Откриха българската Троя край село Дядово
Части от елегантен сребърен венец бяха открити в надгробна могила край новозагорското село Дядово. Находката бе открита от археологически екип на Националния исторически музей (НИМ) с теоретичен началник Мартин Христов и Илия Киров. Археологическото изследване е финансирано от фондация "Българска памет - Братя Диневи ". Открити са и други погребални блага, разнообразни керамични или стъклени съдове. Изработката им наподобява на сходни предмети, разкопани в Троя и нейните покрайнини. Това поддържа тезата, че античният град на Дарданелите и село Дядово си наподобяват. В НИМ към този момент има един експонат от региона на Троя - златен тракийски венец, за който се допуска, че е бил благосъстоятелност на тракийски пълководец, нает в Троянската война.
Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той евентуално е принадлежал на човек с висок обществен и стопански статус. Бижуто съставлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното бижу са стопени, което подсказва, че неговият притежател е бил кремиран. В един от гробовете е намерено и съвсем напълно непокътнато дървено мънисто.
Материалът и типът на находките подсказват, че става дума за интервала от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била построена и употребена в целия този интервал. Най-вероятно популацията е от локални траки. До момента изследвания от римския интервал в село Дядово няма, тъй че това са първите находки от това време в землището.
Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е скъп праисторически монумент в България, който дава информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е. Там е открита неповторима система от изкопи от междинната бронзова ера ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни трап, ограждал вътрешен град, или крепост, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество.
Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни взаимни изследвания на български, холандски и японски археолози през днешния ден я трансформират в един от най- значимите обекти в Европа освен за учените от целия свят, само че и за всички, интересуващи се от развиването на човешката цивилизация. С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения проект на Троя. Те дават учредения да се допуска, че в града на Дарданелите е имало процеса на „ тракизация”, а още Омир разказва, че траките са били едни от най-верните съдружници на Троя.
Сходството на могилите при Дядово и Троя на този стадий не са задоволителни да се вършат безапелационни исторически изводи, само че изследванията в тази тенденция не престават. Някои учени, проучвали региона на Дядово, допускат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя – траките.Керамиката в двете места е близка по състав и направа, крепостните зидове са сходни, интервалът, в който двете селища са съществували, съответствува. Дядово припомня на Троя - като културен и защитителен център, като метод на обществен живот.
Надявам се моят правоприемник, който оглави НИМ, да продължи изследванията в този богат археологически регион, тъй като Дядово може да стане един привлекателен център за българския исторически туризъм, сподели проф. Божидар Димитров.
Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той евентуално е принадлежал на човек с висок обществен и стопански статус. Бижуто съставлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното бижу са стопени, което подсказва, че неговият притежател е бил кремиран. В един от гробовете е намерено и съвсем напълно непокътнато дървено мънисто.
Материалът и типът на находките подсказват, че става дума за интервала от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била построена и употребена в целия този интервал. Най-вероятно популацията е от локални траки. До момента изследвания от римския интервал в село Дядово няма, тъй че това са първите находки от това време в землището.
Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е скъп праисторически монумент в България, който дава информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е. Там е открита неповторима система от изкопи от междинната бронзова ера ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни трап, ограждал вътрешен град, или крепост, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество.
Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни взаимни изследвания на български, холандски и японски археолози през днешния ден я трансформират в един от най- значимите обекти в Европа освен за учените от целия свят, само че и за всички, интересуващи се от развиването на човешката цивилизация. С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения проект на Троя. Те дават учредения да се допуска, че в града на Дарданелите е имало процеса на „ тракизация”, а още Омир разказва, че траките са били едни от най-верните съдружници на Троя.
Сходството на могилите при Дядово и Троя на този стадий не са задоволителни да се вършат безапелационни исторически изводи, само че изследванията в тази тенденция не престават. Някои учени, проучвали региона на Дядово, допускат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя – траките.Керамиката в двете места е близка по състав и направа, крепостните зидове са сходни, интервалът, в който двете селища са съществували, съответствува. Дядово припомня на Троя - като културен и защитителен център, като метод на обществен живот.
Надявам се моят правоприемник, който оглави НИМ, да продължи изследванията в този богат археологически регион, тъй като Дядово може да стане един привлекателен център за българския исторически туризъм, сподели проф. Божидар Димитров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ