Галъп: Как българите гледат на частичното ни приемане в Шенген
Частичното приемане на България в Шенген се приема от българите без неприязън, само че приемането в цялостен вид в действителност би било признато и като сериозен триумф - в случай че обаче властта успее да отдели от облика на Шенген насложения облик на миграцията, който основава забележими страхове. В борбите за знаци, памет и история концепциите и дейностите, идващи от властта, срещат опозиция и даже отрицателни реакции.
Това са част от изводите от проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено сред 11-и и 19 януари 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове, 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Приемането на България в Шенген по въздух и море носи действителна изгода, споделят 30,3% от интервюираните пълнолетни българи. Не носи нито изгода, нито щета на България, считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета. Останалите не могат да преценяват, демонстрира изследването. Мненията са по-скоро неутрални и даже по-скоро доброжелателни, в сравнение с враждебни, разясняват откривателите. Според тях надалеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни. Общо 15,3% считат, че влизането на България в Шенген ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%. Останалите се двоумят.
По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6% от участниците в изследването. По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%, а 19,1% не могат да преценяват. Според откривателите отношението към частичното приемане не е неприятно, само че цялостното приемане на България в Шенген би било признато за достижение.
В проучването „ Галъп интернешънъл болкан “ се пробва да изброи множеството хрумвания или полемики към знаци и история в отминалата 2023 година и да ревизира отношението към тях.
По отношение на ориста на паметника на Съветската войска в София, да вземем за пример, мненията са полярни, т.е. съвсем равни дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването, при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “. В София съотношението е две против едно в интерес на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно, демонстрират данните от изследването. За предложенията на мястото на паметника на Съветската войска да се сложи монумент с персони от българската история 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
За преместването на Народното събрание в постройката на тогавашния Партиен дом в София има близки дялове на отзиви, само че при доста огромна сива зона. Общо 21,6% поддържат, 26,9% не поддържат, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да образува мнение. Предложението летището в София да носи името „ Васил Левски “ събира 66,9% „ за “ против 14,2% „ срещу “. Останалите се двоумят.
Общо 74,3% утвърждават, а 12,3% не утвърждават слагането на пилона с националния байрак на Рожен. Хорото пред Народния спектакъл се утвърждава от 54,1%, а от 14,4% – не. За коледната декорация на София надвиват позитивните оценки – 40,3% позитивни против 21,8% негативни. В самата столица позитивното съответствие е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно, показват от „ Галъп интернешънъл болкан “. С отрицателно отношение към случилото се са останали 62,7%, а 12% – с положително. Не се утвърждава концепцията за промяна на националния празник Трети март с 24 май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават.
Според „ Галъп интернешънъл болкан “ огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия, по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално, а постоянно - даже и на софийско, равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история, означават анализаторите.
Това са част от изводите от проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено сред 11-и и 19 януари 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове, 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Приемането на България в Шенген по въздух и море носи действителна изгода, споделят 30,3% от интервюираните пълнолетни българи. Не носи нито изгода, нито щета на България, считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета. Останалите не могат да преценяват, демонстрира изследването. Мненията са по-скоро неутрални и даже по-скоро доброжелателни, в сравнение с враждебни, разясняват откривателите. Според тях надалеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи действителна изгода на България, одобряват 50,6%, няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21%, а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни. Общо 15,3% считат, че влизането на България в Шенген ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%. Останалите се двоумят.
По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6% от участниците в изследването. По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3%, а 19,1% не могат да преценяват. Според откривателите отношението към частичното приемане не е неприятно, само че цялостното приемане на България в Шенген би било признато за достижение.
В проучването „ Галъп интернешънъл болкан “ се пробва да изброи множеството хрумвания или полемики към знаци и история в отминалата 2023 година и да ревизира отношението към тях.
По отношение на ориста на паметника на Съветската войска в София, да вземем за пример, мненията са полярни, т.е. съвсем равни дялове на „ за “ (35,7%) и „ срещу “ (40,3%) преместването, при най-малък превес на „ срещу “ и относително дребна зона на „ не знам “. В София съотношението е две против едно в интерес на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно, демонстрират данните от изследването. За предложенията на мястото на паметника на Съветската войска да се сложи монумент с персони от българската история 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
За преместването на Народното събрание в постройката на тогавашния Партиен дом в София има близки дялове на отзиви, само че при доста огромна сива зона. Общо 21,6% поддържат, 26,9% не поддържат, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да образува мнение. Предложението летището в София да носи името „ Васил Левски “ събира 66,9% „ за “ против 14,2% „ срещу “. Останалите се двоумят.
Общо 74,3% утвърждават, а 12,3% не утвърждават слагането на пилона с националния байрак на Рожен. Хорото пред Народния спектакъл се утвърждава от 54,1%, а от 14,4% – не. За коледната декорация на София надвиват позитивните оценки – 40,3% позитивни против 21,8% негативни. В самата столица позитивното съответствие е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска черква в София не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно, показват от „ Галъп интернешънъл болкан “. С отрицателно отношение към случилото се са останали 62,7%, а 12% – с положително. Не се утвърждава концепцията за промяна на националния празник Трети март с 24 май – 77,9% не утвърждават, против 10,3% които утвърждават.
Според „ Галъп интернешънъл болкан “ огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, които породиха сериозна дискусия, по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално, а постоянно - даже и на софийско, равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история, означават анализаторите.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ