Част от темата Бъдещето на ЕС Как да се управлява

Част от тематиката Бъдещето на Европейски Съюз
Как да се ръководи миграцията

Реформите в Европейски Съюз няма по какъв начин да подминат общата политика към приемането и разпределянето на бежанци и мигранти

Новите проекти за еврото

Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България

Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори

Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза

Европейска защита - единствено там, където НАТО не желае

Засега единствената опасност, на която Европа е подготвена да дава отговор, е Африка

Неизбежната канцлерка и нейният сътрудник

Решението на Меркел с кого да ръководи в четвъртия си мандат ще повлияе на промените в Европейски Съюз
Още по тематиката
Юнкер: Шенген и еврозоната да се отворят за България

Председателят на Европейска комисия непосредствено изиска бързо присъединение към граничното съглашение, до момента в който за еврото предложи предприсъединителен инструмент
13 сеп 2017
Започва огромното рязане на европейските пари

Основни политики както кохезионната или селскостопанската може да се окажат доста свити
29 юни 2017
Европейска комисия разисква орязване на парите за кохезионна и селскостопанска политика

Европейската комисия предлага Бяла книга за бъдещето на финансите на Европейски Съюз Брюксел да разпределя по-голям дял от европейския бюджет, за сметка на националните държавни управления
28 юни 2017
Летвата за влизане в еврозоната се подвига

Идеите за промени на еврото може да създадат по-трудно приемането му от нови страни
2 юни 2017

Изборите в Германия ще имат двузначен резултат върху европейските финанси. От една страна, мощен мандат за ръководство на Ангела Меркел ще й разреши да води по-силна проевропейска политика, т.е. да разтвори още малко немския портфейл към останалите страни членки. От друга страна, откакто във Франция и Германия са определени президент и канцлер със постоянен небосвод за идващите четири години, това ще отвори договарянията за новите политики, които би трябвало да създадат Европейския съюз по-адекватен на модерните времена. А сходни хрумвания, рядко имат навика да пестят пари, даже в противен случай. Въпреки че всички разчитат на Берлин, немският бюджет въпреки всичко не е дълбок.

Така проблемите за страни като България, които са чисти бенефициенти в Европейски Съюз (т.е. получават повече, в сравнение с дават) стават доста по-големи от това просто да преглътнат орязването на средствата по някоя и друга политика поради излизането на Англия от Европейски Съюз. Напускането на Лондон ще лиши европейския бюджет от към 10 милиарда чист доход (тъй като Обединеното кралство внася повече пари, в сравнение с получава). В положителния случай за България всички страни членки биха се съгласили да заплащат повече, с цел да се компенсира този финансов минус. Тогава българският бюджетът ще би трябвало да отделя в допълнение към 50 млн. евро годишно като вноска на Европейски Съюз (през 2015 година България е внесла в общия европейски бюджет 424 млн. евро). За страни като Холандия или Германия обаче това значи милиарди нови разноски, на които те надали биха се съгласили. Така че е по-вероятно европейският бюджет да претърпи стесняване.

По-неприятното за страни като България е, че финансовият напън няма да идва единствено от Brexit. Евробюджетът към този момент финансира планове като общата гранична защита на Европейски Съюз, разселването на бежанците от Гърция и Италия, все разноски, които не са били планувани през 2013 година Повечето обсъждани в последно време политики, с които Европейски Съюз би трябвало да посрещне провокациите на бъдещето, разчитат да получат пари от същия източник.

Например новият защитителен фонд, който ще финансира взаимни отбранителни планове на страните членки. Общата годишна сума, планувана за него, е за едвам към 1% от годишните разноски на европейския бюджет. Това наподобява малко, само че не и в случай че се прибавят вкупом всички хрумвания, които би трябвало да бъдат финансирани от общата каса на 27-те.

Обсъжданият бюджет на еврозоната, с които се цели нейното укрепване, е към 10% от актуалните междинни годишни разноски на Европейски Съюз. За да не основава нова конструкция отвън към този момент съществуващите институции на Европейски Съюз, което би било недопустимо за страни като България или Полша, евентуално ще бъде реализиран компромис финансите на еврозоната да са настрана перо в евробюджета. Тъй като разискванията са на доста ранна фаза, мъчно е да се каже с какъв брой тъкмо ще се свие той, само че сумата може да се окаже близка на чистата вноска на Англия.

Подобни хрумвания има и за Европейския фонд за развиване, който в този момент се финансира от страните членки (а Англия беше огромен донор), нови паниндустриални планове и така нататък

Така България евентуално ще се окаже с по-малко пари от еврофондовете, в сравнение с беше планувано. Вярно е, че към страната ще дойдат повече средства за защита на границите, които частично ще компенсират свиването на други фондове. Проблемът е, че това финансиране няма същата добавена стойност, както да вземем за пример парите, отпускани за нови технологии и развиване.