Какви са нагласите на българите за приемането ни в Шенген?
Частичността на Шенген се приема от българите без неприязън , само че приемането в цялостен вид в действителност би било признато и като сериозен триумф – в случай че обаче властта успее да отдели от облик на Шенген насложения облик на миграцията, който основава забележими страхове.
В борбите за знаци, памет и история концепциите и дейностите, идващи от властта пък срещат към този момент опозиция и даже намерено отрицателни реакции. Част от полемиките по тази тематика пък не са съумели да се трансфорат в публично мнение и са останали само във фаза на публичен инстинкт . Това демонстрира изследване на „ Галъп Интернешънъл “, част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията, извършено сред 11 и 19 януари 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети.
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи действителна изгода на България, споделят 30,3% от пълнолетните българи . Не носи нито изгода, нито щета на България считат 38,7%, а 14,5% считат, че носи действителна щета на България . Останалите не могат да преценяват.
Така мненията са по-скоро неутрални и даже по-скоро доброжелателни , в сравнение с враждебни. Враждебността идва основно от опозицията, а безразличието проличава най-много при дистанцираните от политиката. Закономерно, последователите на властта са позитивно оценяващи . И въпреки всичко, изпъкването на „ нито изгода, нито щета “ надали е най-хубавият отзив. Далеч по-добре се прави оценка вероятността за пълноценно влизане в Шенген . Ще носи действителна изгода на България одобряват 50,6% , няма да носи нито изгода, нито щета на страната, избират 21% , а 13,7% намират евентуална действителна щета за страната ни . А тогава потребно ли е страната изобщо да не влиза в Шенген? 15,3% считат, че това ще е потребно, 29,6% не намират разлика, само че въпреки всичко най-сериозен дял намира оставането ни отвън Шенген за действителна вреда – 36,3%. Останалите се двоумят.
„ Галъп интернешънъл болкан “ сложи респондентите в пробна обстановка: „ Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединението на България към Шенген се постанова България да одобри още бежанци в страната и Вие би трябвало да изберете единствено едно от следните две кое от тях бихте избрали? “
По-важно е България да се причисли към Шенген, даже и да се постанова да се одобряват още бежанци в страната, споделят 24,6% . По-важно е да не се постанова България да приема повече бежанци, даже и това да попречи на присъединението към Шенген, избират 56,3% . 19,1% не могат да преценяват. Въпросът надали изчерпва палитрата на вариантите, само че е задоволително сладкодумен за двете отзиви, които се постановат у нас по тематиката. Хората с по-неблагоприятен витален небосвод, по-висока възраст, респ. живеещи в по-малки обитаеми места и гласуващи за опозиционни партии прочие, са и по-боязливи .
Така, на този стадий, става известно, че отношението към частичното приемане не е неприятно, само че цялостното приемане на страната ни би било в действителност признато за достижение . За да се опише какъвто и да било триумф обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски напор.
