Премълчани въпроси и един мръсен разказ за войната
Част първа
От началото на войната в Украйна станахме очевидци на невидяна и непозната в новата ни българска история цензура – груба и отвращаваща. Не приказваме единствено за отсъствието на гледната точка на едната страна в спора, тази на Русия, за изкривяване, неприемане и заличаване на обстоятелства и условия, а за блокиране на съветски осведомителни източници – телевизионни канали и уеб сайтове.
Русия може да участва в осведомителното и обществено пространство единствено и само като обект на виновност без право на аргументация, камо ли на отбрана. Телевизиите и огромна част от уеб страниците с неприкрито наслаждение се надпреварват да приписват всички демонични грехове на Русия и Путин. Със удовлетворение се отразяват вести за съветски културни дейци, които са изгонени от западни театри, тъй като не са се отрекли от Путин. Върви американо-европейска инквизиция против руснаците. Беше изкусно моделирано и превърнато с механизмите на пропагандата естествено човешко състрадание към страдащия украински народ от войната в безотговорно пренебрежение, ненавист и предпочитание за заличаване на всичко съветско. Сиреч, Русия не би трябвало да я има, не би трябвало да съществува.
Избирателна ли е човещината и моралът ни?
Не имах вяра, че ние българите сме способни на такава ненавист, злоба и пренебрежение към Русия най-много, поради историята, която не трябва да отхвърляме и преиначаваме. И не приказвам за тези озверели десни, синове и дъщери на най-верните комунисти от преди 1989-а, които над 30 години се прехранват с антируска и антикомунистическа реторика. Видях по какъв начин имаме човечност и болежка да помогнем на украинските деца, и бежанци изобщо, само че нямаме никаква сетивност, когато европейски лечебни заведения отхвърлиха лекуването на онкоболни деца от Русия, поради спора в Украйна. Отворихме домовете си за украинците, които бягат от войната, само че останахме слепи за зверствата на нацистите в Украйна. Всеки изстрелян патрон и снаряд в Украйна, от който загиваха хора и се сриваха здания, се оказва, съгласно нашите и европейските медии, е единствено от съветски цеви, все едно от украинските пушки и танкове се ражда живот. Не е нужно да повдигам тематиката за това какъв брой безучастни бяхме към жертвите от войните в Близкия Изток, та даже и в Сърбия и кой предизвика тези войни. Едните жертви са ни по-скъпи от другите. Едната война е по-укорима от друга. Единият президент е деспот, а другият е глава на страната знак на свободата. Мога единствено да поздравя уменията на стратезите на пропагандата, която докара до такива кристални висоти на обезчовечаване.
Но по какъв начин се случи това?
След над две години на пандемия, в която светът беше комплициран в изолатора, бе насъбрано голямо количество човешки яд до буйство поради лимитираните свободи. Още по времето на пандемията се следиха признаци на остри публични противодействия сред ваксъри и антиваксъри. Но това опълчване нямаше по какъв начин да отприщи същинска злоба сред двете групи, тъй като представителите на едната виждаха в другата свои другари, сътрудници, родственици и близки. Нагнетената човешка злоба към невидимия вирус остана спотаена и съхранена. Дълбоко потисната, само че тлееща и рискова. Всеки миг тя можеше да ескалира против държавните управления на страните. Симптоми видяхме в митинги в редица страни, а „ Конвоят на свободата “ в Канада можеше да събори държавното управление на Трюдо. Казвам това, тъй като всяка агитация работи с моделиране на публичните настроения, а най-лесно се насочват насъбрани такива, стига да се задоволят видимо потребностите на масите. На света му трябваше добре разказан сборен облик на злото, върху който да излее омразата си. И тези подмолни западни майстори на тактиката му го дадоха. Те в действителност са положителни в това. И предизвикаха военния спор сред Русия и Украйна. След това Русия елементарно стана знак на това зло, против което да се изсипе цялата човешка ненавист. В началото никой не чу и не попита, за какво стартира войната, а естествено изпита смут от следствията от нея. После нямаше значение. Русия изгуби войната на полето на пропагандата още от първия ден.
Въпросът е кой ще я завоюва най-после.
Защо Русия бе прекръстена на „ Путинова Русия “
Забележете, че не приказвам за отъждествяването на Путин, като знак на злото в международен мащаб, а за Русия, тъй като в продължение на години бяхме подготвяни да приемем евфемизма „ Путинова Русия “, т.е. страната и водачът й са едно, тоест всеки руснак е Путин и Путин е всеки руснак. Иначе казано, всяка присъда против Путин е против Русия и всеки руснак. Замислете се, че не можете и за момент да приемете словосъчетанието Байдънови Щати, или Джонсънова Англия. Всеки от огромните стратег-демагози е наясно, че не трябва да се поставя под един общ знаменател ръководещия страната със самата страна, тъй като както триумфите, по този начин и грешките на държавните ръководители ще се отъждествят върху страната. Логично поражда въпросът, за какво беше комплициран знак за тъждество сред Путин и Русия? Защо демонизирането на Путин беше залепено за Русия и всички руснаци? Защо карат съветски културни дейци и спортисти да се отхвърлят от Путин, като в света инквизиция? Ще ли е надалеч времето, когато ще ги накарат да се отрекат и от родината си като нещо скверно? Отговорът на този въпрос би трябвало да търсим зад претекстовете да бъде направена слаба и безлична Русия, каквато беше преди Путин.
От началото на войната Европейски Съюз не стопира да показва безгрижна, дори веселяшка подготвеност да се откаже от съветските запаси – газ, въглища, уран, метали, пшеница и прочие Но едно е да демонстрираш храброст, друго е да я понесеш. Времето ще покаже какви ще са следствията за Европейски Съюз, в случай че в действителност се откаже от гореспоменатите съветски запаси. Не бива да се заблуждаваме, че западните страни не си дават сметка, че светът е безусловно подвластен от енергоносителите. Скокът в цивилизациононто ни развиване за последните 100 години е резултат точно на тях. А в Русия залежите на тези запаси са огромни. Е, към тях са ориентирани апетитите на Запада. И желае да ги има непременно без да заплати и цент за тях. Единствената му спънка е Путин. Ако той бъде отхвърлен, то с Русия, такава каквато я познаваме, ще е свършено. Завинаги!
В очите на Запада в края на 80-е години Русия (и соцлагерът) беше главно пазар и капитал за присвояване, с цел да може да продължи да съществува. Падна Берлинската стена и той ги получи, без нито един цент. Този запас беше изцяло изконсумиран до 2000 година. Последваха атентатите през 2001 година и се роди антитерористичната политика на Запада, а следствието й - арабската пролет. Присвоеният запас от войните стигна за 20 години. Днес Западът още веднъж има потребност от капитал, с цел да продължи да съществува и този капитал е в Русия под формата на газ, уран, метали и други Наскоро и наши медии припомниха думите на американския сенатор Джон Маккейн от 2014 година: „ Русия е бензиностанция, маскирана като страна. Това е клептокрация. Това е корупция. Това е нация, която в действителност зависи единствено от петрола и газта за своята стопанска система “, повторени от Ювал Ноа Харари неотдавна в туитър: „ Русия е бензиностанция с нуклеарно оръжие “, и изрецитирани от Кирил Петков: „ Русия е бензиностанция с ракети “. Ако нашият министър председател не си е присвоил думите им най-безцеремонно, то значи, че зад едно такова единение на мисълта прозира съгласуван задокеански пиар щаб, само че това не е забавна тематика.
И още едно преимущество за Запада има - да бъде погубен, отстранен или свален Путин, а с него и Русия – общата й граница с Китай. Така Западът, и по-специално Съединени американски щати, ще дишат във врата на Поднебесната империя освен по вода, само че и по суша.
За страдание всички последствия от войната в Украйна ще останат единствено за сметка на самата Украйна. И повода за това не се крие по оста Москва – Вашингтон, а и в абсолютния й отвод от народен суверенитет на 21 ноември 2013 година
От над 10 години България върви по стъпките на Украйна, а през последните месеци се пробва да я задмине в опитите си.
Но какъв ще е резултатът от това е последваща тематика.
От началото на войната в Украйна станахме очевидци на невидяна и непозната в новата ни българска история цензура – груба и отвращаваща. Не приказваме единствено за отсъствието на гледната точка на едната страна в спора, тази на Русия, за изкривяване, неприемане и заличаване на обстоятелства и условия, а за блокиране на съветски осведомителни източници – телевизионни канали и уеб сайтове.
Русия може да участва в осведомителното и обществено пространство единствено и само като обект на виновност без право на аргументация, камо ли на отбрана. Телевизиите и огромна част от уеб страниците с неприкрито наслаждение се надпреварват да приписват всички демонични грехове на Русия и Путин. Със удовлетворение се отразяват вести за съветски културни дейци, които са изгонени от западни театри, тъй като не са се отрекли от Путин. Върви американо-европейска инквизиция против руснаците. Беше изкусно моделирано и превърнато с механизмите на пропагандата естествено човешко състрадание към страдащия украински народ от войната в безотговорно пренебрежение, ненавист и предпочитание за заличаване на всичко съветско. Сиреч, Русия не би трябвало да я има, не би трябвало да съществува.
Избирателна ли е човещината и моралът ни?
Не имах вяра, че ние българите сме способни на такава ненавист, злоба и пренебрежение към Русия най-много, поради историята, която не трябва да отхвърляме и преиначаваме. И не приказвам за тези озверели десни, синове и дъщери на най-верните комунисти от преди 1989-а, които над 30 години се прехранват с антируска и антикомунистическа реторика. Видях по какъв начин имаме човечност и болежка да помогнем на украинските деца, и бежанци изобщо, само че нямаме никаква сетивност, когато европейски лечебни заведения отхвърлиха лекуването на онкоболни деца от Русия, поради спора в Украйна. Отворихме домовете си за украинците, които бягат от войната, само че останахме слепи за зверствата на нацистите в Украйна. Всеки изстрелян патрон и снаряд в Украйна, от който загиваха хора и се сриваха здания, се оказва, съгласно нашите и европейските медии, е единствено от съветски цеви, все едно от украинските пушки и танкове се ражда живот. Не е нужно да повдигам тематиката за това какъв брой безучастни бяхме към жертвите от войните в Близкия Изток, та даже и в Сърбия и кой предизвика тези войни. Едните жертви са ни по-скъпи от другите. Едната война е по-укорима от друга. Единият президент е деспот, а другият е глава на страната знак на свободата. Мога единствено да поздравя уменията на стратезите на пропагандата, която докара до такива кристални висоти на обезчовечаване.
Но по какъв начин се случи това?
След над две години на пандемия, в която светът беше комплициран в изолатора, бе насъбрано голямо количество човешки яд до буйство поради лимитираните свободи. Още по времето на пандемията се следиха признаци на остри публични противодействия сред ваксъри и антиваксъри. Но това опълчване нямаше по какъв начин да отприщи същинска злоба сред двете групи, тъй като представителите на едната виждаха в другата свои другари, сътрудници, родственици и близки. Нагнетената човешка злоба към невидимия вирус остана спотаена и съхранена. Дълбоко потисната, само че тлееща и рискова. Всеки миг тя можеше да ескалира против държавните управления на страните. Симптоми видяхме в митинги в редица страни, а „ Конвоят на свободата “ в Канада можеше да събори държавното управление на Трюдо. Казвам това, тъй като всяка агитация работи с моделиране на публичните настроения, а най-лесно се насочват насъбрани такива, стига да се задоволят видимо потребностите на масите. На света му трябваше добре разказан сборен облик на злото, върху който да излее омразата си. И тези подмолни западни майстори на тактиката му го дадоха. Те в действителност са положителни в това. И предизвикаха военния спор сред Русия и Украйна. След това Русия елементарно стана знак на това зло, против което да се изсипе цялата човешка ненавист. В началото никой не чу и не попита, за какво стартира войната, а естествено изпита смут от следствията от нея. После нямаше значение. Русия изгуби войната на полето на пропагандата още от първия ден.
Въпросът е кой ще я завоюва най-после.
Защо Русия бе прекръстена на „ Путинова Русия “
Забележете, че не приказвам за отъждествяването на Путин, като знак на злото в международен мащаб, а за Русия, тъй като в продължение на години бяхме подготвяни да приемем евфемизма „ Путинова Русия “, т.е. страната и водачът й са едно, тоест всеки руснак е Путин и Путин е всеки руснак. Иначе казано, всяка присъда против Путин е против Русия и всеки руснак. Замислете се, че не можете и за момент да приемете словосъчетанието Байдънови Щати, или Джонсънова Англия. Всеки от огромните стратег-демагози е наясно, че не трябва да се поставя под един общ знаменател ръководещия страната със самата страна, тъй като както триумфите, по този начин и грешките на държавните ръководители ще се отъждествят върху страната. Логично поражда въпросът, за какво беше комплициран знак за тъждество сред Путин и Русия? Защо демонизирането на Путин беше залепено за Русия и всички руснаци? Защо карат съветски културни дейци и спортисти да се отхвърлят от Путин, като в света инквизиция? Ще ли е надалеч времето, когато ще ги накарат да се отрекат и от родината си като нещо скверно? Отговорът на този въпрос би трябвало да търсим зад претекстовете да бъде направена слаба и безлична Русия, каквато беше преди Путин.
От началото на войната Европейски Съюз не стопира да показва безгрижна, дори веселяшка подготвеност да се откаже от съветските запаси – газ, въглища, уран, метали, пшеница и прочие Но едно е да демонстрираш храброст, друго е да я понесеш. Времето ще покаже какви ще са следствията за Европейски Съюз, в случай че в действителност се откаже от гореспоменатите съветски запаси. Не бива да се заблуждаваме, че западните страни не си дават сметка, че светът е безусловно подвластен от енергоносителите. Скокът в цивилизациононто ни развиване за последните 100 години е резултат точно на тях. А в Русия залежите на тези запаси са огромни. Е, към тях са ориентирани апетитите на Запада. И желае да ги има непременно без да заплати и цент за тях. Единствената му спънка е Путин. Ако той бъде отхвърлен, то с Русия, такава каквато я познаваме, ще е свършено. Завинаги!
В очите на Запада в края на 80-е години Русия (и соцлагерът) беше главно пазар и капитал за присвояване, с цел да може да продължи да съществува. Падна Берлинската стена и той ги получи, без нито един цент. Този запас беше изцяло изконсумиран до 2000 година. Последваха атентатите през 2001 година и се роди антитерористичната политика на Запада, а следствието й - арабската пролет. Присвоеният запас от войните стигна за 20 години. Днес Западът още веднъж има потребност от капитал, с цел да продължи да съществува и този капитал е в Русия под формата на газ, уран, метали и други Наскоро и наши медии припомниха думите на американския сенатор Джон Маккейн от 2014 година: „ Русия е бензиностанция, маскирана като страна. Това е клептокрация. Това е корупция. Това е нация, която в действителност зависи единствено от петрола и газта за своята стопанска система “, повторени от Ювал Ноа Харари неотдавна в туитър: „ Русия е бензиностанция с нуклеарно оръжие “, и изрецитирани от Кирил Петков: „ Русия е бензиностанция с ракети “. Ако нашият министър председател не си е присвоил думите им най-безцеремонно, то значи, че зад едно такова единение на мисълта прозира съгласуван задокеански пиар щаб, само че това не е забавна тематика.
И още едно преимущество за Запада има - да бъде погубен, отстранен или свален Путин, а с него и Русия – общата й граница с Китай. Така Западът, и по-специално Съединени американски щати, ще дишат във врата на Поднебесната империя освен по вода, само че и по суша.
За страдание всички последствия от войната в Украйна ще останат единствено за сметка на самата Украйна. И повода за това не се крие по оста Москва – Вашингтон, а и в абсолютния й отвод от народен суверенитет на 21 ноември 2013 година
От над 10 години България върви по стъпките на Украйна, а през последните месеци се пробва да я задмине в опитите си.
Но какъв ще е резултатът от това е последваща тематика.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ