Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенасция по схемата 60/40
Часове наред депутатите обсъждаха по какъв начин тъкмо да се променят наредбите на Закона за ивънредното състояние.
© Георги Кожухаров Държавното подкрепяне за работодателите по време на изключителното състояние да включва и цялостния размер на осигуровките за служащите, за които се изплащат обезщетения по схемата 60/40. Това гласоподава Народното събрание дефинитивно с промени в закона за изключителното състояние в понеделник. Така за работодателя остава ангажимент да доплати единствено 40 % от възнаграждението на служащите до цялостния размер на брутната заплата.
Новият текст на §6, алинея 1 от преходните разпореждания на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние гласи:
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " По време на действието на този закон, само че за период не по-дълъг от три месеца, Националният застрахователен институт превежда 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, обезпечени по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване от осигурители, отговарящи на критерии, избрани с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния застраховател в период до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. "
Това ще наложи и смяна в държавното разпореждане №55, което дефинира кои категории работодатели влизат в обсега на подпомагането, и схемата, по която се кандидатства.
По принцип законът дефинира единствено размера на обезщетенията, а Министерският съвет - обсега на работодателите, които имат право на компенсиране, както и реда и изискванията за това. Постановлението, оповестено предходната седмица, дефинира две категории работодатели с право на обезщетения. Първата са тези от съответно избрани наранени браншове на стопанската система, които по разпореждане на държавен орган , а не по свое убеждение, са прекратили работа на цялото дружество или на част от него, или на обособени служащи и чиновници . Втората категория са работодатели от всички браншове на стопанската система, с някои категорично изброени изключения, които поради изключителното състояние са спрели работата на цялото или на част от предприятието или на обособени служащи, или пък са въвели понижено работно време . Условието за тази второкласен е да удостоверят 20 % спад на приходите си. (Повече за изискванията вижте тук)
Новият текст в закона значи, че шеф, който поради изключителното състояние е издал заповед за прекъсване на работата на цялото или на част от предприятието, както и на обособени служащи или чиновници, в случай, че дава отговор и на другите условия в постановлението, може да кандидатства за отплата в размер на 60% от осигурителния приход за януари на всички служащи, чиято активност е прекратена, плюс цялостния рамер на осигуровките, които той дължи за брутната работна заплата на съответните служащи. Ангажиментът му остава в размер на останалите 40% от заплатата на тези служащи до цялостния й размер. Ако не стори това, той дължи връщане на получените средства. Компенсациите се изплащат за периода на изключителното състояние, само че не повече от три месеца.
Все още нясно остава обаче използването на закона и постановлението за това по какъв начин ще се ползва тази скица към може би най-масовия случай на реакция на работодателите по отношение на рецесията, а точно - въвеждане на ненапълно работно време. Според импровизирано пояснение на специалисти от Министерството на труда и соациалната политика, в този случай на отплата предстои единствено 60% от неплатената част от заплатата (пропорционално на неотработеното време, само че за не повече от 4 часа), а работодателят остава да дължи на служащия брутната заплата за цялостно работно време, което го натоварва с доста по-голяма част от разноските. (Пример: при 1000 лева работна заплата за цялостно работно време и 500 ле. за понижено работно време на 4-часов работен ден, работодателят дължи брутната заплата и цялостните осигуровки върху цялата сума, а в подмяна на това получава от страната отплата в размер на 60% от възнаграждението за неотработеното работно време, т.е. 300 лева - 60% от 500 лева.) Съобразно новия текст обаче, и в случаите на понижено работно време компенсацията за тези работодатели също следва да включва и цялостния размер на осигуровките за служащия с понижено работно време, които са за сметка на работодателя.
Всички тези и други въпроси предстоят да се уточнят с налагащите се промени в Постановление на Министерски съвет № 55, които могат да бъдат направни след обявяване на закона и влизането му в действие. В постановлението има и доста други неясноти, които в допълнение постановат корекции, разясняват работодатели и юристи. А от парламентарната естрада през днешния ден финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че дружно с колежката си Деница Сачева, министър на труда, не престават да работят по изглаждане на постановлението.
По време на дебата в пленарната зала в понеделник вносителят на предлагането за погашение на цялостните осигуровки - Йордан Цанев (ДПС), " обърна внимание " на изпълнителната власт, че се получават доста сигнали за такива условия към работодателите, които " на практика стесняват приложението на мярката ". Да поправят и да извършват волята на законодателя такава, каквато е, другояче " в случай че получим още един сигнал, че мярката се стеснява от наредби, правилници, заповеди и така нататък, ще бъдем принудени да се намесим ", сподели Цонев и уточни, че хипотезите са доста и по тази причина не се записват в закона, само че в случай че се наложи, ще и това ще бъде направено.
© Георги Кожухаров Държавното подкрепяне за работодателите по време на изключителното състояние да включва и цялостния размер на осигуровките за служащите, за които се изплащат обезщетения по схемата 60/40. Това гласоподава Народното събрание дефинитивно с промени в закона за изключителното състояние в понеделник. Така за работодателя остава ангажимент да доплати единствено 40 % от възнаграждението на служащите до цялостния размер на брутната заплата.
Новият текст на §6, алинея 1 от преходните разпореждания на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние гласи:
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " По време на действието на този закон, само че за период не по-дълъг от три месеца, Националният застрахователен институт превежда 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, обезпечени по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване от осигурители, отговарящи на критерии, избрани с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния застраховател в период до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. "
Това ще наложи и смяна в държавното разпореждане №55, което дефинира кои категории работодатели влизат в обсега на подпомагането, и схемата, по която се кандидатства.
По принцип законът дефинира единствено размера на обезщетенията, а Министерският съвет - обсега на работодателите, които имат право на компенсиране, както и реда и изискванията за това. Постановлението, оповестено предходната седмица, дефинира две категории работодатели с право на обезщетения. Първата са тези от съответно избрани наранени браншове на стопанската система, които по разпореждане на държавен орган , а не по свое убеждение, са прекратили работа на цялото дружество или на част от него, или на обособени служащи и чиновници . Втората категория са работодатели от всички браншове на стопанската система, с някои категорично изброени изключения, които поради изключителното състояние са спрели работата на цялото или на част от предприятието или на обособени служащи, или пък са въвели понижено работно време . Условието за тази второкласен е да удостоверят 20 % спад на приходите си. (Повече за изискванията вижте тук)
Новият текст в закона значи, че шеф, който поради изключителното състояние е издал заповед за прекъсване на работата на цялото или на част от предприятието, както и на обособени служащи или чиновници, в случай, че дава отговор и на другите условия в постановлението, може да кандидатства за отплата в размер на 60% от осигурителния приход за януари на всички служащи, чиято активност е прекратена, плюс цялостния рамер на осигуровките, които той дължи за брутната работна заплата на съответните служащи. Ангажиментът му остава в размер на останалите 40% от заплатата на тези служащи до цялостния й размер. Ако не стори това, той дължи връщане на получените средства. Компенсациите се изплащат за периода на изключителното състояние, само че не повече от три месеца.
Все още нясно остава обаче използването на закона и постановлението за това по какъв начин ще се ползва тази скица към може би най-масовия случай на реакция на работодателите по отношение на рецесията, а точно - въвеждане на ненапълно работно време. Според импровизирано пояснение на специалисти от Министерството на труда и соациалната политика, в този случай на отплата предстои единствено 60% от неплатената част от заплатата (пропорционално на неотработеното време, само че за не повече от 4 часа), а работодателят остава да дължи на служащия брутната заплата за цялостно работно време, което го натоварва с доста по-голяма част от разноските. (Пример: при 1000 лева работна заплата за цялостно работно време и 500 ле. за понижено работно време на 4-часов работен ден, работодателят дължи брутната заплата и цялостните осигуровки върху цялата сума, а в подмяна на това получава от страната отплата в размер на 60% от възнаграждението за неотработеното работно време, т.е. 300 лева - 60% от 500 лева.) Съобразно новия текст обаче, и в случаите на понижено работно време компенсацията за тези работодатели също следва да включва и цялостния размер на осигуровките за служащия с понижено работно време, които са за сметка на работодателя.
Всички тези и други въпроси предстоят да се уточнят с налагащите се промени в Постановление на Министерски съвет № 55, които могат да бъдат направни след обявяване на закона и влизането му в действие. В постановлението има и доста други неясноти, които в допълнение постановат корекции, разясняват работодатели и юристи. А от парламентарната естрада през днешния ден финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че дружно с колежката си Деница Сачева, министър на труда, не престават да работят по изглаждане на постановлението.
По време на дебата в пленарната зала в понеделник вносителят на предлагането за погашение на цялостните осигуровки - Йордан Цанев (ДПС), " обърна внимание " на изпълнителната власт, че се получават доста сигнали за такива условия към работодателите, които " на практика стесняват приложението на мярката ". Да поправят и да извършват волята на законодателя такава, каквато е, другояче " в случай че получим още един сигнал, че мярката се стеснява от наредби, правилници, заповеди и така нататък, ще бъдем принудени да се намесим ", сподели Цонев и уточни, че хипотезите са доста и по тази причина не се записват в закона, само че в случай че се наложи, ще и това ще бъде направено.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ