Часовниковата кула на Благоевград е най-високата в България
Часовниковите кули са ослепителен знак на разцвет на обитаемото място, където са издигнати. Винаги са на централно място - площад или парк. Звънът им се чува от всяко кътче и са били ориентир за всички за точното време, давали са знак за затваряне на дюкяните...Днес тези архитектурни монументи изумяват с майсторството на строителите си, изваяните си силуети и часовниковите си механизми, които не престават да отмерват тъкмо времето - епохи след монтирането им. И неслучайно са обект на фотосите на туристите.
Затова не е чудно, че в съвсем всеки град е имало часовникова кула.
Часовниковата кула на Ботевград, издигната сред 1862 и 1864 година, е един от дребното архитектурни монументи на града, съхранили се от епохата на Възраждането. Архитектът й е незнаен, само че се знае името на майстора - Вуно Марков, оповестяват от Българския туристически съюз. Тя участва измежду 100-те национални туристически обекта под № 82а.
Часовниковата кула на Благоевград е най-високата в България. Била издигната по предложение на Мидхат паша. Кулата, украсена със сини стенописи, съдържа архитектурни детайли, присъщи за пловдивските и копривщенските къщи, само че формата на кубето недвусмислено припомня за принадлежността на поръчителя към мюсюлманската религия. За построяването й били употребявани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал добивали от региона на село Врачеш. Кулата се състои от три пропорционални елементи, общата й височина е 30 метра, а основата е квадрат, всяка страна на който е пет метра.
Дървена стълба води до часовниковия механизъм, конструиран и направен от орханийския железар Генчо Наков (Кантарджията). На всеки час, посредством особено приспособление и чукче, часовникът удрял медната камбана, основана от фамозния по това време банскалия Лазар Димитров. Оригиналният часовник се пази в музея на Ботевград, а този, който се вижда в този момент, е съединен от майстори от "Етъра ", само че е тъкмо копие на същинския, към този момент отслужил своето време.
Ето и някои малко известни обстоятелства. Много постоянно изобретателите на часовници остават незнайни. Предполага се, че първият машинален часовник е дело на френския духовник Жербер, който от 999 до 1003 година се възкачил на папския трон под името Силвестър Втори.
И още: часовникът с махало, какъвто е и този в Ботевград, е изобретен от Кристиан Хюйгенс през 1656 година, който употребява концепцията на Галилео Галилей. Този тип часовници чак до 1930 година остават най-точните принадлежности за отчитане на времето. Те би трябвало да са неподвижни, с цел да работят тъкмо. Днес множеството от тях имат най-много декоративна или антикварна стойност. Но и в този момент ботевградският часовник работи.
Казват, че от прозорчето на кулата на всеки час изскачала кукла с чалма, която след Освобождението била свалена и изгорена.
В предишното часовниковите кули са имали значима роля заради простата причина, че доникъде на 20 век множеството хора не са имали джобен или ръчен часовник.
Откъде този майстор-железар Генчо Наков се е сдобил с инженерни знания, с цел да създаде толкоз комплициран механизъм? Очевидно може да се приказва за самобитен гений, с който са надарени тукашните хора, основали тази в действителност забележителна кула.
Безспорна е и хубостта на този край. Според легендата точно тя предиздвикала един от френските рицари, пресичащи Предбалкана през Средните епохи, възхитено да възкликне: "Боже, Ница! " (Твърди се, че по този начин получило името си настоящето село Боженица).
Така че когато имате време и път в посока Ботевград, отбийте се от автомагистралата към него. Няма да съжалявате.
Затова не е чудно, че в съвсем всеки град е имало часовникова кула.
Часовниковата кула на Ботевград, издигната сред 1862 и 1864 година, е един от дребното архитектурни монументи на града, съхранили се от епохата на Възраждането. Архитектът й е незнаен, само че се знае името на майстора - Вуно Марков, оповестяват от Българския туристически съюз. Тя участва измежду 100-те национални туристически обекта под № 82а.
Часовниковата кула на Благоевград е най-високата в България. Била издигната по предложение на Мидхат паша. Кулата, украсена със сини стенописи, съдържа архитектурни детайли, присъщи за пловдивските и копривщенските къщи, само че формата на кубето недвусмислено припомня за принадлежността на поръчителя към мюсюлманската религия. За построяването й били употребявани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал добивали от региона на село Врачеш. Кулата се състои от три пропорционални елементи, общата й височина е 30 метра, а основата е квадрат, всяка страна на който е пет метра.
Дървена стълба води до часовниковия механизъм, конструиран и направен от орханийския железар Генчо Наков (Кантарджията). На всеки час, посредством особено приспособление и чукче, часовникът удрял медната камбана, основана от фамозния по това време банскалия Лазар Димитров. Оригиналният часовник се пази в музея на Ботевград, а този, който се вижда в този момент, е съединен от майстори от "Етъра ", само че е тъкмо копие на същинския, към този момент отслужил своето време.
Ето и някои малко известни обстоятелства. Много постоянно изобретателите на часовници остават незнайни. Предполага се, че първият машинален часовник е дело на френския духовник Жербер, който от 999 до 1003 година се възкачил на папския трон под името Силвестър Втори.
И още: часовникът с махало, какъвто е и този в Ботевград, е изобретен от Кристиан Хюйгенс през 1656 година, който употребява концепцията на Галилео Галилей. Този тип часовници чак до 1930 година остават най-точните принадлежности за отчитане на времето. Те би трябвало да са неподвижни, с цел да работят тъкмо. Днес множеството от тях имат най-много декоративна или антикварна стойност. Но и в този момент ботевградският часовник работи.
Казват, че от прозорчето на кулата на всеки час изскачала кукла с чалма, която след Освобождението била свалена и изгорена.
В предишното часовниковите кули са имали значима роля заради простата причина, че доникъде на 20 век множеството хора не са имали джобен или ръчен часовник.
Откъде този майстор-железар Генчо Наков се е сдобил с инженерни знания, с цел да създаде толкоз комплициран механизъм? Очевидно може да се приказва за самобитен гений, с който са надарени тукашните хора, основали тази в действителност забележителна кула.
Безспорна е и хубостта на този край. Според легендата точно тя предиздвикала един от френските рицари, пресичащи Предбалкана през Средните епохи, възхитено да възкликне: "Боже, Ница! " (Твърди се, че по този начин получило името си настоящето село Боженица).
Така че когато имате време и път в посока Ботевград, отбийте се от автомагистралата към него. Няма да съжалявате.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ