Научни и технологични иновации в Китай, както и неговата откритост и международно сътрудничество
Част I: Данни и достижения
Китай постоянно е отдавал огромно значение на науката, технологиите и нововъведенията.
Разходите за научноизследователска и развойна активност (НИРД) на Китай доближиха 3,92 трилиона юана (около 551 милиарда щатски долара) през 2025 година, което е нарастване с 8,1% на годишна база.
Интензитетът на НИРД – измерен като дял на разноските в Брутният вътрешен продукт – се увеличи до 2,8%, продължавайки стабилната си възходяща наклонност през последните пет години. Финансирането за фундаментални проучвания доближи близо 280 милиарда юана, което съставлява 7,08% от общите разноски за НИРД – рекордно високо равнище и за първи път надвишава 7%.
Според задачите за развиване за интервала 2026–2030 година, обрисувани в тазгодишния отчет за работата на държавното управление, Китай чака националните му разноски за НИРД да нарастват с най-малко 7% годишно.
През 2025 година Китай за първи път влезе в топ 10 на Глобалния показател за нововъведения, като в същото време резервира водещата си позиция измежду 36-те стопански системи с горен междинен приход. От 2013 година насам Китай се е изкачил с 25 места.
Китай има 25 клъстера, класирани измежду 100-те най-хубави иновационни клъстера в света в Глобалния показател за нововъведения за 2025 година Сред тях клъстерът Шънджън-Хонконг-Гуанджоу е преди всичко в международен мащаб, изпреварвайки дългогодишния водач клъстер Токио-Йокохама.
Според Nature Index, през 2023 година Китай е изпреварил Съединените щати, с цел да се трансформира в страната с най-вече изявления във висококачествени списания за естествени науки. През 2025 г.
Китай продължава да заема първото място и съставлява повече от половината от водещата продукция в приложните науки.
През 2024 година Китай е запазил и водещата позиция по брой поръчки за патенти в международен мащаб, с 1,8 милиона поръчки – близо половината от общия брой в международен мащаб. Според Световната организация за интелектуална благосъстоятелност, страната е преди всичко по потребни модели, дизайни, търговски марки и поръчки за сортове растения.
Всичко това показва забележителните достижения на тактиката за развиване, учредена на нововъведения, на Китай и ускорения му прогрес към превръщането му в международен водач в науката, технологиите и интелектуалната благосъстоятелност.
През последните години Китай ускори потенциала си в региона на фундаменталните проучвания и истинските нововъведения, постигайки пробиви в основни съществени технологии, в това число пилотирани галактически полети.
От изстрелването на главния модул до цялостното му довеждане докрай, построяването на Китайската галактическа станция в орбита лиши единствено към 20 месеца. Основният екип, изравен зад плана за галактическата станция, има междинна възраст под 30 години.
Китайската стратегия за проучване на Луната се състои от четири етапи. През юни 2024 година задачата Чан’е-6 сполучливо събра проби от противоположната страна на Луната за първи път в човешката история, като донесе 1935 грама лунна почва. Мисията Чан’е-7, планувана за изстрелване през 2026 година, ще се насочи към южния полюс на Луната, с цел да търси воден лед и да тества напреднали технологии, нужни за устойчива човешка активност на Луната. Мисията „ Чанъъ-8 “ е планувана за към 2028 година
Китай приветства страни и интернационалните организации да вземат участие в тези задачи и да си сътрудничат по системи, технологии и научни проучвания, с цел да реализиран дружно по-значими открития.
Китайската промишленост за изкуствен интелект също се развива бързо. През 2025 година главната промишленост за изкуствен интелект надвиши 1,2 трилиона юана (около 173,9 милиарда щатски долара), с над 6200 компании за изкуствен интелект в цялата страна. Разработените в Китай огромни модели с отворен код за изкуствен интелект са натрупали над 10 милиарда изтегляния в международен мащаб. Китай също по този начин е водач в света по патенти за изкуствен интелект, представляващи 60% от общия брой в международен мащаб.
Китай също по този начин реализира бърз прогрес в хуманоидната роботика. Това е хуманоидният робот G1, създаден от Unitree Robotics, който можете да намерите необятно показан онлайн. На полумаратон за хуманоидни роботи, извършен в Пекин в неделя, китайските хуманоидни роботи даже счупиха международния връх за човек в полумаратон.
FAST, най-големият и най-чувствителен радиотелескоп с една антена в света, с диаметър 500 метра. FAST е разкрил 1152 пулсара – повече от всички други телескопи взети дружно през същия интервал.
EAST, прочут като „ изкуственото слънце “ на Китай, е първият свръхпроводящ токамак в света. През януари 2025 година EAST поддържаше работа с високо лимитирана плазма в продължение на 1066 секунди, поставяйки нов международен връх. Ако сполучливо разработим технология за изкуствено слънце, енергийните проблеми биха могли да бъдат фундаментално решени.
Част II: Международно съдействие
Китай е зает с намерено съдействие в региона на науката и технологиите и вратите му ще се отворят още по-широко.
Китай е открил научно и софтуерно съдействие с над 160 страни, подписал е междуправителствени съглашения със 117 страни и райони и е взел участие допълнително от 200 интернационалните организации и над 60 огромни интернационалните научни стратегии.
Китай поредно се стреми към взаимна изгода и печеливши резултати в междуправителственото съдействие.
От стартирането на Плана за деяние за съдействие в региона на науката, технологиите и нововъведенията „ Един пояс, веднъж “ през 2017 година Китай предизвиква четири основни начинания: продан сред хора, взаимни лаборатории, съдействие сред научни паркове и трансфер на технологии. Те реализираха плодотворни резултати посредством непрекъснати взаимни старания.
На първата конференция „ Един пояс, веднъж “ за продан на просвета и технологии, Китай предложи Международната самодейност за съдействие в региона на науката и технологиите, застъпвайки се за отворена, обективна, равноправна и недискриминационна среда за световно съдействие.
Изкуственият разсъдък съставлява нова граница за човечеството. Въпреки че предлага огромни благоприятни условия, той носи и непредсказуеми опасности и провокации. Китай започва Глобалната самодейност за ръководство на ИИ на третия конгрес „ Един пояс, веднъж “, предлагайки подходи за развиване, сигурност и ръководство на ИИ. Тази самодейност способства с градивни хрумвания за световни полемики и основаване на правила. Китай е подготвен да ускори обмена и практическото съдействие с всички страни в ръководството на ИИ, с цел да подсигурява, че ИИ е от изгода за цялото човечество.
Китай и България подписаха ново Споразумение за научно и софтуерно съдействие в София през юли 2018 година На 27 октомври в София сполучливо се организира 18-то съвещание на Съвместния комитет Китай-България за научно и софтуерно съдействие.
Китайската академия на науките и Китайската академия на обществените науки подписаха съглашения за съдействие с Българската академия на науките. Националната фондация за естествени науки на Китай също подписа съглашения с българския Национален теоретичен фонд.
Механизмът за съдействие сред Китай и България е добре открит и изчерпателен.
Част III: Възможности
Китай и България откриват дипломатически връзки на 4 октомври 1949 година, като България е втората страна в света, която прави това.
Първо, има междуправителствени планове за съдействие в региона на науката и технологиите. Съвместният комитет Китай-България организира постоянни срещи, нормално на всеки две години, последвани от взаимни предложения за планове за научни проучвания и подвижност. Тази година ще бъде стартирана нова покана за взаимни планове за научноизследователска и развойна активност и подвижност.
Второ, Програмата за надарени млади учени (TYSP) обезпечава финансиране за интернационалните млади учени за осъществяване на проучвания и научен продан в Китай.
Трето, Инициативата за интернационалните стипендии на президента на Китайската академия на науките (PIFI) поддържа световното съдействие в региона на научните проучвания и е отворена за учени на всички стадии от кариерата.
Четвърто, Програмата за научен продан на младежи на CAS предизвиква партньорствата сред млади откриватели и студенти посредством симпозиуми, обменни визити и летни учебни заведения.
Пето, стратегиите на ANSO, в които вземат участие Българската академия на науките и Софийският университет, оферират голям брой благоприятни условия за съдействие.
Науката не познава граници, а нововъведенията нямат ограничавания.
С взор към бъдещето Китай ще продължи да се стреми към отворен, приобщаващ и взаимноизгоден метод към интернационалното научно съдействие. Това ще разшири обмена, ще задълбочи съдействието и ще способства за построяването на световна общественост със споделено бъдеще.
Нашето посолство ще поддържа напълно съдействието сред китайското и българското държавно управление, университети, проучвателен институции и предприятия.
Източник: Посолство на Китайската Народна Република
Китай постоянно е отдавал огромно значение на науката, технологиите и нововъведенията.
Разходите за научноизследователска и развойна активност (НИРД) на Китай доближиха 3,92 трилиона юана (около 551 милиарда щатски долара) през 2025 година, което е нарастване с 8,1% на годишна база.
Интензитетът на НИРД – измерен като дял на разноските в Брутният вътрешен продукт – се увеличи до 2,8%, продължавайки стабилната си възходяща наклонност през последните пет години. Финансирането за фундаментални проучвания доближи близо 280 милиарда юана, което съставлява 7,08% от общите разноски за НИРД – рекордно високо равнище и за първи път надвишава 7%.
Според задачите за развиване за интервала 2026–2030 година, обрисувани в тазгодишния отчет за работата на държавното управление, Китай чака националните му разноски за НИРД да нарастват с най-малко 7% годишно.
През 2025 година Китай за първи път влезе в топ 10 на Глобалния показател за нововъведения, като в същото време резервира водещата си позиция измежду 36-те стопански системи с горен междинен приход. От 2013 година насам Китай се е изкачил с 25 места.
Китай има 25 клъстера, класирани измежду 100-те най-хубави иновационни клъстера в света в Глобалния показател за нововъведения за 2025 година Сред тях клъстерът Шънджън-Хонконг-Гуанджоу е преди всичко в международен мащаб, изпреварвайки дългогодишния водач клъстер Токио-Йокохама.
Според Nature Index, през 2023 година Китай е изпреварил Съединените щати, с цел да се трансформира в страната с най-вече изявления във висококачествени списания за естествени науки. През 2025 г.
Китай продължава да заема първото място и съставлява повече от половината от водещата продукция в приложните науки.
През 2024 година Китай е запазил и водещата позиция по брой поръчки за патенти в международен мащаб, с 1,8 милиона поръчки – близо половината от общия брой в международен мащаб. Според Световната организация за интелектуална благосъстоятелност, страната е преди всичко по потребни модели, дизайни, търговски марки и поръчки за сортове растения.
Всичко това показва забележителните достижения на тактиката за развиване, учредена на нововъведения, на Китай и ускорения му прогрес към превръщането му в международен водач в науката, технологиите и интелектуалната благосъстоятелност.
През последните години Китай ускори потенциала си в региона на фундаменталните проучвания и истинските нововъведения, постигайки пробиви в основни съществени технологии, в това число пилотирани галактически полети.
От изстрелването на главния модул до цялостното му довеждане докрай, построяването на Китайската галактическа станция в орбита лиши единствено към 20 месеца. Основният екип, изравен зад плана за галактическата станция, има междинна възраст под 30 години.
Китайската стратегия за проучване на Луната се състои от четири етапи. През юни 2024 година задачата Чан’е-6 сполучливо събра проби от противоположната страна на Луната за първи път в човешката история, като донесе 1935 грама лунна почва. Мисията Чан’е-7, планувана за изстрелване през 2026 година, ще се насочи към южния полюс на Луната, с цел да търси воден лед и да тества напреднали технологии, нужни за устойчива човешка активност на Луната. Мисията „ Чанъъ-8 “ е планувана за към 2028 година
Китай приветства страни и интернационалните организации да вземат участие в тези задачи и да си сътрудничат по системи, технологии и научни проучвания, с цел да реализиран дружно по-значими открития.
Китайската промишленост за изкуствен интелект също се развива бързо. През 2025 година главната промишленост за изкуствен интелект надвиши 1,2 трилиона юана (около 173,9 милиарда щатски долара), с над 6200 компании за изкуствен интелект в цялата страна. Разработените в Китай огромни модели с отворен код за изкуствен интелект са натрупали над 10 милиарда изтегляния в международен мащаб. Китай също по този начин е водач в света по патенти за изкуствен интелект, представляващи 60% от общия брой в международен мащаб.
Китай също по този начин реализира бърз прогрес в хуманоидната роботика. Това е хуманоидният робот G1, създаден от Unitree Robotics, който можете да намерите необятно показан онлайн. На полумаратон за хуманоидни роботи, извършен в Пекин в неделя, китайските хуманоидни роботи даже счупиха международния връх за човек в полумаратон.
FAST, най-големият и най-чувствителен радиотелескоп с една антена в света, с диаметър 500 метра. FAST е разкрил 1152 пулсара – повече от всички други телескопи взети дружно през същия интервал.
EAST, прочут като „ изкуственото слънце “ на Китай, е първият свръхпроводящ токамак в света. През януари 2025 година EAST поддържаше работа с високо лимитирана плазма в продължение на 1066 секунди, поставяйки нов международен връх. Ако сполучливо разработим технология за изкуствено слънце, енергийните проблеми биха могли да бъдат фундаментално решени.
Част II: Международно съдействие
Китай е зает с намерено съдействие в региона на науката и технологиите и вратите му ще се отворят още по-широко.
Китай е открил научно и софтуерно съдействие с над 160 страни, подписал е междуправителствени съглашения със 117 страни и райони и е взел участие допълнително от 200 интернационалните организации и над 60 огромни интернационалните научни стратегии.
Китай поредно се стреми към взаимна изгода и печеливши резултати в междуправителственото съдействие.
От стартирането на Плана за деяние за съдействие в региона на науката, технологиите и нововъведенията „ Един пояс, веднъж “ през 2017 година Китай предизвиква четири основни начинания: продан сред хора, взаимни лаборатории, съдействие сред научни паркове и трансфер на технологии. Те реализираха плодотворни резултати посредством непрекъснати взаимни старания.
На първата конференция „ Един пояс, веднъж “ за продан на просвета и технологии, Китай предложи Международната самодейност за съдействие в региона на науката и технологиите, застъпвайки се за отворена, обективна, равноправна и недискриминационна среда за световно съдействие.
Изкуственият разсъдък съставлява нова граница за човечеството. Въпреки че предлага огромни благоприятни условия, той носи и непредсказуеми опасности и провокации. Китай започва Глобалната самодейност за ръководство на ИИ на третия конгрес „ Един пояс, веднъж “, предлагайки подходи за развиване, сигурност и ръководство на ИИ. Тази самодейност способства с градивни хрумвания за световни полемики и основаване на правила. Китай е подготвен да ускори обмена и практическото съдействие с всички страни в ръководството на ИИ, с цел да подсигурява, че ИИ е от изгода за цялото човечество.
Китай и България подписаха ново Споразумение за научно и софтуерно съдействие в София през юли 2018 година На 27 октомври в София сполучливо се организира 18-то съвещание на Съвместния комитет Китай-България за научно и софтуерно съдействие.
Китайската академия на науките и Китайската академия на обществените науки подписаха съглашения за съдействие с Българската академия на науките. Националната фондация за естествени науки на Китай също подписа съглашения с българския Национален теоретичен фонд.
Механизмът за съдействие сред Китай и България е добре открит и изчерпателен.
Част III: Възможности
Китай и България откриват дипломатически връзки на 4 октомври 1949 година, като България е втората страна в света, която прави това.
Първо, има междуправителствени планове за съдействие в региона на науката и технологиите. Съвместният комитет Китай-България организира постоянни срещи, нормално на всеки две години, последвани от взаимни предложения за планове за научни проучвания и подвижност. Тази година ще бъде стартирана нова покана за взаимни планове за научноизследователска и развойна активност и подвижност.
Второ, Програмата за надарени млади учени (TYSP) обезпечава финансиране за интернационалните млади учени за осъществяване на проучвания и научен продан в Китай.
Трето, Инициативата за интернационалните стипендии на президента на Китайската академия на науките (PIFI) поддържа световното съдействие в региона на научните проучвания и е отворена за учени на всички стадии от кариерата.
Четвърто, Програмата за научен продан на младежи на CAS предизвиква партньорствата сред млади откриватели и студенти посредством симпозиуми, обменни визити и летни учебни заведения.
Пето, стратегиите на ANSO, в които вземат участие Българската академия на науките и Софийският университет, оферират голям брой благоприятни условия за съдействие.
Науката не познава граници, а нововъведенията нямат ограничавания.
С взор към бъдещето Китай ще продължи да се стреми към отворен, приобщаващ и взаимноизгоден метод към интернационалното научно съдействие. Това ще разшири обмена, ще задълбочи съдействието и ще способства за построяването на световна общественост със споделено бъдеще.
Нашето посолство ще поддържа напълно съдействието сред китайското и българското държавно управление, университети, проучвателен институции и предприятия.
Източник: Посолство на Китайската Народна Република
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ