Пълно объркване с част от имотните декларации на властта
Част от високопоставените държавни чиновници нямат концепция къде да си подадат имуществените заявления, с цел да спазят закона. Други са изцяло уверени, че не са задължени да подават такива. Трети са затруднени с попълването на самите заявления и телефоните в антикорупционната комисия прегряват. Това е един от първите неоспорими резултати от огромната структурна промяна, която докара до основаването на комисията " Антикорупция ".
Mediapool бе сигнализирана за хаоса с декларациите първо от членове на държавна комисия, които оповестиха, че на процедура няма къде да си подадат декларациите за имущество и спор на ползи.
Неяснотата е в самия закон, където са изброени всички висши чиновници, задължени да подават декларациите си пред антикорупционна комисия – президент, министър председател, депутати и други Редица регулаторни и контролни органи, които се избират от Народното събрание и Министерския съвет, имат категорично написана процедура в закона. Техните ръководители и членове подават декларациите си пред комисия " Антикорупция ". Редовите им чиновници подават декларациите си в институцията, където работят.
Има обаче една категория държавни комисии, които не са категорично упоменати. Такива са Комисията по досиетата, Комисията за отбрана на персоналните данни, Комисията за отбрана на потребителите, Държавната комисия по сигурността на информацията и други В закона е записано, че единствено ръководителите и заместник-председателите на тези институции подават заявления пред антикорупционната комисия. Останалите им членове, които се избират от Народното събрание и държавното управление, увисват.
Логичният ход е те да се отчетат пред органа, който ги е избрал – т.е. пред Народното събрание. Само, че и Народното събрание очевидно не знае какво да прави с тези заявления. По информация на Mediapool основният секретар на Народното събрание е образувал работна група, която има период до 30 май да реши какво да се прави. Срокът за подаването на документите един път към този момент изтече на 30 април, само че бе продължен до 8 юни със незабавни промени в закона.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов разяснява пред Mediapool, че подобен проблем не би трябвало да съществува. В тези особени случаи, съгласно него, декларациите би трябвало да се подават към парламентарната Комисия за битка с корупцията и спора на ползи. Той обаче не знаеше, че администрацията на Народното събрание също се чуди какво да прави.
" Мен никой не ме уведомявал за такава работна група (в Народното събрание). Чувам най-разнообразни тълкувания и тълкования. Някой ми сподели, че членовете на Комисията за отбрана на персоналните данни не били задължени да подават такава декларация, което парадокс. Това е специфичност на българското ни усещане. Когато би трябвало да възприемем нещо, ние се чудим по какъв начин да го извратим и да намерим някакъв подтекст. Аз не виждам някакъв проблем за органите в тези случаи ", разяснява Кирилов.
От комисията " Антикорупция " разясниха пред Mediapool, че законът е явен и хората не би трябвало да се объркват. Все отново институцията посочи, че искащи за уточнения несъмнено има. Проблемът е, че специфичният отдел за декларациите в комисията няма по какъв начин да изясни персонално на всички 2500 задължени лица по какъв начин и къде да си подадат документите.
Пресцентърът на Комисията за отбрана на персоналните данни изясни, че няма по какъв начин да пита членовете на комисията дали са си подали декларациите. Пресцентърът на Народното събрание посъветва Mediapool да подаде въпросите си по реда на Закона за достъп до социална информация, тъй като подобен е редът. Това обаче прави задаването на въпроси безпредметно, тъй като дотогава ще са изтекли периодите за подаването на самите заявления. От офиса на основния секретар на Народното събрание отхвърлиха да дават отговор на въпроси и препратиха назад към пресцентъра на Народното събрание.
Това единствено демонстрира какъв брой съответно страната може да отговори на обикновени въпроси от публичен интерес.
Mediapool бе сигнализирана за хаоса с декларациите първо от членове на държавна комисия, които оповестиха, че на процедура няма къде да си подадат декларациите за имущество и спор на ползи.
Неяснотата е в самия закон, където са изброени всички висши чиновници, задължени да подават декларациите си пред антикорупционна комисия – президент, министър председател, депутати и други Редица регулаторни и контролни органи, които се избират от Народното събрание и Министерския съвет, имат категорично написана процедура в закона. Техните ръководители и членове подават декларациите си пред комисия " Антикорупция ". Редовите им чиновници подават декларациите си в институцията, където работят.
Има обаче една категория държавни комисии, които не са категорично упоменати. Такива са Комисията по досиетата, Комисията за отбрана на персоналните данни, Комисията за отбрана на потребителите, Държавната комисия по сигурността на информацията и други В закона е записано, че единствено ръководителите и заместник-председателите на тези институции подават заявления пред антикорупционната комисия. Останалите им членове, които се избират от Народното събрание и държавното управление, увисват.
Логичният ход е те да се отчетат пред органа, който ги е избрал – т.е. пред Народното събрание. Само, че и Народното събрание очевидно не знае какво да прави с тези заявления. По информация на Mediapool основният секретар на Народното събрание е образувал работна група, която има период до 30 май да реши какво да се прави. Срокът за подаването на документите един път към този момент изтече на 30 април, само че бе продължен до 8 юни със незабавни промени в закона.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов разяснява пред Mediapool, че подобен проблем не би трябвало да съществува. В тези особени случаи, съгласно него, декларациите би трябвало да се подават към парламентарната Комисия за битка с корупцията и спора на ползи. Той обаче не знаеше, че администрацията на Народното събрание също се чуди какво да прави.
" Мен никой не ме уведомявал за такава работна група (в Народното събрание). Чувам най-разнообразни тълкувания и тълкования. Някой ми сподели, че членовете на Комисията за отбрана на персоналните данни не били задължени да подават такава декларация, което парадокс. Това е специфичност на българското ни усещане. Когато би трябвало да възприемем нещо, ние се чудим по какъв начин да го извратим и да намерим някакъв подтекст. Аз не виждам някакъв проблем за органите в тези случаи ", разяснява Кирилов.
От комисията " Антикорупция " разясниха пред Mediapool, че законът е явен и хората не би трябвало да се объркват. Все отново институцията посочи, че искащи за уточнения несъмнено има. Проблемът е, че специфичният отдел за декларациите в комисията няма по какъв начин да изясни персонално на всички 2500 задължени лица по какъв начин и къде да си подадат документите.
Пресцентърът на Комисията за отбрана на персоналните данни изясни, че няма по какъв начин да пита членовете на комисията дали са си подали декларациите. Пресцентърът на Народното събрание посъветва Mediapool да подаде въпросите си по реда на Закона за достъп до социална информация, тъй като подобен е редът. Това обаче прави задаването на въпроси безпредметно, тъй като дотогава ще са изтекли периодите за подаването на самите заявления. От офиса на основния секретар на Народното събрание отхвърлиха да дават отговор на въпроси и препратиха назад към пресцентъра на Народното събрание.
Това единствено демонстрира какъв брой съответно страната може да отговори на обикновени въпроси от публичен интерес.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ