Библиотеката в Шумен показва България в 200 картички
Част от истинската галерия са 20 пана с изгледи от града отпреди век
Виртуалният привет в наши дни размени и измести картичката. Нищо обаче не може да се съпостави с вълнението да отваряш пощенски плик с клеймо, от който изскача дълго избирано хартиено обръщение. Картичката остава във вечността – пази времето, почерка и мислите на подателя, които ще можеш да докосваш и след десетилетия. Заради тази зараждаща се носталгия в днешните електронни дни, библиотечни служащи в Шумен отварят големия фонд с картички на книгохранителницата „ Стилиян Чилингиров “ и са ги подредили в галерия. Чак до края на ноември всеки, който демонстрира интерес какви картички са били издавани у нас, може да прегледа експозицията „ България в пощенски картички ”.
Над 200 рисувани и снимани фрагмента са подбрани от отделите „ Изкуство ” и „ Краезнание ”. Те не са пътували из страната сред получатели, недокосвани са. Библиотеката ги е получавала като скъпо издание, депозит и в този момент ги вади на бял свят за повече ценители. На тях оживяват български градове, емблематични здания, улици, площади, които в този момент времето е трансформирало до неразбираемост.
Към изгледите библиотекарите подредили и цели албуми от забележителности на български градове, изяснява Антоанета Иванова.
Най-старите са от 1960 година и са с изгледи от Несебър, Варна и паметните Златни пясъци. Интересно е, че по тях греят усмихнатите лица на хлапета по плажни шапки и бански. Сега тогавашните дребни манекени са пред пенсия, пресмятат библиотекарите. Може би са към 60-годишни и ще бъде радостно, в случай че някой се разпознае на фотосите, разяснява библиотекарката Антоанета Иванова. На още по-достолепна възраст са пък девойките от соца, които театралничат с коктейли в ресторант на Златните до плажа.
Картичките, запечатали родното Черноморие, са от Държавно издателство „ Наука и изкуство “ и по това време са се продавали по 25 ст.
Много красиви, като мини картини са ефектните рисувани картички, пускани през предишния век от издателство „ Български художник ”. Увековечават емблематични здания от София, Пловдив, Търново, Русе, Карлово, Видин…
Специално място в шуменските витрини е отделено и за картичките, запечатали забележителности от двете български столици Плиска и Велики Преслав. Много са и изгледите от Шумен. Част от истинската галерия са 20 пана с изгледи от града отпреди век, подаяние на библиотеката от Даниел Малев. Пръснати са по стените в цялата постройка и посетителите могат даже да се снимат с тях.
Нетрадиционната галерия на картички в библиотеката е мотив институцията да се обърне към колекционери или притежатели на забавни картички също да създадат дарителски жест. Приемат се изгледи от български градове, от естествени и културно-исторически забележителности, картички с изображения на известни персони, както и свързани с значими исторически и културни събития. С влизането им във фондовете на библиотеката сигурно ще бъдат непокътнати, а може да станат мотив и за нова галерия.
Хартиените изгледи живи и до през днешния ден
Макар че малко на брой през днешния ден си разрешават лукса да изпращат картички, те си имат формален ден и той е 25 март.
За отечество на картичките се счита Австро-Унгария, през 1869 година Повяват се 30 година след изобретяването на фотографската фотография. Инициативата за основаването на пощенските картички е на преподавателя във Военната академия Емануел Ферман.
До нас пощенските картички от чужбина са достигали с кораби по Дунав до Русе, Видин, Свищов и Силистра.
Първата картичка у нас е издадена през 1892 година по времето на Първото земеделско и промишлено ревю в Пловдив.
Големият взрив на разпространяване идва с приемането на Закона за пощите, който през 1897 година разрешава на разнообразни ведомства и частни лица да издават илюстровани картички.
Виртуалният привет в наши дни размени и измести картичката. Нищо обаче не може да се съпостави с вълнението да отваряш пощенски плик с клеймо, от който изскача дълго избирано хартиено обръщение. Картичката остава във вечността – пази времето, почерка и мислите на подателя, които ще можеш да докосваш и след десетилетия. Заради тази зараждаща се носталгия в днешните електронни дни, библиотечни служащи в Шумен отварят големия фонд с картички на книгохранителницата „ Стилиян Чилингиров “ и са ги подредили в галерия. Чак до края на ноември всеки, който демонстрира интерес какви картички са били издавани у нас, може да прегледа експозицията „ България в пощенски картички ”.
Над 200 рисувани и снимани фрагмента са подбрани от отделите „ Изкуство ” и „ Краезнание ”. Те не са пътували из страната сред получатели, недокосвани са. Библиотеката ги е получавала като скъпо издание, депозит и в този момент ги вади на бял свят за повече ценители. На тях оживяват български градове, емблематични здания, улици, площади, които в този момент времето е трансформирало до неразбираемост.
Към изгледите библиотекарите подредили и цели албуми от забележителности на български градове, изяснява Антоанета Иванова. Най-старите са от 1960 година и са с изгледи от Несебър, Варна и паметните Златни пясъци. Интересно е, че по тях греят усмихнатите лица на хлапета по плажни шапки и бански. Сега тогавашните дребни манекени са пред пенсия, пресмятат библиотекарите. Може би са към 60-годишни и ще бъде радостно, в случай че някой се разпознае на фотосите, разяснява библиотекарката Антоанета Иванова. На още по-достолепна възраст са пък девойките от соца, които театралничат с коктейли в ресторант на Златните до плажа.
Картичките, запечатали родното Черноморие, са от Държавно издателство „ Наука и изкуство “ и по това време са се продавали по 25 ст.
Много красиви, като мини картини са ефектните рисувани картички, пускани през предишния век от издателство „ Български художник ”. Увековечават емблематични здания от София, Пловдив, Търново, Русе, Карлово, Видин…
Специално място в шуменските витрини е отделено и за картичките, запечатали забележителности от двете български столици Плиска и Велики Преслав. Много са и изгледите от Шумен. Част от истинската галерия са 20 пана с изгледи от града отпреди век, подаяние на библиотеката от Даниел Малев. Пръснати са по стените в цялата постройка и посетителите могат даже да се снимат с тях.
Нетрадиционната галерия на картички в библиотеката е мотив институцията да се обърне към колекционери или притежатели на забавни картички също да създадат дарителски жест. Приемат се изгледи от български градове, от естествени и културно-исторически забележителности, картички с изображения на известни персони, както и свързани с значими исторически и културни събития. С влизането им във фондовете на библиотеката сигурно ще бъдат непокътнати, а може да станат мотив и за нова галерия.
Хартиените изгледи живи и до през днешния ден
Макар че малко на брой през днешния ден си разрешават лукса да изпращат картички, те си имат формален ден и той е 25 март.
За отечество на картичките се счита Австро-Унгария, през 1869 година Повяват се 30 година след изобретяването на фотографската фотография. Инициативата за основаването на пощенските картички е на преподавателя във Военната академия Емануел Ферман.
До нас пощенските картички от чужбина са достигали с кораби по Дунав до Русе, Видин, Свищов и Силистра.
Първата картичка у нас е издадена през 1892 година по времето на Първото земеделско и промишлено ревю в Пловдив.
Големият взрив на разпространяване идва с приемането на Закона за пощите, който през 1897 година разрешава на разнообразни ведомства и частни лица да издават илюстровани картички.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ