През май ще наблюдаваме от България началото на пълно лунно затъмнение
Частично слънчево затъмнение ще бъде очевидно за феновете астрономи в южния тихоокеански регион в края на седмицата, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките и катедра "Астрономия " при СУ "Св. Климент Охридски ".
Той е създател на "Гид на фена астроном ", който се издава през последните години от катедра "Астрономия " при СУ "Св. Климент Охридски ". В "По-забележителни астрономически феномени " създателят акцентира, че през 2022 година се чакат общо четири затъмнения. Две от тях ще бъдат частични слънчеви - на 30 април и на 25 октомври, а останалите две ще са цялостни лунни затъмнения - на 16 май и на 8 ноември.
От България ще могат да се следят две от затъмненията.
У нас ще са забележими началните частични етапи на цялостното лунно затъмнение на 16 май и ще можем да проследим изначало до дъно частичното слънчево затъмнение на 25 октомври.
Частичното слънчево затъмнение на 30 април ще се следи от югоизточната част на Тихия океан и Южна Америка (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Южна Боливия). От България явлението няма да бъде очевидно, показва създателят.
По време на това затъмнение Луната ще бъде покрай възходящия възел на своята орбита. Максималната фаза ще настъпи 4.7 дни преди лунния разцвет.
Първият контакт на полусянката на Луната със Земята ще настъпи 20 секунди след 21:45 часа на 30 април, а оптималната фаза ще бъде в 23 часа, 41минути и 26 секунди. В оптималната фаза на затъмнението близо 0.64 диаметъра от слънчевия диск ще бъдат закрити от Луната, написа Маркишки.
От Западна Европа и от Централна и Западна Африка цялостното лунно затъмнение ще се следи рано сутринта на 16 май, преди залеза на Луната. От Северна Америка явлението ще бъде очевидно в първите часове на нощта след изгрева на Луната. Най-удобно затъмнението ще може да се наблюдава от Атлантика, Южна Америка, югоизточните елементи на Тихия океан и Антарктика. От България ще следим единствено началото на явлението, показва физикът.
По време на затъмнението Луната ще бъде покрай низходящия възел на орбитата си. Максималната фаза ще настъпи 1.5 дни преди лунния перигей.
Началото на затъмнението от полусянката на Земята настава в 4 часа, 32 минути и шест секунди, началото на затъмнението от сянката на Земята е в 5 часа, 27 минути и 53 секунди. Началото на цялостната фаза настава в 6 часа, 29 минути и пет секунди, а оптималната фаза е в 7 часа, 11 минути и 31 секунди.
В началото на затъмнението от земната полусянка в 4 часа и 32 минути Луната ще бъде на височина 13 градуса над югозападния небосвод за София и на 10 градуса за Варна, четем в "По-забележителни астрономически феномени ". Тогава към момента няма да се вижда разлика от нормалния тип на цялостната Луна. Яркостта на източния завършек на лунния диск ще стартира да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка в 5 часа и 28 минути. Тогава за наблюдаващ от София Луната ще бъде на височина едвам 5 градуса над хоризонта, заради което е нужно да се избере място за наблюдаване с невисок небосвод в посока югозапад-запад, поучава Пенчо Маркишки.
В момента на залеза на Луната в 6 часа и пет минути за София близо половината от нейния диск ще бъде към този момент затрупан от земната сянка. Поради настъпващата дневна светлина обаче (Слънцето в София ще изгрее в 6 часа 4 минути), затъмнената част на лунния диск няма да се следи добре до залеза на Луната.
За Източна България изискванията ще са по-неблагоприятни, предизвестява физикът. За Варна Луната ще залезе в 5 часа и 44 минути, единствено 16 минути след началото на затъмнението от земната сянка. За Варна Слънцето тогава ще изгрее в същия миг. Пълната фаза на затъмнението няма да може да се следи от България, показва Маркишки.
Вечерите към 29 април са подобаващи за наблюдаване и на Меркурий, защото тогава залезът на Меркурий ще закъснява най-вече след слънчевия заник през тази година - до 1 час и 56 минути, показва физикът. Другите по-удобни моменти ще са утрата към 9 октомври и вечерите към 21 декември.
Той е създател на "Гид на фена астроном ", който се издава през последните години от катедра "Астрономия " при СУ "Св. Климент Охридски ". В "По-забележителни астрономически феномени " създателят акцентира, че през 2022 година се чакат общо четири затъмнения. Две от тях ще бъдат частични слънчеви - на 30 април и на 25 октомври, а останалите две ще са цялостни лунни затъмнения - на 16 май и на 8 ноември.
От България ще могат да се следят две от затъмненията.
У нас ще са забележими началните частични етапи на цялостното лунно затъмнение на 16 май и ще можем да проследим изначало до дъно частичното слънчево затъмнение на 25 октомври.
Частичното слънчево затъмнение на 30 април ще се следи от югоизточната част на Тихия океан и Южна Америка (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Южна Боливия). От България явлението няма да бъде очевидно, показва създателят.
По време на това затъмнение Луната ще бъде покрай възходящия възел на своята орбита. Максималната фаза ще настъпи 4.7 дни преди лунния разцвет.
Първият контакт на полусянката на Луната със Земята ще настъпи 20 секунди след 21:45 часа на 30 април, а оптималната фаза ще бъде в 23 часа, 41минути и 26 секунди. В оптималната фаза на затъмнението близо 0.64 диаметъра от слънчевия диск ще бъдат закрити от Луната, написа Маркишки.
От Западна Европа и от Централна и Западна Африка цялостното лунно затъмнение ще се следи рано сутринта на 16 май, преди залеза на Луната. От Северна Америка явлението ще бъде очевидно в първите часове на нощта след изгрева на Луната. Най-удобно затъмнението ще може да се наблюдава от Атлантика, Южна Америка, югоизточните елементи на Тихия океан и Антарктика. От България ще следим единствено началото на явлението, показва физикът.
По време на затъмнението Луната ще бъде покрай низходящия възел на орбитата си. Максималната фаза ще настъпи 1.5 дни преди лунния перигей.
Началото на затъмнението от полусянката на Земята настава в 4 часа, 32 минути и шест секунди, началото на затъмнението от сянката на Земята е в 5 часа, 27 минути и 53 секунди. Началото на цялостната фаза настава в 6 часа, 29 минути и пет секунди, а оптималната фаза е в 7 часа, 11 минути и 31 секунди.
В началото на затъмнението от земната полусянка в 4 часа и 32 минути Луната ще бъде на височина 13 градуса над югозападния небосвод за София и на 10 градуса за Варна, четем в "По-забележителни астрономически феномени ". Тогава към момента няма да се вижда разлика от нормалния тип на цялостната Луна. Яркостта на източния завършек на лунния диск ще стартира да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка в 5 часа и 28 минути. Тогава за наблюдаващ от София Луната ще бъде на височина едвам 5 градуса над хоризонта, заради което е нужно да се избере място за наблюдаване с невисок небосвод в посока югозапад-запад, поучава Пенчо Маркишки.
В момента на залеза на Луната в 6 часа и пет минути за София близо половината от нейния диск ще бъде към този момент затрупан от земната сянка. Поради настъпващата дневна светлина обаче (Слънцето в София ще изгрее в 6 часа 4 минути), затъмнената част на лунния диск няма да се следи добре до залеза на Луната.
За Източна България изискванията ще са по-неблагоприятни, предизвестява физикът. За Варна Луната ще залезе в 5 часа и 44 минути, единствено 16 минути след началото на затъмнението от земната сянка. За Варна Слънцето тогава ще изгрее в същия миг. Пълната фаза на затъмнението няма да може да се следи от България, показва Маркишки.
Вечерите към 29 април са подобаващи за наблюдаване и на Меркурий, защото тогава залезът на Меркурий ще закъснява най-вече след слънчевия заник през тази година - до 1 час и 56 минути, показва физикът. Другите по-удобни моменти ще са утрата към 9 октомври и вечерите към 21 декември.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ