Часове след, като Григор Димитров постигна победа над Давид Гофен

Часове след, като Григор Димитров реализира победа над Давид Гофен във финалния за годината шампионат на АТР в Лондон и се изкачи на трето място в международната класация, Недялко Йорданов изля страстта си в стихотворение, отдадено на българския тенисист.  "То е част от една поредност от стихотворения, които от един месец всяка заран пиша и ги обявявам във "Фейсбук ". То е римейк на "Момчето, което приказва с морето ". За мен беше огромно неспокойствие. Аз съм тенисист от 40 години може би. Но освен тези, които играят тенис, за първи път от доста години, от международното състезание по футбол през 94-та година, се получи такава общонародна наслада. 
Милиони хора гледаха мача на Григор. Аз се помъчих да си напиша своето неспокойствие и си разгласих стихотворението във "Фейсбук ", без да чакам подобен резултат. Оказа се, че стотици хиляди хора са се вълнували по същия метод ", описа в студиото на "Тази събота " поетът. Той беше прелестно сюрпризиран от вълнението, което написаното от него провокира и в дребните съграждани на Гришо от Хасково, тръгнали по неговите стъпки към върха в международния тенис. Преди всяка подготовка малчуганите четат стихотворението и даже желаят да го учат в учебно заведение.
"Хубаво е, че най-малкото потомство също може да изпитва чисти усеща. Там ние вярата, тъй като доста се омърсихме към този момент. Не желая да наскърбявам българите, само че тъй като времето ни сервира токова разочарования през годините, тук при Григор нещата са доста по-различни. Става въпрос за нещо от народен мащаб и това още не могат да го проумеят някои хора - да си трети в света в този известен спорт е ужасно ", съобщи Йорданов.
Насладете се на стихотворението на родения в Бургас стихотворец:

МОМЧЕТО, КОЕТО...
Момчето, което ни сграбчи сърцето...
Как рухна на корта... Момчето което...

Ах, по какъв начин ни докара в жестокия мач
до смут... до наслада... до горделивост... до рев...

Момчето, което през сълзи ни гледа...
Което изстрада свойта победа.

Не единствено за себе си... За Татко и Мама...
Не единствено за свойта одумвана Дама...

Не единствено за тези, които в чужбина...
към момента милеят за свойта татковина.

Макар и надалеч... Прокудени... Пак
развяват щастливи родния байрак.

Не единствено за тях... В съдбоносния час...
За всичките нас... За всичките нас.

Макар и обезверени... Тъжни... И небогати...
Макар във Европа до днеска последни...

Момчето, което ни вля малко мощ...
Българийо свята... Българийо блага.

Момчето, което обич заслужава
Момчето, което ще пада... ще става...

Но крепко да стъпва на двата си крайници,
тъй като кой знае какво ли го чака...

Защото такива сме... Зли, безпощадни
към тоз, който на следващия ден посмее да падне...

И по тази причина тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.