Пробив в науката: ИИ за първи път самостоятелно реши нова математическа задача
ChatGPT-5-pro оказа помощ на един академик да потвърди нова теорема.
Изследователят от OpenAI Себастиан Бубек организира опит с модела GPT-5-Pro, който докара до исторически пробив в математиката. За първи път изкуственият разсъдък не просто възпроизведе известни резултати, а независимо откри ново доказателство и усъвършенства съществуващите граници в региона на конвексната оптимизация.
Бубек даде на изкуствения разсъдък задача от неотдавнашна изследователска публикация: „ Are Convex Optimization Curves Convex?„. в която се изследва държанието на оптимизационната крива за гладки изпъкнали функционалности. Става въпрос за това на кои стъпки от градиентното втурване кривата на стойностите на функционалността се държи „ добре “ – остава изпъкнала и не провежда плато с внезапен срив надолу. Подобни плата са рискови в практиката: логаритъмът може да спре прибързано, считайки, че е достигнал минимума, макар че продължаването на оптимизацията би дало доста по-добър резултат.
Анализът на GPT-5-Pro е имал потребност от 17 минути и е предложил математическо доказателство, което демонстрира, че изпъкналостта се резервира, когато стъпката на втурване по градиент е до 1,5/L, където L е константата на Липшиц за градиента. Това е усъвършенстване на първичния резултат на създателите на публикацията, които са потвърдили опазване на изпъкналостта единствено до 1/L. Бубек ревизира доказателството ръчно и удостовери неговата уместност.
В истинската версия на публикацията създателите демонстрираха, че изпъкналостта се нарушава, когато стъпките са прекомерно огромни, и се подсигурява, когато стъпките са задоволително дребни. Междинните шпации сред тези прагове останаха открит въпрос, който беше във фокуса на сесията на Бубек с GPT-5-Pro.
Малко след опита беше оповестена обновена версия на същата публикация, в която към създателите се причисли още един съавтор и човешкото доказателство изцяло затвори въпроса: прагът 1,75/L се оказа точната граница. Бубек акцентира, че доказателството на ИИ модела се разграничава от решението от новата версия на публикацията, което прави самия факт на независимия математически принос на ИИ още по-ценен.
На фона на тази история запалянковци започнаха да се пробват да слагат „ проучванията, учредени на модели “ на систематична основа: появи се отворено вместилище с принадлежности и демонстрации за слагане на математически задания на ИИ и разбор на получените хрумвания. Това е още един сигнал, че ролята на езиковите модели в теоретичните дисциплини ще нараства.
Експериментът на Бубек показва значима повратна точка: актуалните модели към този момент са способни освен да преразказват известното, само че и да вкарват истински детайли в математическите доказателства, даже в случай че по-късно хората доведат резултата до оптималната граница. За математиката и оптимизацията това е сигнал за нов формат на взаимна работа сред индивида и изкуствения разсъдък, при който машината се трансформира в пълновръстен участник в научния развой, а не просто в изчислителен инструмент.
