Опасни ли са наночаститите във ваксината срещу Ковид-19?
Част от учените предизвестяват, че натрупването на прекомерно доста наночастици в човешкото тяло може да бъде рисково
Много хора са скептични към РНК-ваксините, тъй като желаят да знаят освен дейните съставки, само че и помощните субстанции, съдържащи се в тях. Могат ли така наречен липидни наночастици да са рискови за индивида, разкрива
РНК-ваксините през цялото време нагнетиха доста сериозна сила: не били задоволително дълго и добре проучени, не се знаело за вероятните опасности. В последно време обаче против тях се издига и ново обвиняване, което към този момент не е обвързвано с дейните им съставки. В медиите са надигнаха подозрения във връзка с помощните субстанции, които се съдържат в РНК-ваксините.
Сред тях са и по този начин наречените адюванти, които усъвършенстват имунната реакция като я усилват, форсират или поддържат. Те оказват помощ на същинското имунизационно вещество да доближи до задачата си и да провокира търсения резултат. При РНК-ваксините като адюванти се употребяват липидни наночастици – т.е. извънредно дребни частици мастно вещество.
Нанолипидите обгръщат същинското имунизационно вещество и му оказват помощ да преодолее клетъчната мембрана, без да бъде развалена.
Не и за приложимост от хора?
Известно е, че наночастици се употребяват и другаде, с цел да се усъвършенства качеството на продуктите – да вземем за пример в хранителната промишленост, във фармацевтиката и козметиката. Част от учените, профилирани в тази област, предизвестяват, че натрупването на прекомерно доста наночастици в човешкото тяло може да бъде рисково.
В случая с нанолипидите друго обвиняване гласи, че те не трябва да се употребяват в медикаменти. Като мотив се привежда обозначението върху опаковката им, което нормално гласи „ единствено за проучвателен цели “ или „ не е за приложимост от хора “. Но обяснението тук е напълно просто: компаниите, които доставят нанолипиди, търгуват не с производители на медикаменти, а с лаборатории. Поради което не са сертифицирали своя артикул за приложимост от хора.
Опасност от възпаления?
Но нанолипидите пораждат и други подозрения у някои учени. Един проучвателен колектив откри да вземем за пример, че при инжектиране на мишки с нанолипиди може да се стигне до възпаления. Обаче употребяваните при този опит нанолипиди не са идентични с тези, които се съдържат в РНК-ваксините на Moderna и BioNTech, изяснява Грегор Фурман, завеждащ Катедрата по фармацевтична биология в реномирания университет Ерланген-Нюрнберг. „ Освен това резултатите от опитите с мишки въобще не значат, че подобен резултат ще има и при хората “, споделя той.
И още нещо. Колкото и необичайно да звучи на пръв взор, едно локално инфектиране в действителност може да се окаже потребно. Вече от десетилетия другите ваксини се обогатяват със вещества, които усилват имунната реакция, само че могат да провокират и местни възпаления. „ Подобно локално инфектиране може да помогне за привличането на повече имунни кафези, които ще способстват за по-добра реакция в отговор на имунизацията “, изяснява Фурман.
И още едно съмнение
По отношение на нанолипидите има и още едно съмнение: че част от тях вероятно могат да преодолеят кръвно-мозъчната преграда, а точно тя защищава мозъка от проникването на нездравословни субстанции, съдържащи се в кръвта. Грегор Фурман обаче твърди, че е малко евентуално нанолипидите, които се употребяват при РНК-ваксините, да могат да проникват в нервната система.
Затова пък вирусите SARS-Cov-2 несъмнено са в положение да преодоляват кръвно-мозъчната преграда. Благодарение на това те проникват в човешката нервна система, освен това толкоз масирано, че да нанасят там тежки провали и дълготрайни последици. По какъв тъкмо механизъм става това навлизане – учените към момента не знаят.
Много хора са скептични към РНК-ваксините, тъй като желаят да знаят освен дейните съставки, само че и помощните субстанции, съдържащи се в тях. Могат ли така наречен липидни наночастици да са рискови за индивида, разкрива
РНК-ваксините през цялото време нагнетиха доста сериозна сила: не били задоволително дълго и добре проучени, не се знаело за вероятните опасности. В последно време обаче против тях се издига и ново обвиняване, което към този момент не е обвързвано с дейните им съставки. В медиите са надигнаха подозрения във връзка с помощните субстанции, които се съдържат в РНК-ваксините.
Сред тях са и по този начин наречените адюванти, които усъвършенстват имунната реакция като я усилват, форсират или поддържат. Те оказват помощ на същинското имунизационно вещество да доближи до задачата си и да провокира търсения резултат. При РНК-ваксините като адюванти се употребяват липидни наночастици – т.е. извънредно дребни частици мастно вещество.
Нанолипидите обгръщат същинското имунизационно вещество и му оказват помощ да преодолее клетъчната мембрана, без да бъде развалена.
Не и за приложимост от хора?
Известно е, че наночастици се употребяват и другаде, с цел да се усъвършенства качеството на продуктите – да вземем за пример в хранителната промишленост, във фармацевтиката и козметиката. Част от учените, профилирани в тази област, предизвестяват, че натрупването на прекомерно доста наночастици в човешкото тяло може да бъде рисково.
В случая с нанолипидите друго обвиняване гласи, че те не трябва да се употребяват в медикаменти. Като мотив се привежда обозначението върху опаковката им, което нормално гласи „ единствено за проучвателен цели “ или „ не е за приложимост от хора “. Но обяснението тук е напълно просто: компаниите, които доставят нанолипиди, търгуват не с производители на медикаменти, а с лаборатории. Поради което не са сертифицирали своя артикул за приложимост от хора.
Опасност от възпаления?
Но нанолипидите пораждат и други подозрения у някои учени. Един проучвателен колектив откри да вземем за пример, че при инжектиране на мишки с нанолипиди може да се стигне до възпаления. Обаче употребяваните при този опит нанолипиди не са идентични с тези, които се съдържат в РНК-ваксините на Moderna и BioNTech, изяснява Грегор Фурман, завеждащ Катедрата по фармацевтична биология в реномирания университет Ерланген-Нюрнберг. „ Освен това резултатите от опитите с мишки въобще не значат, че подобен резултат ще има и при хората “, споделя той.
И още нещо. Колкото и необичайно да звучи на пръв взор, едно локално инфектиране в действителност може да се окаже потребно. Вече от десетилетия другите ваксини се обогатяват със вещества, които усилват имунната реакция, само че могат да провокират и местни възпаления. „ Подобно локално инфектиране може да помогне за привличането на повече имунни кафези, които ще способстват за по-добра реакция в отговор на имунизацията “, изяснява Фурман.
И още едно съмнение
По отношение на нанолипидите има и още едно съмнение: че част от тях вероятно могат да преодолеят кръвно-мозъчната преграда, а точно тя защищава мозъка от проникването на нездравословни субстанции, съдържащи се в кръвта. Грегор Фурман обаче твърди, че е малко евентуално нанолипидите, които се употребяват при РНК-ваксините, да могат да проникват в нервната система.
Затова пък вирусите SARS-Cov-2 несъмнено са в положение да преодоляват кръвно-мозъчната преграда. Благодарение на това те проникват в човешката нервна система, освен това толкоз масирано, че да нанасят там тежки провали и дълготрайни последици. По какъв тъкмо механизъм става това навлизане – учените към момента не знаят.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ