Проф. Андрей Пантев пред novini.bg: Отблъскващите амплитуди на нашите привързаност и отрицание не ни правят приятели в очите на света
Часове преди настъпващата Нова 2024 година избрах да беседвам с Проф. Андрей Пантев. " Мъдрецът от Дунава " е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Самоопределя се като " елементарен човек, учтив да обича книгата, която пък е възпитала у него доста полезности като добротата и други " Той е доста прочут и обичан български историк, член-академик на Световната академия „ Платон “, някогашен учител и депутат, за който единомислещо критиците настояват, че е измежду най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание.
- Каква година изпращаме, проф.Пантев? Накъде върви индивидът?
- Тази година с изключение на войните, нищо друго не се случи. В персонален проект евентуално всеки човек може да се похвали със свои тъжни и радостни прекарвания. Календарното летоброене рядко съответствува с персоналните, човешките претърпяния и ориси. Аз примерно станах дядо на едно прелестно внуче, кръстено на дамата на моя живот - Цветана. Но не може да се обобщава и доста постоянно историческият интервал не съответствува с обособената орис на индивида.
- Защо в последно време като че ли хората все по-трудно могат да си поддържат връзка, да си приказват между тях?
- Има един подобен абсурд, че
всяко последващо потомство счита, че живее във време по-трудно от предходното.
Но в действителност има цялостна обезценка в връзките сред хората - признавам това, без да желая да се трансформирам в някакъв мрънкач. Виждам, че все по-рядко има това чисто другарство, необременено със сметки и кроежи, при което хората просто се събират да попеят и да се посмеят дружно. Мисля, че България към този момент с съображение може да се назова " съвременна " страна.
- А какво е мястото на вашата просвета - историята, в актуалният свят?
- Историята е комплицирана просвета, която борави с човешки характери, а не с формули, процеси и реакции. Самият факт, че се повтарят насилието, тиранията, страховете, завистта, бедността - всичко това демонстрира, че доста огромна поука от историята няма. Вижте, ние сме подготвени да се откажем от нашите прародители, само че не сме способни да сътворим нещо по-добро от тях. Това демонстрира беззащитност за бъдещето.
- Късането на страници от историята, накъде води?
- Води към занижаване на постигнатото в предишното. Когато се измислят герои, събития, ранглисти и впрочем, те занижават освен своето национално съществуване, само че и обезличават личният си живот.
- Симптоматика защо е рушенето на монументи? Знаете, че обществото ни се разбуни около рушенето на ПСА.
- Първо да уточня, че този монумент е на Червената войска, а не на руската. Аз в действителност не разбирам тази гняв към армията, минала победоносно против нацисткия режим.
Мога умерено да заключа, че преместването на този монумент нищо няма да промени. Но въпреки това, не трябва да се не помни, че
ПСА е монумент на нашето раболепство. Някои преференциално и бързо не помниха с какъв подмазвачески звук говореха за " великия " Съветски съюз.
Ако се върнем по-назад в нашата история, ще напомним, че в София имаше булеварди, кръстени на Мусолини и на Адолф Хитлер. В Атина и в Белград такива монументи няма. Тези много отблъскващи амплитуди на наша обвързаност и на наше отричане, не ни вършат другари в очите на света.
- Каква би трябвало да е речта на политика, съгласно вас? Преди време Гиньо Ганев споделяше, че речта на политика би трябвало да е задоволително къса, с цел да буди въображението и задоволително дълга, с цел да е благоприлична.
- В началото бе словото, написа в библията. Политикът би трябвало да приказва по метод най-сърдечен, с цел да получи доверие. Да е малко актьор - да не повтаря, да играе във всяка една коментирана обстановка, да внимава с прилагателните. Тъжно е, че
през днешния ден множеството от политиците не боравят с повече от 300 думи и те са най-вече клишета и девалвирали изрази.
- Вие като учител и потомък на учители по какъв начин приехте обстоятелството, че всеобщо нашите възпитаници бяха окачествени като най-неграмотни по интернационалните критерии?
- Това е най-големият срив на нашето самочувствие. Българската майка юнашка е подготвена да понася всевъзможни ограничения и тежести, само че не и това да отгледа просто дете. Образованието и начетеността бяха нашият остров за самочувствие. Маргарет Тачър даже бе доста впечатлена от българското обучение и при визитата си през 70-те години на предишния век, когато пристигна в България, тя посети български учебни заведения и не скри възхитата си от организацията на обучението нас.
Беше огромен напън да се вдигнат заплатите на учителите, само че не виждам възстановяване на качеството на образованието, нито на преподаването.
- Как да излезем от духовния срив, професоре?
- Човечеството е в нравствен срив, в крах. Това предвещава военни спорове и стълкновения. Малките местни войни подриват духа, възвишената същина на човешката природа.
Днес един готвач е по-популярен от един професор по хармония или физика. По-често се чува думата на някой диджей, в сравнение с някой теолог и мъдрец.
Стълкновенията не са единствено за преразпределения на естествени запаси, само че и за манталитета на човечеството. За 10 000 години физиката на индивида не е изключително изменена, само че са мощно променени концепциите за положително и справедливост. Изопачената информация пречи на хората да видят същинската същина на някогашния и сегашния свят, за индивидите такива, каквито са.
Надеждата ми е, че въпреки всичко и преди е имало тъмни времена, тъй че и от сегашните индивидите ще намерят излаз. Стремежът към добротата постоянно ражда и добрина, и човешки напредък.
Последвайте канала на
- Каква година изпращаме, проф.Пантев? Накъде върви индивидът?
- Тази година с изключение на войните, нищо друго не се случи. В персонален проект евентуално всеки човек може да се похвали със свои тъжни и радостни прекарвания. Календарното летоброене рядко съответствува с персоналните, човешките претърпяния и ориси. Аз примерно станах дядо на едно прелестно внуче, кръстено на дамата на моя живот - Цветана. Но не може да се обобщава и доста постоянно историческият интервал не съответствува с обособената орис на индивида.
- Защо в последно време като че ли хората все по-трудно могат да си поддържат връзка, да си приказват между тях?
- Има един подобен абсурд, че
всяко последващо потомство счита, че живее във време по-трудно от предходното.
Но в действителност има цялостна обезценка в връзките сред хората - признавам това, без да желая да се трансформирам в някакъв мрънкач. Виждам, че все по-рядко има това чисто другарство, необременено със сметки и кроежи, при което хората просто се събират да попеят и да се посмеят дружно. Мисля, че България към този момент с съображение може да се назова " съвременна " страна.
- А какво е мястото на вашата просвета - историята, в актуалният свят?
- Историята е комплицирана просвета, която борави с човешки характери, а не с формули, процеси и реакции. Самият факт, че се повтарят насилието, тиранията, страховете, завистта, бедността - всичко това демонстрира, че доста огромна поука от историята няма. Вижте, ние сме подготвени да се откажем от нашите прародители, само че не сме способни да сътворим нещо по-добро от тях. Това демонстрира беззащитност за бъдещето.
- Късането на страници от историята, накъде води?
- Води към занижаване на постигнатото в предишното. Когато се измислят герои, събития, ранглисти и впрочем, те занижават освен своето национално съществуване, само че и обезличават личният си живот.
- Симптоматика защо е рушенето на монументи? Знаете, че обществото ни се разбуни около рушенето на ПСА.
- Първо да уточня, че този монумент е на Червената войска, а не на руската. Аз в действителност не разбирам тази гняв към армията, минала победоносно против нацисткия режим.
Мога умерено да заключа, че преместването на този монумент нищо няма да промени. Но въпреки това, не трябва да се не помни, че
ПСА е монумент на нашето раболепство. Някои преференциално и бързо не помниха с какъв подмазвачески звук говореха за " великия " Съветски съюз.
Ако се върнем по-назад в нашата история, ще напомним, че в София имаше булеварди, кръстени на Мусолини и на Адолф Хитлер. В Атина и в Белград такива монументи няма. Тези много отблъскващи амплитуди на наша обвързаност и на наше отричане, не ни вършат другари в очите на света.
- Каква би трябвало да е речта на политика, съгласно вас? Преди време Гиньо Ганев споделяше, че речта на политика би трябвало да е задоволително къса, с цел да буди въображението и задоволително дълга, с цел да е благоприлична.
- В началото бе словото, написа в библията. Политикът би трябвало да приказва по метод най-сърдечен, с цел да получи доверие. Да е малко актьор - да не повтаря, да играе във всяка една коментирана обстановка, да внимава с прилагателните. Тъжно е, че
през днешния ден множеството от политиците не боравят с повече от 300 думи и те са най-вече клишета и девалвирали изрази.
- Вие като учител и потомък на учители по какъв начин приехте обстоятелството, че всеобщо нашите възпитаници бяха окачествени като най-неграмотни по интернационалните критерии?
- Това е най-големият срив на нашето самочувствие. Българската майка юнашка е подготвена да понася всевъзможни ограничения и тежести, само че не и това да отгледа просто дете. Образованието и начетеността бяха нашият остров за самочувствие. Маргарет Тачър даже бе доста впечатлена от българското обучение и при визитата си през 70-те години на предишния век, когато пристигна в България, тя посети български учебни заведения и не скри възхитата си от организацията на обучението нас.
Беше огромен напън да се вдигнат заплатите на учителите, само че не виждам възстановяване на качеството на образованието, нито на преподаването.
- Как да излезем от духовния срив, професоре?
- Човечеството е в нравствен срив, в крах. Това предвещава военни спорове и стълкновения. Малките местни войни подриват духа, възвишената същина на човешката природа.
Днес един готвач е по-популярен от един професор по хармония или физика. По-често се чува думата на някой диджей, в сравнение с някой теолог и мъдрец.
Стълкновенията не са единствено за преразпределения на естествени запаси, само че и за манталитета на човечеството. За 10 000 години физиката на индивида не е изключително изменена, само че са мощно променени концепциите за положително и справедливост. Изопачената информация пречи на хората да видят същинската същина на някогашния и сегашния свят, за индивидите такива, каквито са.
Надеждата ми е, че въпреки всичко и преди е имало тъмни времена, тъй че и от сегашните индивидите ще намерят излаз. Стремежът към добротата постоянно ражда и добрина, и човешки напредък.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ