„Ток за Украйна“ и как хиляди българи промениха представите за България?
Част от генераторите за Украйна. Снимка: Manol Peykov/Facebook
8 дни, над 2000 донори, събрани над 500 000 лева, задоволителни да обезпечат 118 генератора за ток за Украйна. Електричество за лечебни заведения, учебни заведения, бомбоубежища. Успешната акция на издателя Манол Пейков приказва не просто за взаимност. А и за зараждането на крепко гражданско общество в България.
Сипваш бензин или дизел в резервоара. Проверяваш кабелите, копчетата и дърпаш дръжката на стартера. Започва бръмченето – един непрекъснат моторен тон, една странна моторна симфония.
През последните месеци тя звучи зад всеки втори ъгъл в украинските градове, заляла е всички украински улици. Идва от хилядите, произвеждащи ток. След няколко талази от масирани съветски офанзиви, ориентирани съответно към енергийната система на Украйна, милиони украинци останаха без електричество. Така генераторите се трансфораха в единствения им метод да сготвят, да стоплят и осветят домовете си, да заредят телефоните си.
Повече от 100 такива електрически елемента през идващите дни ще отпътуват от България за Украйна, с цел да обезпечат на хората там светлина и топлота в настъпващата зима. Парите за закупуването им събра Манол Пейков – издател, преводач и някогашен народен представител от „ Демократична България “.
През миналата седмица той провежда дарителска акция, друга от всички огромни дарителски акции до момента: единствено в обществените мрежи, без значимо медийно отразяване и все пак невиждано сполучлива. Тя завърши в понеделник и единствено за 8 дни и половина съумя да събере повече от половин милион лв..
„ За мен това, което се случи, е безусловно необикновено “, означи Пейков в изявление за Свободна Европа. „ Може би най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало в миналото “.
Вълнуващо е обаче освен за персоналната биография на Пейков. По думите му големият триумф на акцията приказва доста за измененията, протичащи се в България – и дава вяра, че в страната най-сетне се заражда гражданско общество.
Как стартира всичко
Още от първите дни на съветската експанзия Манол Пейков взе участие интензивно в поддръжката за Украйна – превежда информация от достоверни източници за хода на войната, обобщава данни и трансформира персоналната си страница във Facebook в нещо като осведомителна организация. Организира и дарителски акции – набира медикаменти, облекла, обувки за украинските бойци на фронта, и турникети, които изпраща в Украйна.
В множеството случаи взема решение от каква помощ имат потребност хората там от персонални разкази, които доближават до него, от непрестанната си връзка с доброволци на терен и от ровене в интернет.
Така става и в този момент – режисьорът Йордан Славейков се свързва с Манол Пейков, тъй като търси огромен генератор за свои другари от театъра в Ровно – град в Западна Украйна. Пейков употребява мотива, защото концепцията да изпрати помощ под формата на електрически елементи от дълго време се върти в главата му.
„ Генератори в Украйна сега няма, просто няма “, споделя Пейков. „ Всичките са към този момент изкупени “.
За това приказва и фактът, че преди седмици взе решение да даде 550 генератора като филантропична помощ за Киев, а при започване на този месец заяви и за спомагателни 40 елемента, които следва да бъдат изпратени.
„ Русия се пробва да пречупи духа на украинците, като нападна енергийната им инфраструктура и употребява зимата като оръжие против цивилните жители “, сподели тогава шефът на европейската дипломация Жозеп Борел.
„ Повече, в сравнение с даже и в сънищата си съм очаквал “
Така на 26 ноември Манол Пейков взема решение да разгласи началото на своята акция. Това, което следва, е изненада и за самия него.
„ Топката сняг взе, че се затъркаля, нанадолнището пък се оказа доста стръмно и доста сняг се полепи по нея. Много повече, в сравнение с в миналото даже и в сънищата си съм очаквал “, споделя Пейков.
Първоначално възнамерява да разгласи края на акцията по-рано, само че поради неспиращите дарения я удължава до понеделник, 5 декември, на обед. Към 12 часа на този ден събраните средства са повече от половин милион лв. или тъкмо 534 710 лева, а в акцията са взели участие над 2000 индивида.
Това значи, че по банковата сметка на дарителската акция в границите на 8-те дни и половина са постъпвали приблизително по 2621 лв. на час или по 43 лв. и 69 стотинки на минута.
„ Това е безусловно необикновено “, разчувствуван е Пейков. По думите му най-голямото подаяние е било към 30 000 лева, а най-малкото – 1 евро.
„ Но в сърцето ми всички са равни по тежест “, издателят.
След края на акцията той разгласява и обстоен доклад, в който заяви, че до понеделник със събраните пари към този момент са били закупени 118 генератора, а превозването им към Украйна стартира още идната седмица.
„ Абсолютен шанс “
Един от генераторите обаче към този момент е на територията на Украйна. Историята му е впечатляваща, само че и цялостна с доста символика, споделя Пейков. В момента елементът се намира в Болград – град в Южна Украйна, в който живеят най-вече бесарабски българи. Машината съумява да внесе глътка нормалност в другояче изключителния делник на хората там. С кино.
До Боград генераторът пътува с Татяна Станиева – също бесарабска българка, която допреди дни е била в България, с цел да показа филмите спечелили от фестивала за етнографско кино, който провежда. Тя се свързва с Пейков, когато към този момент е на пътя назад за Болград, а той в придвижване съумява да откри генератор в Русе – тъй че на Станиева даже не ѝ се постанова да се отклонява от маршрута си.
„ Беше безспорен шанс “, споделя Пейков. След като минат прожекциите на филмите, Станиева възнамерява да отстъпи генератора на някое от нуждаещите се институции в родния ѝ град. Освен това тя свързва Пейков и с други бесарабски българи от района, които му изготвят лист с най-належащите си потребности и проблеми.
Благодарение тези контакти Пейков възнамерява да изпрати част от закупените генератори на Болградската гимназия – по думите му първата българска възрожденска гимназия, учредена още 1858 година За да могат учениците там да не престават да учат. Пейков счита да изпрати няколко от средноголемите генератори, които могат да покрият потребностите на институция като учебно заведение в границите на целия ден без спиране.
Някои от закупените по-малки и средноголеми елементи пък ще отпътуват за град Нешетин, където да обезпечават ток в бомбоубежищата.
Генератори от купените с даренията ще оказват помощ и на една от лечебните заведения в Херсон. Електрическата мрежа в региона беше съществено развалена единствено преди дни, когато съветски офанзиви оставиха целия град без ток. А без електричество медицинският личен състав няма по какъв начин да работи, отбелязва Пейков.
„ [Осигуряването на ток] на процедура е въпрос, обвързван с физическото оцеляване на гражданското население в региона “, споделя издателят.
„ В България се заражда гражданско общество “
Изпращането на към този момент закупените генератори обаче не е краят на напъните на Манол Пейков да оказва помощ на Украйна. По думите му никое от даренията, постъпили по сметката даже и след приключването на тази акция, няма да бъде върнато, а ще се влага в още генератори.
Предстоят и диалози с бесарабските българи в региона на Болград, с цел да се види от какво друго се нуждаят.
От миналата сполучлива акция обаче за Пейков има един доста значим извод – и той е за българите в България.
„ За мен дарителството е най-ясният признак за това, че в България се заражда гражданско общество “, споделя Пейков.
Според него в демократичните системи страната се ръководи точно от гражданското общество и не толкоз от президент или министър-председател. Затова и повода България да не се е управлявала добре до момента е тъкмо неналичието на задоволително авторитетно гражданско общество.
„ Този жест, който направиха хората в този момент, това е безусловно необикновено, то ти отвява визиите за всичко, което ние знаем за България “, споделя Пейков. „ Това е супер затрогващо, супер вълнуващо и супер обнадеждаващо “, прибавя той.
Текстът е препубликуван от. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
8 дни, над 2000 донори, събрани над 500 000 лева, задоволителни да обезпечат 118 генератора за ток за Украйна. Електричество за лечебни заведения, учебни заведения, бомбоубежища. Успешната акция на издателя Манол Пейков приказва не просто за взаимност. А и за зараждането на крепко гражданско общество в България.
Сипваш бензин или дизел в резервоара. Проверяваш кабелите, копчетата и дърпаш дръжката на стартера. Започва бръмченето – един непрекъснат моторен тон, една странна моторна симфония.
През последните месеци тя звучи зад всеки втори ъгъл в украинските градове, заляла е всички украински улици. Идва от хилядите, произвеждащи ток. След няколко талази от масирани съветски офанзиви, ориентирани съответно към енергийната система на Украйна, милиони украинци останаха без електричество. Така генераторите се трансфораха в единствения им метод да сготвят, да стоплят и осветят домовете си, да заредят телефоните си.
Повече от 100 такива електрически елемента през идващите дни ще отпътуват от България за Украйна, с цел да обезпечат на хората там светлина и топлота в настъпващата зима. Парите за закупуването им събра Манол Пейков – издател, преводач и някогашен народен представител от „ Демократична България “.
През миналата седмица той провежда дарителска акция, друга от всички огромни дарителски акции до момента: единствено в обществените мрежи, без значимо медийно отразяване и все пак невиждано сполучлива. Тя завърши в понеделник и единствено за 8 дни и половина съумя да събере повече от половин милион лв..
„ За мен това, което се случи, е безусловно необикновено “, означи Пейков в изявление за Свободна Европа. „ Може би най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало в миналото “.
Вълнуващо е обаче освен за персоналната биография на Пейков. По думите му големият триумф на акцията приказва доста за измененията, протичащи се в България – и дава вяра, че в страната най-сетне се заражда гражданско общество.
Как стартира всичко
Още от първите дни на съветската експанзия Манол Пейков взе участие интензивно в поддръжката за Украйна – превежда информация от достоверни източници за хода на войната, обобщава данни и трансформира персоналната си страница във Facebook в нещо като осведомителна организация. Организира и дарителски акции – набира медикаменти, облекла, обувки за украинските бойци на фронта, и турникети, които изпраща в Украйна.
В множеството случаи взема решение от каква помощ имат потребност хората там от персонални разкази, които доближават до него, от непрестанната си връзка с доброволци на терен и от ровене в интернет.
Така става и в този момент – режисьорът Йордан Славейков се свързва с Манол Пейков, тъй като търси огромен генератор за свои другари от театъра в Ровно – град в Западна Украйна. Пейков употребява мотива, защото концепцията да изпрати помощ под формата на електрически елементи от дълго време се върти в главата му.
„ Генератори в Украйна сега няма, просто няма “, споделя Пейков. „ Всичките са към този момент изкупени “.
За това приказва и фактът, че преди седмици взе решение да даде 550 генератора като филантропична помощ за Киев, а при започване на този месец заяви и за спомагателни 40 елемента, които следва да бъдат изпратени.
„ Русия се пробва да пречупи духа на украинците, като нападна енергийната им инфраструктура и употребява зимата като оръжие против цивилните жители “, сподели тогава шефът на европейската дипломация Жозеп Борел.
„ Повече, в сравнение с даже и в сънищата си съм очаквал “
Така на 26 ноември Манол Пейков взема решение да разгласи началото на своята акция. Това, което следва, е изненада и за самия него.
„ Топката сняг взе, че се затъркаля, нанадолнището пък се оказа доста стръмно и доста сняг се полепи по нея. Много повече, в сравнение с в миналото даже и в сънищата си съм очаквал “, споделя Пейков.
Първоначално възнамерява да разгласи края на акцията по-рано, само че поради неспиращите дарения я удължава до понеделник, 5 декември, на обед. Към 12 часа на този ден събраните средства са повече от половин милион лв. или тъкмо 534 710 лева, а в акцията са взели участие над 2000 индивида.
Това значи, че по банковата сметка на дарителската акция в границите на 8-те дни и половина са постъпвали приблизително по 2621 лв. на час или по 43 лв. и 69 стотинки на минута.
„ Това е безусловно необикновено “, разчувствуван е Пейков. По думите му най-голямото подаяние е било към 30 000 лева, а най-малкото – 1 евро.
„ Но в сърцето ми всички са равни по тежест “, издателят.
След края на акцията той разгласява и обстоен доклад, в който заяви, че до понеделник със събраните пари към този момент са били закупени 118 генератора, а превозването им към Украйна стартира още идната седмица.
„ Абсолютен шанс “
Един от генераторите обаче към този момент е на територията на Украйна. Историята му е впечатляваща, само че и цялостна с доста символика, споделя Пейков. В момента елементът се намира в Болград – град в Южна Украйна, в който живеят най-вече бесарабски българи. Машината съумява да внесе глътка нормалност в другояче изключителния делник на хората там. С кино.
До Боград генераторът пътува с Татяна Станиева – също бесарабска българка, която допреди дни е била в България, с цел да показа филмите спечелили от фестивала за етнографско кино, който провежда. Тя се свързва с Пейков, когато към този момент е на пътя назад за Болград, а той в придвижване съумява да откри генератор в Русе – тъй че на Станиева даже не ѝ се постанова да се отклонява от маршрута си.
„ Беше безспорен шанс “, споделя Пейков. След като минат прожекциите на филмите, Станиева възнамерява да отстъпи генератора на някое от нуждаещите се институции в родния ѝ град. Освен това тя свързва Пейков и с други бесарабски българи от района, които му изготвят лист с най-належащите си потребности и проблеми.
Благодарение тези контакти Пейков възнамерява да изпрати част от закупените генератори на Болградската гимназия – по думите му първата българска възрожденска гимназия, учредена още 1858 година За да могат учениците там да не престават да учат. Пейков счита да изпрати няколко от средноголемите генератори, които могат да покрият потребностите на институция като учебно заведение в границите на целия ден без спиране.
Някои от закупените по-малки и средноголеми елементи пък ще отпътуват за град Нешетин, където да обезпечават ток в бомбоубежищата.
Генератори от купените с даренията ще оказват помощ и на една от лечебните заведения в Херсон. Електрическата мрежа в региона беше съществено развалена единствено преди дни, когато съветски офанзиви оставиха целия град без ток. А без електричество медицинският личен състав няма по какъв начин да работи, отбелязва Пейков.
„ [Осигуряването на ток] на процедура е въпрос, обвързван с физическото оцеляване на гражданското население в региона “, споделя издателят.
„ В България се заражда гражданско общество “
Изпращането на към този момент закупените генератори обаче не е краят на напъните на Манол Пейков да оказва помощ на Украйна. По думите му никое от даренията, постъпили по сметката даже и след приключването на тази акция, няма да бъде върнато, а ще се влага в още генератори.
Предстоят и диалози с бесарабските българи в региона на Болград, с цел да се види от какво друго се нуждаят.
От миналата сполучлива акция обаче за Пейков има един доста значим извод – и той е за българите в България.
„ За мен дарителството е най-ясният признак за това, че в България се заражда гражданско общество “, споделя Пейков.
Според него в демократичните системи страната се ръководи точно от гражданското общество и не толкоз от президент или министър-председател. Затова и повода България да не се е управлявала добре до момента е тъкмо неналичието на задоволително авторитетно гражданско общество.
„ Този жест, който направиха хората в този момент, това е безусловно необикновено, то ти отвява визиите за всичко, което ние знаем за България “, споделя Пейков. „ Това е супер затрогващо, супер вълнуващо и супер обнадеждаващо “, прибавя той.
Текстът е препубликуван от. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ