ИПИ: Държавни и общински болници да поемат грижата за възрастните
Част от държавните и общински лечебни заведения би трябвало да се трансформират за даване на дълготрайни здравни и обществени грижи. Това предлага Институтът за пазарна стопанска система в коментар, провокиран от кошмара с незаконните домове за възрастни.
Липсата на задоволително предложение на сходни услуги на фона на мощно (и все по-засилващо се) търсене в композиция с тежки регулации към доставчиците водят до човешки нещастия. В същото време страната разполага със 181 държавни и общински лечебни заведения, част от които към момента имат потенциал и медицински личен състав, само че не и задоволително активност, с цел да се устоят съответно с заплащания за активност от НЗОК. Защо не използваме тях за даване на по този начин изчезналите дълготрайни здравни и обществени грижи, показват от ИПИ.
Още през 2021 година разбор на института демонстрира, че у нас потребностите от обществени услуги са огромни и в тях съществуват обилни районни разлики. Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна опция на настаняването в институция. Това обаче е в мощна взаимозависимост от възрастта и здравословното положение на лицето. Потребността от настаняване в институция нормално е неотменна и неотложна при неспособност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, изключително в случаите на по-тежки болести и увреждания.
Недостигът в институционалната поддръжка е доста по-висок от дефицита при грижите в домашната среда. В някои случаи чакащите за настаняване надвишават десетократно потенциала на институциите.
През 2025 година в България се финансират 82 дома за остарели хора с 5598 места в тях и 68 дома за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места.
Дългосрочните медицински грижи освен са мираж у нас, само че и дребното налични се правят главно от фамилиите на пациентите в домашни условия. Данните на Евростат демонстрират, че в България се отделят общо 0,33% от Брутният вътрешен продукт за дълготрайни медицински грижи (при 1,62% приблизително за Европейски Съюз, или 5 пъти повече), от които 0,31% – в дома.
Липсата на задоволително предложение на сходни услуги на фона на мощно (и все по-засилващо се) търсене в композиция с тежки регулации към доставчиците водят до човешки нещастия. В същото време страната разполага със 181 държавни и общински лечебни заведения, част от които към момента имат потенциал и медицински личен състав, само че не и задоволително активност, с цел да се устоят съответно с заплащания за активност от НЗОК. Защо не използваме тях за даване на по този начин изчезналите дълготрайни здравни и обществени грижи, показват от ИПИ.
Още през 2021 година разбор на института демонстрира, че у нас потребностите от обществени услуги са огромни и в тях съществуват обилни районни разлики. Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна опция на настаняването в институция. Това обаче е в мощна взаимозависимост от възрастта и здравословното положение на лицето. Потребността от настаняване в институция нормално е неотменна и неотложна при неспособност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, изключително в случаите на по-тежки болести и увреждания.
Недостигът в институционалната поддръжка е доста по-висок от дефицита при грижите в домашната среда. В някои случаи чакащите за настаняване надвишават десетократно потенциала на институциите.
През 2025 година в България се финансират 82 дома за остарели хора с 5598 места в тях и 68 дома за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места.
Дългосрочните медицински грижи освен са мираж у нас, само че и дребното налични се правят главно от фамилиите на пациентите в домашни условия. Данните на Евростат демонстрират, че в България се отделят общо 0,33% от Брутният вътрешен продукт за дълготрайни медицински грижи (при 1,62% приблизително за Европейски Съюз, или 5 пъти повече), от които 0,31% – в дома.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ