Наказаха ЧСИ - дал на кредитор данни за банкова сметка на длъжник след прекратяване на делото
Частен правосъден реализатор (ЧСИ), дал на заемодател информация за банковите сметки и сейфове на дебитор откакто изпълнителното дело е прекъснато, е осъден от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД). Той е санкциониран със 750 лева, тъй като му е първо нарушаване, а от непозволеното даване на данните не са настъпили вреди, заяви " Лекс.бг ".
Случаят, поради който е наложена глобата на частния правосъден реализатор, стартира да се разплита откакто през август 2020 година дебитор по изпълнително дело получава за мнение молба от взискателя по него. В нея се твърди, че двамата са страни и по друго изпълнително дело пред различен частен правосъден реализатор. Като кредиторът, който е юрист, сочи, че точно по това второ изпълнително дело частния правосъден реализатор му е направил информация за банковите сметки и сейфове на длъжника. Длъжникът обаче твърди, че това дело от дълго време е прекъснато и правосъдният реализатор не е имал право да дава персоналните му данни. Затова сезира прокуратурата, а тя пък КЗЛД.
Действително сред двамата мъже е имало изпълнително дело поради 1000 лева разходи за адвокатско заплащане, формирано през юни 2018 година В периода за непринудено осъществяване обаче длъжникът показал банково бордеро, че сумата е платена още през февруари 2018 година и самичък изискал 300 лева за разходи за юрист. Нареждането на превода било осъществено от трето лице, а не от самия дебитор.
При това развиване кредиторът направил информация и открил, че в действителност през февруари 2018 година по негова сметка, която не бил дал никой различен с изключение на на застрахователя си, са постъпили 1000 лева от незнайно лице. Затова той се съгласил изпълнителното дело да бъде прекъснато, само че възразил против настояването за 300 лева за разходи за адвокатско заплащане.
Последвал правосъден спор за тези 300 лева и в края на краищата бил доказан отводът на ЧСИ да признае сумата на длъжника. Така изпълнителното дело било прекъснато на 22 януари 2019 година
Въпреки това на 24 април 2020 година по искане на юриста - взискател по прекратеното към този момент изпълнително дело, чиновник в адвокатската фирма на частния правосъден реализатор му направил информация за длъжника в Регистъра на банковите сметки и сейфове при Българска народна банка.
Преди да се произнесе по случая Комисията за отбрана на персоналните данни акцентира, че частният правосъден реализатор има право на достъп до персонални данни на длъжника, когато това е нужно за задачите на осъществяването. По възлагане от взискателя частния правосъден реализатор може да изследва имущественото положение на длъжника, да прави информации, да набира документи и бумаги.
" Съгласно член 16, алинея 1 и член 18, алинея 1 от ЗЧСИ обаче, законодателят е дал публични пълномощия на частния правосъден реализатор да прави информации за длъжника само за задачите на осъществяването и по отношение на изпълнителното произвеждане ", акцентира КЗЛД. И припомня, че в тази ситуация справката за банковите сметки е направена година и три месеца след прекратяването на изпълнителното дело. Т.е. обработването не е нужно за задачите на осъществяването и изпълнителното произвеждане.
" Макар в началото частния правосъден реализатор да обработва персонални данни на жалбоподателя на съображение член 6, параграф 1, писмен знак " д ", предл. второ от Регламент 2016/679 за задачите на формиране и водене на изпълнителното дело, осъществяването на информация за банковите сметки на жалбоподателя след преустановяване на изпълнителното дело (след осъществяване на задачата на обработването) съставлява култивиране по метод, който е несъответстващ с тези цели. С това админът е направил нарушаване на правилото за ограничаване на задачите по член 5, параграф 1, писмен знак " б " от Регламент 2016/679, според който персоналните данни се събират за съответни, категорично указани и законни цели и не се обработват по-нататък по метод, несъответстващ с тези цели ", декларира КЗЛД.
Освен това тя категорично отхвърля възражението на частния правосъден реализатор, че банковата сметка не следва да се приема за персонални данни, когато се отнася за едни и същи страни по цивилен и търговски каузи, защото техни идентификационни данни се съдържат в тези каузи (ЕГН) и по тях може да се получат данни за съществуването на банкови сметки във всяка банка. В решението се показва: " В съответния случай банковата сметка съставлява персонални данни от първата категория - всяка информация, обвързвана с разпознато физическо лице, защото справката в Българска народна банка е осъществена по имена и ЕГН на жалбоподателя, с които е разпознат. Чрез справката е достъпена спомагателна информация за по този начин разпознатото лице - данни за всичките му банкови сметки... Именно заради тази причина лицето има право на отбрана на данните му да не стават притежание на трети лица, когато обработването не е належащо за задачите на изпълнителното произвеждане и насилственото осъществяване ", се показва в решението.
Случаят, поради който е наложена глобата на частния правосъден реализатор, стартира да се разплита откакто през август 2020 година дебитор по изпълнително дело получава за мнение молба от взискателя по него. В нея се твърди, че двамата са страни и по друго изпълнително дело пред различен частен правосъден реализатор. Като кредиторът, който е юрист, сочи, че точно по това второ изпълнително дело частния правосъден реализатор му е направил информация за банковите сметки и сейфове на длъжника. Длъжникът обаче твърди, че това дело от дълго време е прекъснато и правосъдният реализатор не е имал право да дава персоналните му данни. Затова сезира прокуратурата, а тя пък КЗЛД.
Действително сред двамата мъже е имало изпълнително дело поради 1000 лева разходи за адвокатско заплащане, формирано през юни 2018 година В периода за непринудено осъществяване обаче длъжникът показал банково бордеро, че сумата е платена още през февруари 2018 година и самичък изискал 300 лева за разходи за юрист. Нареждането на превода било осъществено от трето лице, а не от самия дебитор.
При това развиване кредиторът направил информация и открил, че в действителност през февруари 2018 година по негова сметка, която не бил дал никой различен с изключение на на застрахователя си, са постъпили 1000 лева от незнайно лице. Затова той се съгласил изпълнителното дело да бъде прекъснато, само че възразил против настояването за 300 лева за разходи за адвокатско заплащане.
Последвал правосъден спор за тези 300 лева и в края на краищата бил доказан отводът на ЧСИ да признае сумата на длъжника. Така изпълнителното дело било прекъснато на 22 януари 2019 година
Въпреки това на 24 април 2020 година по искане на юриста - взискател по прекратеното към този момент изпълнително дело, чиновник в адвокатската фирма на частния правосъден реализатор му направил информация за длъжника в Регистъра на банковите сметки и сейфове при Българска народна банка.
Преди да се произнесе по случая Комисията за отбрана на персоналните данни акцентира, че частният правосъден реализатор има право на достъп до персонални данни на длъжника, когато това е нужно за задачите на осъществяването. По възлагане от взискателя частния правосъден реализатор може да изследва имущественото положение на длъжника, да прави информации, да набира документи и бумаги.
" Съгласно член 16, алинея 1 и член 18, алинея 1 от ЗЧСИ обаче, законодателят е дал публични пълномощия на частния правосъден реализатор да прави информации за длъжника само за задачите на осъществяването и по отношение на изпълнителното произвеждане ", акцентира КЗЛД. И припомня, че в тази ситуация справката за банковите сметки е направена година и три месеца след прекратяването на изпълнителното дело. Т.е. обработването не е нужно за задачите на осъществяването и изпълнителното произвеждане.
" Макар в началото частния правосъден реализатор да обработва персонални данни на жалбоподателя на съображение член 6, параграф 1, писмен знак " д ", предл. второ от Регламент 2016/679 за задачите на формиране и водене на изпълнителното дело, осъществяването на информация за банковите сметки на жалбоподателя след преустановяване на изпълнителното дело (след осъществяване на задачата на обработването) съставлява култивиране по метод, който е несъответстващ с тези цели. С това админът е направил нарушаване на правилото за ограничаване на задачите по член 5, параграф 1, писмен знак " б " от Регламент 2016/679, според който персоналните данни се събират за съответни, категорично указани и законни цели и не се обработват по-нататък по метод, несъответстващ с тези цели ", декларира КЗЛД.
Освен това тя категорично отхвърля възражението на частния правосъден реализатор, че банковата сметка не следва да се приема за персонални данни, когато се отнася за едни и същи страни по цивилен и търговски каузи, защото техни идентификационни данни се съдържат в тези каузи (ЕГН) и по тях може да се получат данни за съществуването на банкови сметки във всяка банка. В решението се показва: " В съответния случай банковата сметка съставлява персонални данни от първата категория - всяка информация, обвързвана с разпознато физическо лице, защото справката в Българска народна банка е осъществена по имена и ЕГН на жалбоподателя, с които е разпознат. Чрез справката е достъпена спомагателна информация за по този начин разпознатото лице - данни за всичките му банкови сметки... Именно заради тази причина лицето има право на отбрана на данните му да не стават притежание на трети лица, когато обработването не е належащо за задачите на изпълнителното произвеждане и насилственото осъществяване ", се показва в решението.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ