Сваля се гарда в борбата с корупцията
Част от плана за нов антикорупционният закон е ясна крачка обратно в битката с корупцията, счита ръководителят на правната пограма на “Програма достъп до информация “ адв. Александър Кашъмов. Той предизвестява за несъразмерните благоприятни условия на новата антикорупционна комисия да следи и подслушва хората, без да е ясно за какво. Тя няма да е проверяващ орган. Според него, новото законодателство ще бъде атакувано пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Възможно е да изчезнат всички остарели регистри с насъбраните заявления на държавните чиновници, тъй като новият закон не споделя кой ще ги поддържа, разяснява адв. Кашъмов в изявление за Mediapool.
Адв. Кашъмов, какви са съществени проблеми с плана за антикорупционен закон?
Имаме съществени терзания, че ще има разбутване на в този момент настоящите антикорупционни механизми. Ще ви дам образец. В момента Сметната палата поддържа указател на имуществените заявления на всички висши чиновници и то с доста огромна отминалост обратно – от 2007 година. Сега този указател е обществен в интернет. Първият ни въпрос е каква ще бъде неговата орис. Има риск всички тези данни да изчезнат, тъй като в закона нищо не се споделя за него. Същият проблем виси за цялата информация, оповестена от Комисията за откриване и попречване на спора на ползи. Третият проблем е обвързван с подготовката на новата антикорупционната комисия. Докато тя поеме пълноценно своите функционалности, ще мине най-малко една година. Не бива да се не помни, че тази институция поема функционалностите на толкоз доста органи, които са работили години наред. Смятам, че това ще отнеме ужасно доста време.
А през това време?
Това ще бъде един добър интервал за корупцията.
По време на дебатите в Народното събрание се открои блестящо казусът с правото на антикорупционната комисия да подслушва. Виждате ли вие проблем с това?
Това е огромен проблем, изключително за България, който постоянно се не помни. Има две страни от 47-те членки на Съвета на Европа, за които е ясно, че имат проблем със своята система за цялостно следене на жителите – това са България и Русия. България е наказана от Европейския съд по правата на индивида през 2007-ма година (делото “Екимджиев против България “). Русия е наказана за същото едвам през 2015 година ( “Захаров против Руската федерация “). За България всяко едно прекрачване на допустимата границата е проблем.
Има ли прекрачване на границата в този случай?
Без подозрение. Когато една институция има право да прекрачва надълбоко в персоналния живот на хората, без да преследва явен резултат от това, това е нарушаване на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. Следенето е възможно единствено за задачите на следствието, за откриване на закононарушения. Съдът в Страсбург към този момент е взел решение, че би трябвало да има нужда за нахлуване в персоналната сфера на хората.
Ако няма никакъв резултат от тази интервенция, а единствено събиране на данни за всеки случай, ей по този начин да ги има, както е в плана за антикорупционен закон, това единствено по себе си основава предпоставки за основаване на неконтролируема система. Тя ще е в нарушаване на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. Достатъчно е да се напомни, че единствено преди няколко години Съдът на Европейски Съюз анулира една цяла инструкция, която позволяваше опазване на трафичните данни на потребителите. Какво да кажем, когато става дума за доста по-сериозни форми на интервенция като подслушване, следене и други.
Може ли да се каже, че всяко подслушване и следене от антикорупционната комисия ще бъде в нарушаване на Конвенцията за отбрана правата на индивида?
Да. Тук ще напомня, че след дело, заведено от “Програма Достъп до информация “ през 2008 година беше анулиран текст от разпоредба 40, който позволяваше директен достъп на Министерство на вътрешните работи и службите до данни за трафика на електронни известие на хората. Тогава това право отново бе обещано ей по този начин, за всеки случай. Сега отново се основава опция да се събира информация за хората, тъй като съседът бил подал сигнал. Това, съгласно българските народни представители, е задоволително да се изискат специфични разследващи средства. Тази опция сама по себе си основава предпоставки за едно не изключително следено следене. Вярно е, че това следене би трябвало да бъде разрешавано от съд, само че сега към този момент имаме задоволително институции, които могат да наблюдават хората – ДАНС, полицията, прокуратурата… Сега ще бъде вкарана и антикорупционната комисия. Кой следва още преди да бъде затворена вратата? Утре може да изискат Национална агенция за приходите да следи хората, с цел да си събира налозите.
Бихте ли жалили пред съда в Страсбург?
В момента пред съда в Страсбург е висящо делото “Екимджиев и Кашъмов против България “, което е отново за несъразмерните благоприятни условия за приложимост на специфични разследващи средства. До момента, в който делото не бъде комуникирано с българските управляващи ние можем да представяме нови недоволства. Ако не можем да представяме нови недоволства, ще бъде формирано трето дело. Така че тематиката към този момент е сложена пред съда в Страсбург.
Новото законодателство подухва ли ви мемоари за политическата полиция отпреди 1989 година?
Как ще наподобява тази комисия ние към момента не знаем. От дебатите по нейното основаване аз оставам с усещането, че има сходни навеи. И това е желанието да се даде право на някого безсистемно да събира информация за хората, без да е ясно какво ще се прави с тази информация. Ние желаеме да има битка с корупция, само че виждаме ясни крачки обратно..
“Програма Достъп до информация “ прави от доста години разбор на декларациите за спор на ползи на чиновниците. Конфликът на ползи е едно събитие, което би трябвало да бъде изкоренявано, а в този закон казусът се извежда в преходните и заключителните разпореждания. Успяхме да се преборим да има санкции за чиновници, които са заявили погрешни данни.
Вие представяте ли си, че имаше ясна политическа воля да няма такива санкции, макар че до момента ги е имало. Това щеше да направи допустимо 120 000 държавни чиновници да не заявяват спора на ползи. Сваля се гарда за битка с корупцията, а в това време те основават благоприятни условия за едно неконтролируемо следене на хората и то в подтекста на констатации на Бюрото за надзор на СРС, които са съществени. Аз одобрявам, че в последните години имаше стягане на режима за надзор на специфичните разследващи средства, в това число поради напъните на това бюро. Не ми харесва, че има опит махалото да бъде запратено в противоположната посока.
Какво е обяснението?
Искам да кажа, че аз зървам и положителни настройка измежду създателите на този закон. Смятам, че сътрудниците от Министерството на правораздаването не бяха злонамерени. Имаше неща, които бяха признати и от нашите оферти в границите на полемиката. Бяха признати някои от нашите оферти и в Народното събрание. Смятам, че огромна част от проблемите са плод на недоумение, а под всичко това бълбука един проблем. Ясно е, че чудовището на Франкенщайн не е било основано със зла предумисъл, само че то въпреки всичко е станало страшилище. Много ми се желае битката с корупцията в България да не се трансформира в битка с почтените хора, в битка против демокрацията и човешките права. Това би означавало, че крайният резултат ще е повече корупция и по-малко свободни жители.
Адв. Кашъмов, какви са съществени проблеми с плана за антикорупционен закон?
Имаме съществени терзания, че ще има разбутване на в този момент настоящите антикорупционни механизми. Ще ви дам образец. В момента Сметната палата поддържа указател на имуществените заявления на всички висши чиновници и то с доста огромна отминалост обратно – от 2007 година. Сега този указател е обществен в интернет. Първият ни въпрос е каква ще бъде неговата орис. Има риск всички тези данни да изчезнат, тъй като в закона нищо не се споделя за него. Същият проблем виси за цялата информация, оповестена от Комисията за откриване и попречване на спора на ползи. Третият проблем е обвързван с подготовката на новата антикорупционната комисия. Докато тя поеме пълноценно своите функционалности, ще мине най-малко една година. Не бива да се не помни, че тази институция поема функционалностите на толкоз доста органи, които са работили години наред. Смятам, че това ще отнеме ужасно доста време.
А през това време?
Това ще бъде един добър интервал за корупцията.
По време на дебатите в Народното събрание се открои блестящо казусът с правото на антикорупционната комисия да подслушва. Виждате ли вие проблем с това?
Това е огромен проблем, изключително за България, който постоянно се не помни. Има две страни от 47-те членки на Съвета на Европа, за които е ясно, че имат проблем със своята система за цялостно следене на жителите – това са България и Русия. България е наказана от Европейския съд по правата на индивида през 2007-ма година (делото “Екимджиев против България “). Русия е наказана за същото едвам през 2015 година ( “Захаров против Руската федерация “). За България всяко едно прекрачване на допустимата границата е проблем.
Има ли прекрачване на границата в този случай?
Без подозрение. Когато една институция има право да прекрачва надълбоко в персоналния живот на хората, без да преследва явен резултат от това, това е нарушаване на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. Следенето е възможно единствено за задачите на следствието, за откриване на закононарушения. Съдът в Страсбург към този момент е взел решение, че би трябвало да има нужда за нахлуване в персоналната сфера на хората.
Ако няма никакъв резултат от тази интервенция, а единствено събиране на данни за всеки случай, ей по този начин да ги има, както е в плана за антикорупционен закон, това единствено по себе си основава предпоставки за основаване на неконтролируема система. Тя ще е в нарушаване на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида. Достатъчно е да се напомни, че единствено преди няколко години Съдът на Европейски Съюз анулира една цяла инструкция, която позволяваше опазване на трафичните данни на потребителите. Какво да кажем, когато става дума за доста по-сериозни форми на интервенция като подслушване, следене и други.
Може ли да се каже, че всяко подслушване и следене от антикорупционната комисия ще бъде в нарушаване на Конвенцията за отбрана правата на индивида?
Да. Тук ще напомня, че след дело, заведено от “Програма Достъп до информация “ през 2008 година беше анулиран текст от разпоредба 40, който позволяваше директен достъп на Министерство на вътрешните работи и службите до данни за трафика на електронни известие на хората. Тогава това право отново бе обещано ей по този начин, за всеки случай. Сега отново се основава опция да се събира информация за хората, тъй като съседът бил подал сигнал. Това, съгласно българските народни представители, е задоволително да се изискат специфични разследващи средства. Тази опция сама по себе си основава предпоставки за едно не изключително следено следене. Вярно е, че това следене би трябвало да бъде разрешавано от съд, само че сега към този момент имаме задоволително институции, които могат да наблюдават хората – ДАНС, полицията, прокуратурата… Сега ще бъде вкарана и антикорупционната комисия. Кой следва още преди да бъде затворена вратата? Утре може да изискат Национална агенция за приходите да следи хората, с цел да си събира налозите.
Бихте ли жалили пред съда в Страсбург?
В момента пред съда в Страсбург е висящо делото “Екимджиев и Кашъмов против България “, което е отново за несъразмерните благоприятни условия за приложимост на специфични разследващи средства. До момента, в който делото не бъде комуникирано с българските управляващи ние можем да представяме нови недоволства. Ако не можем да представяме нови недоволства, ще бъде формирано трето дело. Така че тематиката към този момент е сложена пред съда в Страсбург.
Новото законодателство подухва ли ви мемоари за политическата полиция отпреди 1989 година?
Как ще наподобява тази комисия ние към момента не знаем. От дебатите по нейното основаване аз оставам с усещането, че има сходни навеи. И това е желанието да се даде право на някого безсистемно да събира информация за хората, без да е ясно какво ще се прави с тази информация. Ние желаеме да има битка с корупция, само че виждаме ясни крачки обратно..
“Програма Достъп до информация “ прави от доста години разбор на декларациите за спор на ползи на чиновниците. Конфликът на ползи е едно събитие, което би трябвало да бъде изкоренявано, а в този закон казусът се извежда в преходните и заключителните разпореждания. Успяхме да се преборим да има санкции за чиновници, които са заявили погрешни данни.
Вие представяте ли си, че имаше ясна политическа воля да няма такива санкции, макар че до момента ги е имало. Това щеше да направи допустимо 120 000 държавни чиновници да не заявяват спора на ползи. Сваля се гарда за битка с корупцията, а в това време те основават благоприятни условия за едно неконтролируемо следене на хората и то в подтекста на констатации на Бюрото за надзор на СРС, които са съществени. Аз одобрявам, че в последните години имаше стягане на режима за надзор на специфичните разследващи средства, в това число поради напъните на това бюро. Не ми харесва, че има опит махалото да бъде запратено в противоположната посока.
Какво е обяснението?
Искам да кажа, че аз зървам и положителни настройка измежду създателите на този закон. Смятам, че сътрудниците от Министерството на правораздаването не бяха злонамерени. Имаше неща, които бяха признати и от нашите оферти в границите на полемиката. Бяха признати някои от нашите оферти и в Народното събрание. Смятам, че огромна част от проблемите са плод на недоумение, а под всичко това бълбука един проблем. Ясно е, че чудовището на Франкенщайн не е било основано със зла предумисъл, само че то въпреки всичко е станало страшилище. Много ми се желае битката с корупцията в България да не се трансформира в битка с почтените хора, в битка против демокрацията и човешките права. Това би означавало, че крайният резултат ще е повече корупция и по-малко свободни жители.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ