Кузманов пред Тенискафе от Пърт – за 2022, United Cup и бъдещето на българския тенис
Часът в Пърт е 22:30 точно на 24 декември, Бъдни вечер. Въпреки това Димитър Кузманов си съблюдава обещанието и дава отговор на всички въпроси на Тенискафе, свързани с упованията от United Cup, равносметката за миналия сезон и упованията за идния.
Третата ракета на България отговори на няколко въпроса и в ролята си на член на Управителния съвет на федерацията по тенис.
Как си физически и по какъв начин се чувстваш в Пърт?
Много добре се усещам. Всеки един ден се аклиматизирам повече и повече. Пристигнах първи преди 4 дни, първите 2-3 дни бяха много тежки. Днес бе първият ден, в който започнах да усещам тялото си добре. Първите няколко дни беше 38 градуса и половина. Всеки един ден се усъвършенствам и се надявам след няколко дни, когато е първият ни мач, тялото ми да се усеща на 100%.
Ти си един от първите тенисисти, които дойдоха в Австралия. В кръга на шегата има ли с кого да тренираш?
Да. Аз бях първият. Два дни след мен дойде Адриан Манарино. Днес дойдоха другите двама французи Риндеркнеш и Мануел Гинар. От на следващия ден стартират да идват множеството групи. Аз бях планувал тези неща. В австралийския тенис център в Пърт имаше обезпечени спаринги, тъй че нямах проблеми.
Комуникирате ли си с Григор Димитров и с останалите български тенисисти, какво е настроението измежду вас?
Да, имаме си наша обща група в обществените мрежи, в която сме всички състезатели, с цел да разясняваме подготвителния развой, кой по кое време идва. Мисля, че ще бъдем в цялостен състав на 26-и. всички са в приповдигнато въодушевление, няма по какъв начин да е по различен метод. Всички сме превъзбудени, има адреналин, предпочитание, това се усеща даже в групата, която сме основали преди да се забележим тук в Австралия.
Как виждаш възможностите ни в група с Гърция и Белгия и съответно в мачовете на вторите ракети при мъжете. За Белгия би трябвало да играе №129 в света Зизу Бергс, а за Гърция Михаил Перволаракис, който сега е отвън първите 500.
С оглед на другите групи сме в много удобна. Слаби тимове няма, и двата тима в нашата група разполагат със мощни първа и втора ракети, също със мощни женски ракети. Форматът е доста забавен. Предполага за много забавни мачове и неразбираем свършек. Напълно допустимо е да има всевъзможни сюжети по отношение на развиването на мачовете. Относно вторите ракети – познавам доста добре Зизу Бергс, тъй като се засичаме на съвсем всеки Чалънджър шампионат. Много постоянен тенисист, последно и двамата играхме в Хелзинки. Перволаракис съм го следил около участията на Гърция на ATP Cup. Доколкото знам той беше в лицей. Сега не знам доколко играе толкоз на равнище АТР и ITF. Гърция има доста постоянен тим, ние откриваме шампионата. Доколкото разбрах от мои другари тук австралийци съвсем цялата сцена е разпродадена за мача на Григор Димитров с Циципас, тъй че ще има над 10 хиляди души още на първия мач. Едно огромно събитие. Буквално едно международно състезание, в което всички е допустимо. Ранглистата не оказва въздействие. В тези отборни надпревари най-съществен е отборният дух и непримиримостта на корта.
Всъщност има ли изясненост кой ще играе от наша страна? Питам, защото в актуалната класация Адриан Андреев е с няколко позиции пред теб.
Това е по този начин. Имаше някакво комплициране и в българските медии. Всъщност последният шампионат за поръчките бе шампионатът в Хелзинки, който бе и моят финален. Там се взимаха ранглистата на тимовете, които ще вземат присъединяване. Аз бях сигурен, че ще вземам участие без значение от резултатите на Адриан. В момента той в действителност е пред мен в ранглистата, само че уредниците гледат датата на поръчки, в която аз съм с към 20-30 места пред него, по тази причина в действителност по устав аз ще взема право на присъединяване и единственият вид, при който могат да се вършат смени в тима, е единствено в случай че не дай си Боже някой се контузи. Но не е като правилникът за Купа Дейвис, който подготвя промяна на играчите. Тур мениджърът ни удостовери няколко пъти това. Турнирът е много чудноват формат и по тази причина се получават такива разбърквания, само че и на формалната стратегия са сложени играчите. Мисля, че това се прави тъкмо по тази причина, с цел да се знае кои играчи ще вземат присъединяване.
От Пърт ще се насочиш към Мелбърн за следващо присъединяване в квалификации на шампионат от Големия шлем. Миналата година на три пъти бе на един мач от постигане до съществена скица. Това ли е огромната цел за 2023-а или не поставяш подобен акцент единствено върху „ мейджърите “?
Със сигурност „ мейджърите “ си оставят най-голямата цел. Разбира се, откакто три пъти поред губех първи кръг, след това три поред трети кръг, може би е време за нещо по-голямо, точно влизане в съществена скица. Но не съм се фокусирал, виждам си мач за мач. Каквото е писано, това ще стане.
От Мелбърн пък ще се насочиш към Нова Зеландия допускам за мача, който може да ни класира в Първа група на Купа Дейвис. Какво очакваш от тези дуели?
Там ни следва доста значим мач. Очертава се доста дълго австралийско лято, уповавам се да играя по-дълго в месец януари, което ще значи, че съм влезнал в главната скица. Ако не, ще направя малко по-голяма подготовка и ще се насоча към Нова Зеландия. Мачовете на националния тим са толкоз разнообразни, още повече като играеш като посетител. Ние сме много по-опитният тим, тим, който се построи в последните години. С присъединяване на ATP Cup и с няколко мача в Купа Дейвис показахме, че можем да се оправяме с напрежението. Време е да вземем този значим мач и да създадем още една крачка в развиването си.
Връщам те за малко към миналия сезон. За втора поредна година приключи в топ 200, доближи рекорден ранкинг. Доволен ли си от постигнатото?
Да. Със сигурност най-успешната ми година, макар че не завоювах купа. Не постоянно купите са най-важното. Аз бях доста непрекъснат от началото до края на годината. Имах много точки да пазя в края на годината, оправих се и с това напрежение и затвърдих позицията в първите 200 на света. Бях здрав през цялата година и съумях да играя 11 месеца, което е доста значимо за всеки състезател. Това си поисквам и за идната година, тъй като трудът постоянно се отплаща.
И говорейки за Чалънджърите – стана нещо всекидневно да сте всяка седмица на шампионати от това равнище ти, Адриан Андреев, Алекс Лазаров. Колко хубаво е да имаш сънародници към себе си и до каква степен тази вътрешна конкуренция също има роля за израстването на всички вас?
Винаги съм казвал, че това е най-хубавото нещо. Дълги години липсваше. Сега има израстване във всеки един от нас. От това печели единствено българският тенис. Щастлив съм, че имаме толкоз доста представители. Сега за първи път ще сме трима българи в шампионат от Големия шлем, дай Боже скоро да сме четирима с Алекс Лазаров, който е доста близо. Това е добре за българския тенис, за националния тим, нека това продължи. Този тим е млад, има качества. Винаги през годините съм помагал на всички играчи, веселя се, че всеки един прогресира и стартира да си гони фантазиите.
За страдание стана ясно, че Sofia Open към този момент няма да се организира. Ти като член на Управителния съвет на федерацията може би имаш повече информация по въпроса – можем ли да се надяваме на организирането на Чалънджър шампионати у нас през идната година?
Това е едно от нещата, които се дискутираха доста, че в случай че федерацията и Министерството на спорта не съумеят да проведат шампионата, ще е добре да проведат няколко Чалънджъра, само че освен Чалънджъри, нужно е да има и повече шампионати на равнище 25 хиляди и 15 хиляди. Колкото повече шампионати, толкоз повече българи ще има в международната класация и толкоз по-добри състезатели ще излизат. Това дава причина на по-младите да взимат точки, както беше на шампионатите в Созопол с Илиян Радулов, Дженев, Янаки Милев. Когато има повече шампионати в България, тогава доста по-лесно могат да натрупат точки и да се развиват. Основно е да има Чалънджъри, минимум два, само че би трябвало да се намерения и надолу във веригата.
Стана дума, че си член на УС, по тази причина няма по какъв начин да не те запитвам още нещо, обвързвано с федерацията. Става дума за подадената оставка на Огнян Илиев, който насочи много рецензии към Стефан Цветков. Как приемаш протичащото се?
Това не са положителни неща за тениса. Тенисът няма потребност от такива земетресения. Още повече, когато един човек е бил вицепрезидент на федерацията толкоз години и са работили с господин Цветков. Трябва всеки един от нас да работи за богатството на нашия тенис. От такива кавги и разединения, обиди и упреци никой не печели.
Няма по какъв начин да не те върна и към може би най-тежкият миг за теб през годината. Напусна родния си клуб Локомотив Пловдив като разгласи, че са те предиздвикали да се чувстваш „ натрапен посетител “ в него. Няколко месеца по-късно съжаляваш ли по някакъв метод за решението си? И по какъв начин върви въпросът със основаването на твой личен клуб в града?
Наистина доста противен миг за мен и моето семейство. Не скърбя и в никакъв случай няма да скърбя за това решение. Силата е в истината. Истината излезе нескрито след това. Сега страда целият пловдивски тенис. Клубът в този момент не действа по този начин, както функционираше преди този момент. Всички дейни състезатели се разпръснаха по други клубове, децата в подготвителните групи са пострадали, сега текат правосъдни каузи сред други двама претенденти за тези кортове. Това нещо не докара до нищо положително. Ако беше положително, едва ли щяхме да напуснем и да се стигне до тази обстановка.
Как виждаш развиването на младите гении в България? от ден на ден наши тенисисти вършат усещане. Три момчета завоюваха „ Ориндж Боул “, един от тях е и твой съгражданин в лицето на Адрияно Дженев.
Винаги сме имали доста положителни юноши, и при момчетата, и при девойките. Тази година триумфите затвърдиха тази доктрина и методиката, която имаме в юношеския тенис. Един от главните проблеми остава този, в който ние би трябвало да ги интегрираме в мъжкия тенис. Това в действителност са гении, потвърдили се по света. Много съм благополучен, че тези обичаи не престават. Щастлив съм също по този начин, че се взе решение и в мъжкия, и в женския народен тим те да влизат в разширения състав, с цел да са покрай тези, които имаме повече опит и които можем да ги насочим. Мисля, че тази стъпка също способства за развиването на доста от тях. Разбира се, и работата на техните персонални треньори. Тенисът има потребност от огромно обединяване, с цел да може като спорт да вървим напред, да израстваме, да имаме триумфи и да популяризираме България.
