Тайните на неутрино – една от най-странните частици в познатата ни вселена
Частиците неутрино евентуално са най-енигматичните в цялата галактика. Те бяха открити за първи път през 50-те години на предишния век, като артикул от радиоактивното раздробяване, само че също по този начин са и резултат от процеса на нуклеарния синтез. Невероятни количества неутрино се образуват с помощта на процесите ставащи в кората на нашето слънце.
Наблюденията на създадените от слънцето неутрино стартират през 60-те години на предишния век. Именно тогава учените се натъкват на мистерията позната под името „ казусът слънчево неутрино “. Отговор на този проблем беше открит в самия завършек на предишния век, само че той единствено удостовери, че неутрино са доста по-странни в сравнение с сме си представяли.
„ Проблемът слънчево неутрино “ поражда, когато учените откриват, че количеството неутрино идващо от слънцето, е едвам към 1/3 от това, което теоретично те чакат. Това значи, че или нашата доктрина за нуклеарния синтез на слънцето е неверна или че нещо необичайно се случва с частиците неутрино идващи от слънцето. По това време проучванията демонстрират, че електронът има две частици – „ посестрими “, наречени лептони, а точно муон и тауон. Всяка от тях си има кореспондиращо неутрино. Това значи, че има три типа неутрино. Това прави казуса с измерените три пъти по-малко от предстоящите неутрино още по чудноват.
Първите уреди за разкриване на неутрино можеха да демонстрират единствено електронното неутриното, тъй че в случай че слънцето създава единствено електронно неутрино, най-вероятно нещо става и част от частиците неутрино свързани с електроните се преобразуват в различен вид неутрино. От друга страна обаче, съгласно физиката на частиците, неутрино нямат маса, могат да се движат със скоростта на светлината и няма по какъв начин да се преобразуват в различен тип. Ако имат маса, смяната би била допустима. Според учените, масата на неутрино е доста по-различна от понятието „ маса “, с което сме боравили до момента. В общоприетия модел неутрино се ръководят от силата на електрическата енергия, която е обединяване на електромагнитната мощ на зарядите и магнитите и слабата нуклеарна мощ, която контролира радиоактивното раздробяване.
Моделът на електроизлъчване е квантова доктрина, тъй че неща като правилото на несигурността влизат в деяние. В резултат на това можете да измерите маса на неутрино или неговия темперамент, тип, само че не и двете. Това значи, че можем да кажем, че неутрино имат маса, само че в никакъв случай не можем да кажем, че електронният тип има избрана маса.
Поради това квантово размиване сред маса и тип, постоянно сме лимитирани да знаем единствено едното или другото. Според познатия модел има три типа маса (mass eigenstates) и три типа неутрино (flavor eigenstates). Ако знаем типа на неутриното – електрон, муон или тауон, тогава този тип е суперпозиция (квантова смес) на трите вида маса. Ако знаем масата на неутриното тогава това е суперпозиция от трите типа неутрино.
Това което отличава електронното неутрино от да кажем неутриното обвързвано с муона, е тяхната характерна примес от разнообразни типове маса. Всеки тип неотрино е характерна суперпозиция от разнообразни маси.
Новото изобретение е, че всеки вид от трите маси има друга скорост. Така че в случай че електронно неутрино се появи в резултат на нуклеарна реакция, неговата маса ще бъде характерна, заради другата му скорост спрямо другите два вида неутрино. В квантовата доктрина, всеки тип маса има друга дължина на вълната, тъй че техните талази стартират да се смесват, когато се реалокират в пространството. Когато електронно неутрино пътува във вселената, то се колебае сред другите типове неутрино и възможностите му да се следи като муон или тауон неутрино се трансформират – усилват се или понижават.
