият, който обяснихте, другият е противоположният. Какъв е оптималният ход?
- Разумният излаз е записът за директен избор да отпадне. Нека Конгресът да избере нов ръководител, който да довърши мандата. Според устава.
- Няма ли заплаха на Конгреса на 16 юни делегатите да затънат в уставните „ глъбини ” и да не се направи действителният разбор на политиката, да не се създадат политическите заключения от миналите избори?
- Има такава заплаха, само че всичко зависи доколко ще бъде квалифициран Конгресът и с какви материали. В събота (б. ред. - днес) ще чуем на пленум анализът на Изпълнителното бюро като предложение да стане и разбор на Конгреса.
- Предполагам, че материалът ще бъде добър и ще съдържа най-накрая ясни заключения за това кое води години наред партията до загуби. Включително и през последните години, когато имаше прилив на публично доверие към Българска социалистическа партия и нейната политика.
- На тези избори ГЕРБ победиха - това е действителността. Надявам се да не затънем в уставни разправии. Достатъчно е просто да отменим един текст от Устава и да върнем остарялото предписание, което не би трябвало да съставлява компликация и да изисква доста конгресно време. Това е най-рационалното държание съгласно мен.
- Като правист имате ли подготвеност да внесете такова предложение?
- Да, несъмнено. Ако не се неистина, на предишни съвещания Ваня Добрева имаше сходно предложение, само че не се стигна до одобряване в дневния ред.
- Може би най-после да пожелаем малко повече утешение в Българска социалистическа партия?
- Задължително. Да си пожелаем и повече здрав разсъдък, повече вслушване един в различен. Надявам се да получим поръчки и от управлението, че е готово за повече разговор и единодушие в партията. Тази оставка да не става мотив, който да легитимира предстоящ нов ръководител за период и позиция, в която да не може да му се насочва крика, камо ли да му се желае оставка.
Да бъде безотговорен?
- Абсолютно. Не мисля, че това е належащо на партията.
- Г-н Георгиев, каква е кондицията на Българска социалистическа партия след изборите?
- Сложна. Има очевидно отчаяние от изборния резултат. Освен това миналата акция ускори разграничителните линии, които съществуват в партията. През последните 10-15 години не е имало такива несъгласия в Българска социалистическа партия и заслугата за това е на ръководителя в оставка.
- Какви са тези разграничителни линии?
- Основната съгласно мен е във връзка с това по какъв начин да работи партията. Видно е, че груповото начало е загърбено. Вътрешнопартийната народна власт е сведена до това - решения, които се взимат в един доста стеснен кръг към ръководителя, даже не в Изпълнително бюро, се спускат надолу и се удостоверяват от съответните органи. Доколкото разбирам, по този начин се работи и в Парламентарната група, и в Изпълнителното бюро, а за Националния съвет важи същото. Пример е прибързаното решение депутатите да изоставен Народното събрание. Дадохме парламентарен комфорт на ГЕРБ тъкмо в предизборната акция.
- Да напомним, че водачът на партията заяви пред медиите това решение, преди да бъде гласувано. Това сложи Националния съвет пред приключен факт…
- Именно, беше обявено от Нинова преди съвещанието на пленума. Затова споделям, че главната разграничителна линия е във връзка с стила и методите на работа. Ако вземем и последните промени в Устава от 2017 година, ще забележим, че е засилена ролята на ръководителя. Това, че в Устава няма механизъм за промяна на ръководителя и елегантното дописване в пълномощията на Конгреса, че това може да стане след смяна в самия Устав, значи, че нямаме такива правила. Разбира се, за сложността в кондицията на партията способства и оставката на ръководителя, който сякаш пое отговорността за изборните резултати, а след това реши да ги дели с Националния съвет и дори с всички членове.
- Това е прекомерно странна позиция, тъй като водачът на една партия естествено е индивидът, който носи отговорност.
- Така е. Тезата с отговорността на всички звучи примамливо и насочва вниманието даже към отговорността на редовия член, само че съответната акция за Екологичен потенциал е национална, цялата страна е едномандатен регион, главната политическа линия се прокарва от центъра, а не от локалните партийни органи и редовите членове. Затова смятам, че тезата за отговорността на всички е напълно неправилна. Всички би трябвало да работят и аз съм за това кой колкото може, само че отговорността е на национално ниво и би трябвало да се носи от председателката, нейното Изпълнително бюро и от Националния избирателен щаб.
- Прави усещане един парадокс в Устава на Българска социалистическа партия - лишават се пълномощията на Конгреса да избира ръководител на партията, само че в това време този Конгрес (или който и да е друг) може да разпусне партията, в случай че реши.
- Смешно е. Конгресът избира членовете на Народно събрание, а не може да избира ръководител. Новият правилник демонстрира една наклонност със усилване на единоначалието. Бяха основани предпоставки за одобряване на по-голяма роля на ръководителя, който бе наименуван Председател на Българска социалистическа партия, освен на Националния съвет. Изобщо има предпоставки да се постанова еднолична власт, което е органично неприсъщо на нашата партия като демократична организация. Дори по времето на Живков не е имало такива записи. Да не приказваме за целесъобразността на механизма „ Пряк избор ”. Мисля, че в тази тенденция Уставът би трябвало да бъде изменен, даже и в този момент по отношение на оставката на ръководителя. Смятам, че би трябвало да се върнем към формата на избор от Конгреса, изключително в случаите на предварително преустановяване на мандат.
- Добре, само че ще срещнете съпротивата на тезата, че директният избор на ръководител на една партия е същинската народна власт.
- Да, само че нямаме ли директен избор и при образуването състава на Конгреса?Различните способи на избиране на ръководител и на Конгрес не води ли до разминаване? Няма ли да се стигне до такава степен, че един ръководител да се смята за орган над Конгреса? Затова споделям, че в Устава не трябва да се залагат правила, които да дават опция за бъдещо несъгласие.
- Прекият избор на ръководител е една от пропагандните тези, които се развиват от дълго време...
- Нинова от ден на ден стартира да наподобява на късния Живков. Оставам с усещането, че тя слуша доста стеснен кръг хора, и то не груповия орган в лицето на ИБ, което тя би трябвало да управлява. Изглежда, че решенията се взимат в нейния кабинет.
- Или някъде другаде?
- Надявам се, че най-малко се случва в нейния кабинет.
- Възниква един подобен въпрос - кой управлява партията? През април на уеб страницата епицентър.бг (собственик Валерия Велева, симпатизиращ на КН) се появи разбор, в който се сподели, че Националният съвет е непредставителен орган и извънредно време е Нинова да се раздели с него. Мен ме интересува кой управлява партията? По предписание управителният орган е Националният съвет, само че кой я управлява действително - ИБ, Народно събрание, еписцентър.бг или някой различен?
- Ако отворим Устава, ще забележим, че в него са посочени три национални органа -Конгрес, Национален съвет и Изпълнително бюро. Разбира се, и Общопартийната контролна комисия.
- Която, наподобява, няма безусловно никакво значение…
- Пак дублирам, че в Устава има още един прикрит, неназован народен орган. Това е Председателят на Българска социалистическа партия и на Националния съвет. С новия Устав му се дават пълномощия, които са повече от тези на ИБ, който би трябвало да е действен орган, да заседава всекидневно и да взима решения по настоящите въпроси. Знаем, че в този момент заседава един път на две седмици, тогава отговорът на Вашия въпрос е, че оперативният орган е председателката. Мисля, че повече легитимност и власт на партийния ръководител посредством директен избор ще бъде неточност, тъй като рано или късно ще стигнем до ръководител, който няма да слуша никой различен с изключение на себе си. А това не е добре за вътрешнопартийната народна власт.
- Възможно ли е в този момент да има директен избор?
- От позиция на времето моментът е извънредно несполучлив. Излизаме от избори с отчаяние у нашите членове и симпатизанти. Оставям настрани аргументите, довели до загубата. На вратата чукат обаче още по-тежки избори. Ние би трябвало да поставим всички старания, с цел да получим по-добри от предходните резултати и оптимален избор по отношение на другите политически субекти. В подобен миг да вършим вътрешнопартиен избор, който при съществуването на разграничителните линии евентуално ще ги задълбочи, не считам, че е политически отговорно. Аз кардинално съм срещу подобен избор и съм за това да бъде изменен Уставът в тази му част.
- В Българска социалистическа партия се конкурират два възгледа по този въпрос. Единият е Вашият, който обяснихте, другият е противоположният. Какъв е оптималният ход?
- Разумният излаз е записът за директен избор да отпадне. Нека Конгресът да избере нов ръководител, който да довърши мандата. Според устава.
- Няма ли заплаха на Конгреса на 16 юни делегатите да затънат в уставните „ глъбини ” и да не се направи действителният разбор на политиката, да не се създадат политическите заключения от миналите избори?
- Има такава заплаха, само че всичко зависи доколко ще бъде квалифициран Конгресът и с какви материали. В събота (б. ред. - днес) ще чуем на пленум анализът на Изпълнителното бюро като предложение да стане и разбор на Конгреса.
- Предполагам, че материалът ще бъде добър и ще съдържа най-накрая ясни заключения за това кое води години наред партията до загуби. Включително и през последните години, когато имаше прилив на публично доверие към Българска социалистическа партия и нейната политика.
- На тези избори ГЕРБ победиха - това е действителността. Надявам се да не затънем в уставни разправии. Достатъчно е просто да отменим един текст от Устава и да върнем остарялото предписание, което не би трябвало да съставлява компликация и да изисква доста конгресно време. Това е най-рационалното държание съгласно мен.
- Като правист имате ли подготвеност да внесете такова предложение?
- Да, несъмнено. Ако не се неистина, на предишни съвещания Ваня Добрева имаше сходно предложение, само че не се стигна до одобряване в дневния ред.
- Може би най-после да пожелаем малко повече утешение в Българска социалистическа партия?
- Задължително. Да си пожелаем и повече здрав разсъдък, повече вслушване един в различен. Надявам се да получим поръчки и от управлението, че е готово за повече разговор и единодушие в партията. Тази оставка да не става мотив, който да легитимира предстоящ нов ръководител за период и позиция, в която да не може да му се насочва крика, камо ли да му се желае оставка.
Да бъде безотговорен?
- Абсолютно. Не мисля, че това е належащо на партията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ