Проф. Иво Петров спаси колега анестезиолог
Частна и държавна болница у нас сплотиха силите си, с цел да се преборят за живота на водещ анестезиолог. История за положителното, което постоянно е зад кадър.
Някои хора споделят, че положителното е въпрос на шанс. В тази история положителното е въпрос на друго. Нещо като филм с замяна на функциите. Всичко стартира като всеки елементарен работен ден на доктор, който отива на работа, с цел да избави нечие здраве. Но се оказва, че е пропуснал да обърне задоволително внимание на своето.
Мариян Тодоров, анестезиолог: Аз имах някакви признаци, само че все чаках да премине, да премине.
Лекарите признават, че това е тяхната безконечна диагноза - да неглижират личните си проблеми.
проф. Иво Петров, кардиолог: Тази огромна ангажираност към пациентите, доста постоянно не ни разрешава да обърнем внимание на самите себе си.
Истинската диагнозата в тази ситуация е безапелационна - тромб се откъснал от вената на крайници и запушил артерията на белия дроб. В учебниците написа, че това значи инфаркт на белия дроб. А статистиките сочат гибел.
доктор Марин Пенков, експерт " Образна диагностика ": Рискът за съдбовен край беше сериозен. Трябваше да се работи бързо и професионално.
Колегите на лекаря звънят на един от потвърдените кардиолози и мъж на годината за 2019 година - проф. Иво Петров.
проф. Иво Петров, кардиолог: Аз споделих - неотложно го взимаме.Мариян Тодоров, анестезиолог: И в границите на половин час ме докараха тука и направиха процедурата.
В рамките на едно телефонно позвъняване и 30 минути. Толкова е било нужно на държавна и частна болница да прескочат границата между тях.
проф. Иво Петров, кардиолог: Колаборацията сред лечебните заведения, няма значение дали са държавни или частни, би трябвало да е такава.
Финалът на тази история е благополучен. Въпреки всичко написано в учебниците и поради същинския професионализъм. Героите в нея споделят, че положителният край тук е въпрос на шанс, някакво стичане на събитията. Но по всичко проличава, че този шанс е бил въпрос на човечност.
Някои хора споделят, че положителното е въпрос на шанс. В тази история положителното е въпрос на друго. Нещо като филм с замяна на функциите. Всичко стартира като всеки елементарен работен ден на доктор, който отива на работа, с цел да избави нечие здраве. Но се оказва, че е пропуснал да обърне задоволително внимание на своето.
Мариян Тодоров, анестезиолог: Аз имах някакви признаци, само че все чаках да премине, да премине.
Лекарите признават, че това е тяхната безконечна диагноза - да неглижират личните си проблеми.
проф. Иво Петров, кардиолог: Тази огромна ангажираност към пациентите, доста постоянно не ни разрешава да обърнем внимание на самите себе си.
Истинската диагнозата в тази ситуация е безапелационна - тромб се откъснал от вената на крайници и запушил артерията на белия дроб. В учебниците написа, че това значи инфаркт на белия дроб. А статистиките сочат гибел.
доктор Марин Пенков, експерт " Образна диагностика ": Рискът за съдбовен край беше сериозен. Трябваше да се работи бързо и професионално.
Колегите на лекаря звънят на един от потвърдените кардиолози и мъж на годината за 2019 година - проф. Иво Петров.
проф. Иво Петров, кардиолог: Аз споделих - неотложно го взимаме.Мариян Тодоров, анестезиолог: И в границите на половин час ме докараха тука и направиха процедурата.
В рамките на едно телефонно позвъняване и 30 минути. Толкова е било нужно на държавна и частна болница да прескочат границата между тях.
проф. Иво Петров, кардиолог: Колаборацията сред лечебните заведения, няма значение дали са държавни или частни, би трябвало да е такава.
Финалът на тази история е благополучен. Въпреки всичко написано в учебниците и поради същинския професионализъм. Героите в нея споделят, че положителният край тук е въпрос на шанс, някакво стичане на събитията. Но по всичко проличава, че този шанс е бил въпрос на човечност.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ