Частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации и не следва да бъдат включвани в обхвата на ЗОП, посочва КРИБ
Частните лечебни заведения не съставляват публичноправни организации, заради което не следва да бъдат включвани в обсега на Закона за публичните поръчки (ЗОП), показва Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в отворено писмо за поддръжка, адресирано до Народното събрание, Министерския съвет и медиите, получено през днешния ден в Българска телеграфна агенция. То е по отношение на решението на Европейската комисия да предяви иск против България по отношение на транспонирането на Директива 2014/24/ЕС и от КРИБ показват, че мнението е доказано от - Българска болнична асоциация и Български лекарски съюз.
Действащата формулировка в националния закон е изцяло съобразена с член 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е доказана от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 година по дело C-550/23. Съдът ясно акцентира правото на страните членки да приспособяват законодателството си съгласно спецификата на своята здравна система, акцентират от КРИБ. От организацията припомнят, че Решение №5915/2022 година Върховният административен съд приема, че частните лечебни заведения не се устоят от страната, а дават услуги на търговски принцип, заради което тяхната активност е пазарна и не носи белезите на потребности от общ интерес без индустриален или търговски темперамент.
Според КРИБ използването на Закон за обществените поръчки към частни лечебни заведения би довело до редица на практика и систематични проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори, измежду които закъснение и блокиране на снабдяването с лекарства и медицински произведения, несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране, парламентарен и систематичен проблем – интервенция в свободната стопанска самодейност.
От организацията акцентират, че задължаването на търговски сдружения да следват процедури, предопределени за обществени институции, опонира на правилата на пазарната стопанска система и води до ограничение на опцията им да обезпечат качествена услуга. Веднъж общопризнат този принцип, това би могло да подложи на риск капиталови планове в редица други основни браншове, в които българското държавно управление към този момент е заело интернационален интерес и сътрудници, се сподели в мнението на организацията. Според КРИБ, в случай че страната упорства за належащо да вкара спомагателни гаранции за бистрота, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане посредством пропорционални и открити на европейско равнище механизми като конкурентни процедури, централизирани търгове и други.
В умозаключение от Конфедерацията считат, че твърдяното от Комисията нарушаване е безпричинно и не постанова смяна в националното законодателство. България разполага с безапелационни правни и в действителност причини да отбрани пред Съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публичноправните организации. Това е в полза на страната, на системата и най-много – на пациентите, показват от Конфедерацията.
В началото на декември пред Съда на Европейския съюз заради това, че страната не е транспонирала вярно Директива 2014/24/ЕС за публичните поръчки. Комисията счита, че понастоящем българското законодателство изключва избрани частни лечебни заведения от обсега на разпоредбите на Европейски Съюз за публичните поръчки даже когато те получават повече от 50 на 100 от финансирането си от обществени източници. Това изключване не е в сходство с определението за " публичноправни организации ", посочено в директивата. Въпреки че България е внесла промени, българските законодатели към момента не са ги приели публично. Освен това, даже и да бъдат признати, наподобява, че те все пак не биха обхванали всички обществено финансирани медицински заведения, което евентуално би довело до продължение на нарушаването. Като се има поради това и фактът, че не е възложен явен график, Комисията реши да сезира Съда, оповестиха от Европейска комисия при започване на декември.
Действащата формулировка в националния закон е изцяло съобразена с член 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е доказана от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 година по дело C-550/23. Съдът ясно акцентира правото на страните членки да приспособяват законодателството си съгласно спецификата на своята здравна система, акцентират от КРИБ. От организацията припомнят, че Решение №5915/2022 година Върховният административен съд приема, че частните лечебни заведения не се устоят от страната, а дават услуги на търговски принцип, заради което тяхната активност е пазарна и не носи белезите на потребности от общ интерес без индустриален или търговски темперамент.
Според КРИБ използването на Закон за обществените поръчки към частни лечебни заведения би довело до редица на практика и систематични проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори, измежду които закъснение и блокиране на снабдяването с лекарства и медицински произведения, несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране, парламентарен и систематичен проблем – интервенция в свободната стопанска самодейност.
От организацията акцентират, че задължаването на търговски сдружения да следват процедури, предопределени за обществени институции, опонира на правилата на пазарната стопанска система и води до ограничение на опцията им да обезпечат качествена услуга. Веднъж общопризнат този принцип, това би могло да подложи на риск капиталови планове в редица други основни браншове, в които българското държавно управление към този момент е заело интернационален интерес и сътрудници, се сподели в мнението на организацията. Според КРИБ, в случай че страната упорства за належащо да вкара спомагателни гаранции за бистрота, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане посредством пропорционални и открити на европейско равнище механизми като конкурентни процедури, централизирани търгове и други.
В умозаключение от Конфедерацията считат, че твърдяното от Комисията нарушаване е безпричинно и не постанова смяна в националното законодателство. България разполага с безапелационни правни и в действителност причини да отбрани пред Съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публичноправните организации. Това е в полза на страната, на системата и най-много – на пациентите, показват от Конфедерацията.
В началото на декември пред Съда на Европейския съюз заради това, че страната не е транспонирала вярно Директива 2014/24/ЕС за публичните поръчки. Комисията счита, че понастоящем българското законодателство изключва избрани частни лечебни заведения от обсега на разпоредбите на Европейски Съюз за публичните поръчки даже когато те получават повече от 50 на 100 от финансирането си от обществени източници. Това изключване не е в сходство с определението за " публичноправни организации ", посочено в директивата. Въпреки че България е внесла промени, българските законодатели към момента не са ги приели публично. Освен това, даже и да бъдат признати, наподобява, че те все пак не биха обхванали всички обществено финансирани медицински заведения, което евентуално би довело до продължение на нарушаването. Като се има поради това и фактът, че не е възложен явен график, Комисията реши да сезира Съда, оповестиха от Европейска комисия при започване на декември.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ