Част от допълнителния доход на домакинствата се очаква да бъде ...

Част от допълнителния доход на домакинствата се очаква да бъде

БНБ: Парите на домакинствата отиват за потребление или ще се трупат в брой

Част от спомагателния приход на семействата се чака да бъде употребен за увеличение на частното ползване или да се поддържа от семействата под формата на пари в брой. Това разясняват анализаторите на Българската народна банка в най-новото тримесечно списание „ Макроикономическа прогноза “.

В публикацията се показва , че вътрешното издирване ще има главен позитивен принос за растежа в срока до 2023 година, което ще се дължи основно на частното ползване в изискванията на силен напредък на разполагаемия приход на семействата .

Рискът за по-висок напредък на реалния Брутен вътрешен продукт през тази година макар че може да дойде от по-силното повишаване на частното ползване , като се има поради релативно огромния размер на натрупани спестявания в стопанската система и при засилено предпочитание на семействата към ползване , откакто към тях се направиха обилни фискални трансфери (най- към този момент по линия на надбавките към пенсиите) към семейства с ниски приходи .Още по тематиката

Рискове за реализирането на прогнозата

В централната банка ценят рисковете пред реализирането на базисния сюжет на макроикономическата прогноза за растежа на икономическата интензивност като балансирани за тази година и насочени най-вече към по-слаб напредък на Брутен вътрешен продукт за останалата част от прогнозния небосвод .

Според ревизираната прогноза на централната банка стопанската система на България ще регистрира 3,9% напредък през тази година, който ще се форсира до 4,7% следващата година , след което ще се забави до 3,8% през 2023 година


Инвестициите в главен капитал ще имат значителен позитивен принос за растежа на Брутен вътрешен продукт през 2022 година и 2023 година основно заради предстоящите обилни обществени разноски по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност . В изискванията на силно вътрешно издирване макар че износът ще има най-вече негативен принос през срока 2021–2023 година

Основен риск от по- невисок напредък през прогнозния небосвод е разпространяването на Коронавирус -19 и опцията за въвеждане или удължение на ограничаващи ограничения с по-рестриктивен темперамент в България и в света.

При подобен сюжет перспективите пред икономическите настройки в страната и търсенето на български артикули и услуги биха се влошили, което ще докара до поддържане на по-висока норма на защитни спестявания в стопанската система и до отсрочване на капиталови планове .

Съществен риск произтича и от политическия цикъл в страната, който би могъл да се отрази в закъснение на осъществяването на капиталови планове от страна на компаниите и държавното управление (както на такива, финансирани с национални средства, по този начин и на планове , финансирани по линия на Механизма за възобновяване и резистентност в границите на Инструмента за възобновяване „ Следващо потомство Европейски съюз “).

В централната банка пресмятат , че годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) ще се форсира до 3,8% в края на годината в резултат на предстоящото нарастване на разноските за произвеждане на компаниите заради силния напредък на интернационалните цени на някои съществени първични материали в евро, увеличените разноски за труд на единица продукция и повишаването на електрическата енергия .

Ръст на Брутен вътрешен продукт

Рисковете за реализирането на базисния сюжет за растежа на Брутен вътрешен продукт се ценят като балансирани за тази година и насочени най-вече към по- невисок напредък за 2022 година и 2023 година




За целия планиран небосвод въздействие ще продължи да оказва разпространяването на Коронавирус -19 в България и в света, свързаните с него ограничаващи ограничения , както и политическият цикъл в страната, който би могъл да се отрази в закъснение на осъществяването или смяна в обсега и размера на заложените в прогнозата капиталови разноски на държавното управление и компаниите .

От Българска народна банка припомнят , че фактор, който може да повлияе върху актуалността на базисния сюжет на прогнозата, е ревизията на историческите данни за Брутен вътрешен продукт , която Националният статистически институт възнамерява да разгласява на следващия ден (22 октомври).

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията през целия планиран небосвод се ценят като ориентирани към по- изобилно повишаване на стойностите по отношение на базисния сюжет . Тe са свързани с по- дълготрайно и по- огромно повишаване на стойностите на суровините на интернационалните маркети , както и при опазване на възходящата наклонност при някои ръководно определяни цени, като природния газ, електрическата и топлинната енергия.

В централната банка означават , че след приключването на прогнозата КЕВР утвърди по-високи цени на природния газ с 36% за октомври, които не са включени в базисния сюжет .

Влияние върху заплатите

Догодина икономическата интензивност ще се форсира до 4,7%. Частното ползване ще продължи да допринася в най- огромна степен за растеж на Брутен вътрешен продукт , въпреки и с наклонност към закъснение в темпа на напредък по отношение на миналата година. Това ще отразява по-слабото повишаване на реалния наличен приход на семействата при закъснение на растежа на заплатите в обществения бранш към и по-ниския размер по отношение на 2021 година на чистите фискални трансфери към семействата .

Според прогнозата на Българска народна банка вложенията в главен капитал общо за стопанската система ще набъбнат изобилно на годишна база през 2022 година и да допринесат за растежа на Брутен вътрешен продукт . Това ще се дефинира в най- огромна степен от осъществяването на планове , финансирани по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност , както и в резултат на предстоящ по-висок ритъм на асимилиране на средства от Европейски съюз в финалната фаза на програмния срок 2014–2020 година

Икономическата интензивност следващата година ще бъде отчасти ограничавана от планувания спад на държавното ползване заради упования по- невисок размер на разноските за опазване на здравето и плануваното по- едва повишаване на разноските за личен състав по отношение на миналата година, като се има поради неналичието на заложени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза нараствания на заплатите в обществения бранш .

През 2023 година растежът на стопанската система ще се забави до 3,8%, което ще се дължи основно на формирането на негативен принос на чистия експорт . Това ще отразява закъснение на растежа на износа на български артикули в сходство с допусканията за развиването на външната среда, до момента в който при вноса се чака засилен растеж поради нарасналото вътрешно издирване .

Растежът на реалния Брутен вътрешен продукт ще продължи да бъде подкрепян от нарастване на частното ползване и на вложенията в главен капитал, въпреки и със забавящи се темпове по отношение на 2022 година

За динамиката на капиталовата интензивност въздействие ще оказват няколко фактора, измежду които придобиването на нови бойни самолети и ускоряването на осъществяването на планове по Плана за възобновяване и резистентност , като в същото време в финалната година от програмния срок 2014–2020 година вложенията на бранш „ държавно ръководство “, финансирани със средства от Европейски съюз , се чака да намалеят.

Публичните вложения ще бъдат в допълнение подпомогнати и от продължаващото осъществяване с национално финансиране на огромни инфраструктурни планове .

Платежен баланс

Според базисния сюжет на макроикономическата прогноза текущата сметка на платежния баланс на България ще бъде на остатък през целия планиран небосвод , който се чака да възлезе на 1% от Брутен вътрешен продукт за 2021 година (при недостиг в размер на 0,3% от Брутен вътрешен продукт през 2020 г.) и да доближи най-висока цена в % от Брутен вътрешен продукт през 2022 година (1,4% от БВП).

При допускане за преодоляване следващата година на пандемията и надлежно за възстановяване на икономическата интензивност в главните ни търговски сътрудници , съпроводено от продължаващо повишаване на външното издирване на български артикули и услуги, излишъкът по текущата сметка като % от Брутен вътрешен продукт за 2022 година ще се увеличи по отношение на 2021 година

През 2023 година той макар че едва ще се свие по отношение на 2022 година основно заради увеличение на недостига по комерсиалния баланс. Очакванията са излишъкът като % от Брутен вътрешен продукт през срока 2021–2023 година да се увеличи по отношение на 2020 година както по линия на плануваните по-високи входящи текущи трансфери по стратегии на Европейски съюз за държавното управление , по този начин и по линия на повишен размер на парични преводи от български емигранти.

Пазар на труда

Вследствие на по-силната икономическа интензивност в страната заетостта набъбва на верижна база през втората половина на годината и лимитира спада в броя на заетите лица до 0,3% през 2021 година

Очакванията са заетостта да се увеличи с 1,3% през 2022 година , само че растежът да се забави до 0,3% през 2023 година заради неподходящите демографски наклонности в страната, като равнището на заетостта от 2019 година няма да бъде достигнато до края на прогнозния небосвод .

Коефициентът на безработица ще нарасне едва до 5,5% през 2021 година Същевременно засилването на икономическата интензивност в страната ще се отрази в намаляване на коефициента на безработица до 4,9% през 2022 година и 4,6% през 2023 година

Производителността на труда се чака да нарасне с 4,8% през 2021 година , само че повишението на заетостта през следващите години ще ограничи растежа до 3,3% през 2022 година и 3,5% през 2023 година

Компенсацията на един нает ще нарасне с 8,2% през 2021 година Растежът на номиналните приходи на един нает ще се забави до 6,8% през 2022 година при допускането за по- едва нарастване на заплатите в обществения бранш , до момента в който нарастването на икономическата интензивност и лимитираното предложение на труд в страната ще се отразят в покачване на растежа до 7,4% до края на 2023 година

Растежът на номиналните разноски за труд на единица продукция ще се забави до 3,2% през 2021 година в следствие от възстановяването на продуктивността , само че ще се увеличи през следващите две години, движен от предстоящото нарастване на заплатите.

Инфлация

Инфлацията, измерена посредством ХИПЦ, ще възлезе на 3,8% в края на 2021 година (0.0% в края на 2020 г.), за което ще допринесат всички съществени формации артикули и услуги. Транспортните горива и храните се чака да имат най- огромен позитивен принос за общата инфлация (съответно с 1,4 и 1,1 процентни пункта) под въздействие на същественото покачване на интернационалните цени в евро на петрола, храните и други съществени първични материали .

Административно определяните цени се планува да допринесат с 0,4 процентни пункта за инфлацията при потребителските цени в края на годината, което ще отразява основно от въведените от КЕВР по-високи цени на електрическата (с 4,4%) и топлинната енергия (с 16,2.%), в действие от 1 юли 2021 година , за срок от една година.

Допусканията на Европейската централна банка от 10 септември за съществено закъснение в темпа на напредък на интернационалните цени в евро през 2022 година и за последващото им намаляване през останалата част от прогнозния небосвод са от главно значение за плануваното закъснение на общата инфлация в България през 2022–2023 година (до 1,5% в края на 2022 година и 1,6% в края на 2023 г.).

Паричен бранш

През тази година годишният напредък на кредита за бизнеса и семействата ще се форсира до 7,3% (4,5% в края на 2020 г.) основно под въздействие на силното повишаване на кредита за семейства .

Ръстът в търсенето на потребителски и характерно на жилищни заеми в изискванията на продължаващо възобновяване на икономическата интензивност , благоприятните перспективи за маркета на жилища при ниски равнища на лихвите при облекчени кредитни стандарти, също допринасят за ускоряването на годишния напредък на кредита за семейства .

През срока 2022–2023 година растежът на кредита за компаниите ще следва плавна наклонност към ускорение под въздействие на плануваното повишаване на частните вложения и на търсенето на банков запас за капиталови цели.

Източник: investor.bg