Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към стопляне и смяна в разпределението на преваляванията, повишаване на екстремалните феномени с метеорологичен генезис. Как тези промени оказват въздействие на предпазените зони, включени в мрежата „ Натура 2000 “, кои са директните и косвените въздействия на климатичните промени върху тези зони? Данните демонстрират, че в някои случаи на рискови събития, структурата и преобладаващите типове ще се трансформират, само че системата би могла да се възвърне. Но комбинираните резултати от повишението на температурата и нарасналите равнища на CO ₂  оказват главно влияние върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в последна сметка водят до загуба им.При всички случаи смяната зависи от адаптивен потенциал на системата и изменението на климата може да ускори съществуващия напън. 

Какво е  „ Натура 2000 “  и по какъв начин работи?

„ Натура 2000 “ е европейска екологична мрежа, основана за запазване на уязвими типове растения и животни в естествените им местообитания. Обект на мрежата както в Европа, по този начин и у нас са специфични и предпазени региони, според Директивата за опазване на естествените местообитания и Директивата за отбрана на дивите птици. 

Защитените зони от „ Натура 2000 “ (Фиг. 1) са места с скъпо за европейското естествено завещание биоразнообразие от птици и местообитания. Защитените територии опазват типове, регистрирани като редки и скъпи. Обикновено типовете скъпи за Европа са такива и за страната ни, в тези случаи територията на предпазената зона от „ Натура 2000 “ отчасти съответствува с националната предпазена територия. Например националните паркове са тип национална предпазена територия, като всеки от трите национални парка – Пирин, Рила и Централен Балкан – съответствува отчасти с едноименна зона от „ Натура 2000 “. 

Мрежата обгръща над 27 000 предпазени зони в сухоземната и морската част на Европейски Съюз. Над 140 естествени местообитания и над 600 типа растения и животни в Европейски Съюз подлежат на отбрана. Всяка страна-членка следва да ги разпознае на личната си територия, да ги ръководи и да подсигурява опазването им. 

България е една от най-богатите на биологично многообразие страни в Европа. 

Тя има задачата да опазва 80 вида местообитания, както и региони на 100 типа растения и 226 типа животни, избрани от двете европейски наставления. В България са избрани 340 предпазени зони, ситуирани върху 34,9% от националната територия – имаме 120 предпазени зони за запазване на дивите птици (23,1% територия), и 233 предпазени зони за запазване на естествените местообитания (30,3% територия), като 13 се припокриват със предпазени зони по Директивата за птиците.

Какви са част от рестриктивните мерки и правилата за зони от „ Натура 2000 “?

Важно е да бъде маркирано, че „ Натура 2000 “ в България не е мрежа от територии, за които Европа постанова правила. Всяка страна членка сама взема решение по какъв метод да се опазват обектите, избрани като застрашени.

- В мрежата не са планувани тотални забрани.  Извършва се оценка на дейностите съгласно тяхното влияние с опазването на съответен регион със характерни цели. Нито от европейското нито от националното законодателство произтичат директни забрани за прилагане на запаси, строителство, земеделие, стига да са съобразени и да не вредят на природата. 

- Зоните от „ Натура 2000 “ се свързват с  ограничавания в използването на земеделските земи , като възбрана за превръщането на ливади или пасища в обработваеми земи, косене в размножителния интервал на птици и потреблението на избрани торове или средства за растителна отбрана.

- Включването в „ Натура 2000 “ не е спънка за благоустройство на териториите или включването на нови действия.  В страната е нужна оценка за съгласуемост по наредбата за изискванията и реда на оценяване на планове и проекти, капиталови оферти. В особени случаи при мощен публичен интерес и изгоди като да вземем за пример път или пречиствателна станция се позволява осъществяване, като се намират обезщетителни механизми за загубата на засегнатите типове и местообитания.

Принципът за единение сред индивида и природата

„ Натура 2000 “  не е система от резервати, изключващи човешка активност, а напротив  –  в основата ѝ е правилото за единение сред индивида и природата. 

Опазването на дивата природа не би трябвало да е в контраст с човешката активност. Оцеляването на разнообразни типове растения и животни зависи мощно от хората. Тя е основана да работи взаимно с хората, които са притежатели и мощно зависи от тях. Много обекти са положителни практики и образец от хармонични, управнически решения, постигнали баланс. Необходимо е това ръководство да бъде обезпечено и за в бъдеще, с цел да опазим природата от нас самите. 

Този метод има редица преимущества и се трансформира в главен инструмент за икономическа жизненост и обществено развиване в доста европейски области. Това дава съображение да се уголемява обсегът на финансиране, според регламента за развиване на селските региони. 

Биоразнообразието е повлияно както от климатичните промени, по този начин и от намесата или не намесата на индивида. Най-често обаче аргументите са композиция от двете. И един основен миг в системата са буферните и преходните зони, като част от тях са гранични или се застъпват с териториите от „ Натура 2000 “ (Фиг. 2). 

Основен миг тук е методът на прилагане и вида земеделие, който се ползва. Предполага се, че биологичното произвеждане е най-хубавият вид заради щадящия си резултат по отношение на уязвимите типове, флора и фауна. Например в биопарк “Червената стена ” е ситуирана буферната зона “Добростан ” – част от „ Натура 2000 “, а преходната ѝ част обгръща цялата територия на община Асеновград. Въпреки напъните в тези територии не престават да се популяризират рудиментарни инвазивни тревисти растения, които са с висока резистентност на климатичните промени. По-агресивният тип птици, да вземем за пример гларусът е с по-висока популация в региона спрямо гордостта на Пловдив – гугутката.

Какви са преимуществата на  „ Натура 2000 “  за хората и бизнеса?

Основно преимущество на „ Натура 2000 “ е опцията за икономическо развиване на районите. Опазването на природата е залог за сполучлив бизнес, екотуризъм, стабилно земеделие и горско стопанство и обезпечаване на занаят. 

Алтернативните форми на туризъм в Европа бележат два пъти по-бърз напредък спрямо класическия. Все повече хора бягат от шума и изискванията в градската и асфалтова джунгла. Едно от най-търсените удоволствия е  отдих измежду природата, екотуризмът и екологичната храна . Предпочитат се планинско колоездене, наблюдаване на птици и диви животни, детски лагери, рафтинг и други, за които обектите на „ Натура 2000 “ са подобаващи. 

Освен това зоните на „ Натура 2000 “ допускат развиване на , което е щадящо за потребната флора и фауна от една страна и здравословно за индивида от друга.

Какво е въздействието на климатичните промени върху „ Натура 2000 “? 

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към стопляне и смяна в разпределението на преваляванията, повишаване на екстремалните феномени с метеорологичен генезис. За да бъде оценена уязвимостта на мрежата „ Натура 2000 “ и създадена тактика за акомодация, са нужни разбор и оценка на проявленията на климатичните промени. Съществува огромна неустановеност и нееднозначност както във връзка с моделите за баланс в земната климатична система, по този начин и заради социално-икономическото развиване.  

Климатичните промени се отразяват непосредствено и индиректно върху обектите на натура „ Натура 2000 “. 

Сред директните въздействия са:

- Промени в виталния (фенологичен) цикъл на растения и животни като начало, дълготрайност,  завършек на вегетация или цикъл;

- промени в характерностите на сезоните, а оттова и взаимоотношенията вътре в системата;

- физиологичният статус се повлиява от по-високите равнища на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂  както и процесите фотосинтеза и дишане. 

Сред косвените въздействия са:

- Промени в подпочвените води;

- почвената влажност;

- ерозионни процеси и др. 

Оценката на уязвимостта на местообитанията от климатичните промени не е еднопосочна. Уязвимостта на видовете местообитания зависи от географското местонахождение и местообитанията варират във времето за възобновяване. Местообитанието се състои от редица типове, които реагират друго при промени в абиотичните условия или рискови събития, като пожари, наводнения и стихии. Като резултат, конкуренцията и взаимоотношенията сред типовете могат да се трансформират, което води до смяна в структурата или състава, само че не е наложително да докара до утежняване на местообитанието. В случай на рискови събития, постоянно структурата, видовият състав и доминиращите  типове ще се трансформират, само че системата може да се възвърне и да откри равновесно положение. В случай на смяна на абиотични условия, промененото местообитание в отговор на климатичните промени, ще бъде по-добре приспособено към бъдещия климат. Тогава смяната е част от адаптивен потенциал на системата: също така изменението на климата може да ускори действителен напън, като например еутрофикация, която мощно зависи от преваляванията, които в изискванията на климатични промени могат да варират. У нас един сходен образец, обвързван с уязвимостта в предпазени територии, са Седемте езера в Рила (виж: Какво се случва в региона на Седемте езера в Рила – по какъв начин въздействието на климатичните промени и изменящите се условия вършат езерата уязвими). 

Уязвимостта на предпазените територии зависи от 3 съществени фактора:

1. Експозицията или какъв брой тежко е обиден регионът.  Например локалните разлики в моделите на преваляванията ще дефинират какъв брой вода ще влезе в речните системи и зависи от това какъв потенциал имат речните системи за справяне с рисково изхвърляне на вода.

2. Чувствителността към смяната  – някои типове или местообитания са по-малко уязвими от други с по-добри механизми за пригаждане към суша, горещо време и мраз. Някои типове зависят единствено от един или няколко други организми (растения и/или животни). Например специфичен тип едноклетъчни водорасли обезпечават на морските корали О2 и хранителни субстанции. По тази причина коралите имат потребност от светлина, виреят на не по-голяма дълбочина от 50 м  и не понасят мътна вода. От своя страна, водораслите употребяват отделените от полипите въглероден двуокис и азотни съединения. 

3. Адаптивен потенциал или по какъв начин типът или местообитанието се приспособяват към новите климатични условия.  Големите хетерогенни речни местообитания имат висок адаптивен потенциал, тъй като са добре настроени да поемат периодически наводнения и противостоят на рискови събития. Местният пейзаж към „ Натура 2000 “ може да ограничи адаптивните качества на екосистемите. Например, типове с дребен потенциал за разпространяване са по-малко способни да се движат и колонизират нови подобаващи зони. Друг образец са крайбрежните местообитания, които могат да бъдат изгубени заради повишение на морското ниво, когато околният пейзаж слага ограничавания върху вътрешното изместване на системата.

Комбинираните резултати от повишението на температурата и нарасналите равнища на CO ₂  оказват главно влияние върху местообитания посредством смяна на абиотичните условия (IPCC, 2001). Това води до  процеси, които засягат качеството на местообитанията и в последна сметка може да докара до загуба на местообитания.  Други резултати включват: 

- Подкиселяване на океанските местообитания;

- понижаване на снежна завивка и размразяване на ледници; 

- повишение на морското ниво, съчетано с по-висока периодичност на бурите води до загуба на крайбрежни местообитания посредством наводнения и ерозия; 

- ниско ситуирани крайбрежни земи и устия, които са наранени от наводнения и нахлуване на солена вода; 

- понижаване на годишните превалявания, евентуално водещи до намаляване на водните равнища в реки, потоци и езера и даже от време на време изсушаване; 

- трансформират се изискванията за същестуването на блата и влажни зони заради промени в климата, свързани с повишение на междинната температурите и съкращаване на преваляванията. Влажните зони са преходи сред водния и сухоземния живот и естествена отбрана от наводнения, засушаване, високи талази. Това ги прави предпазени територии в цяла Европа.)

В умозаключение, може да се каже, че макар че са под отбрана, териториите от „ Натура 2000 “ също са подложени на натиска на промените на климата. На териториите не се постановат забрани и хората с парцели в тези региони би трябвало да търсят и употребяват преимуществата, които непокътнатата природа предлага и които към този момент се ценят извънредно скъпо. Тази по този начин наречена „ мрежа “  свързва хората и страните и основава предпоставки за общи действия в посока на опазване на биоразнообразието. Районите са по-чисти и, дружно с буферни и преходните си зони, допускат биологично земеделие и са един превъзходен образец за взаимоотношение сред човек и природа в битката с климатичните промени.

Автор: Надежда Шопова / Климатека

Надежда Шопова е създател в Климатека и помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По обучение е инж. агроном със компетентност Лозаро-градинарство, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.

В обявата са употребявани материали от:

1. Брошура Министерство на околната среда и водите: Да спасим природата от нас за нас. Натура 2000, 2008
2. Записки от срещата „ Значение и благоприятни условия на екологичната мрежа „ Натура 2000 “,19 май 2022 Аграрен университет – Пловдив.
3. Отбелязваме 30 години „ Натура 2000 “ в Европейския съюз | Министерство на околната среда и водите (government.bg)
4. Berry P., J. Paterson, M. Cabeza, A. Dubuis, A. Guisan, L. Jäättelä, I. Kühn, G. Midgley, M. Musche, J. Piper and E. Wilson, 2008. Mitigation measures and adaptation measures and their impacts on Biodiversity – Deliverables 2.2 and 2.3. 
5. Berry, P.M. (ed.) (2009) Biodiversity in the Balance – Mitigation and Adaptation Conflicts and Synergies. Pensoft Publishers, Sofia, Bulgaria. 
6. EEA, 2010. Impacts of Europe’s changing climate. 2008 indicator based assessment, Stockholm: European Environment Agency. 
7. IPCC, 2001. Climate Change: The Scientific Basis.Contribution of working Group I to the Third Assessment report of the IPCC.
8. IPCC, 2007. Climate change 2007: synthesis report, pp. 73
9. EU Guidelines on Climate Change and Natura 2000, European Union, 2013
10. Hofmann M. and H. J. Schellnhuber, 2010. Ocean acidification: a millennial challenge. Energy Environ. Sci., 3, 1883-1896
11. Keller, K., Hall, M., Kim, S.R., Bradford, D.F. & Oppenheimer, M, 2005. Avoiding dangerous anthropogenic interference with the climate system. Climatic Change, 73: 227–238