На градина в Германия: на какво учат децата
Часът е 11:30. След малко ще сервират обяда. Четиригодишната Яна води едногодишния Йонас до тоалетните пространства. Помага му да си измие ръцете. Тя се гордее, че е потребна, той е благополучен, че към този момент всичко може самичък. Йонас е обул пантофите си неверно - лявото пантофче на дясното краче. Но това няма значение. Важното е, че го е направил самичък. " Една от главните ни задания е да подкрепяме децата в развиването им като персони. А самостоятелността играе огромна роля. При нас по-големите деца оказват помощ на по-малките - отиват с тях да си измият ръцете, оказват помощ им в игрите и по този начин и най-малките бързо желаят да се научат сами да вършат всичко, желаят да са като огромните ", изяснява Марион Енекинг, директорка на държавна детска градина в Бон. " За да научим децата на автономия, всеки ден им разпореждаме някакви задания. Едни поставят масата - с приборите, чиниите и всичко, други след това разтребват. Така бързо се учат да се оправят сами ", прибавя Енекинг.
Марион Енекинг
В тази градина децата стартират да се хранят сами малко откакто навършат една годинка. А от двегодишни към този момент употребяват и нож за хранене. " Понякога пада храна на пода, само че това няма значение. Важното е, че съумяват да се хранят сами. А това, че цапат освен лигавника, само че и облеклата си, не прави усещане на никого - всичко се пере. Важно е децата да се учат на автономия - по този начин натрупат самочувствие. Тук никой не обръща внимание на изцапаните облекла ", споделя директорката.
Никой не обръща внимание и на неприятното време. " За нас няма неприятно време. Има единствено неприятни облекла. Дори и да вали дъжд или сняг, ние всеки ден излизаме с децата на открито ", изяснява Марион Енекинг. Ако на открито е мокро, децата обуват гумени ботуши и гащеризони, с които на воля могат да скачат в локвите и да играят в калта. " Ако внимава да не се изцапа, детето не може да се наслаждения на играта с пясъка, с клоните, с камъните, с калта ", споделя директорката на градината.
" Телевизия в градината? При нас това е неприемливо "
А има ли в немските детски градини тв приемници? " Наскоро научих, че в детските градини в някои страни децата гледат телевизия. Много се изненадах. Тук това е неприемливо. В никакъв случай не бихме оставили децата да гледат телевизия в градината. Първо, съгласно нас, а и съгласно доста педиатри и психолози, децата под 3-годишна възраст въобще не трябва да гледат телевизия. Тригодишните могат да гледат до 10 минути дневно. А от 4 нагоре - по 20 минути. В тази ранна възраст тв приемникът пречи на концентрацията и възпира фантазията, а също така изморява децата. Ние избираме да им четем книжки или да им пускаме да слушат дискове с приказки ", изяснява педагожката.
Цялата детска градина е украсена с творби на дребните създатели
Марион Енекинг споделя, че нейната градина се разграничава от детските градини в други страни и във връзка с учебно-възпитателните занимания. В някои страни да вземем за пример децата учат стихотворения наизуст, които след това на празненство декламират пред огромна аудитория. " При нас също си устройваме дребни представления или други сходни занимания. Но никой не е заставен да взе участие, в случай че не желае. Децата, които желаят и могат да запомнят по-дълъг текст, го вършат на драго сърце. Но по-срамежливите не се осмеляват и в това няма нищо неприятно. Освен това при нас публиката е дребна - организираме такива представления най-много единствено за пред самите деца. Примерно по-големите изнасят режисура пред по-малките деца. Не каним родители, баби, чичовци, лели. И във всички тези занимания вземат участие единствено децата, които желаят ", изяснява Енекинг и прибавя:
" Ние доста почитаме персоналните стремежи на децата. Това е залегнало и в Конвенцията на Организация на обединените нации за децата. В последна сметка и най-малките имат стремежи, имат персонално мнение. Затова за нас е доста значимо децата да могат да показват с думи или жестове това, което желаят ", споделя още Марион Енекинг. Означава ли това, че възпитателите разрешат всичко на децата? " Не, несъмнено. Когато желанието им е срещу нашите правила, няма по какъв начин да бъде изпълнено. Но ние обясняваме в детайли на децата каква е повода и в множеството случаи те демонстрират схващане. Няма по какъв начин да вземем за пример през зимата да пуснем детето да върви босо, тъй като може да настине. Но пък в случай че едно дете не желае памперсът му да бъде сменян от дадена възпитателка, тогава се съобразяваме. Това е въпреки всичко една доста интимна сфера ", споделя директорката.
" Децата копират нашето държание "
А би трябвало ли възпитателят да е непоколебим? " Ние живеем в демократична страна и за нас е доста значимо децата от дребни да могат да показват стремежи, само че и да ги аргументират. Независимо защо става дума. Те би трябвало да се осмеляват да аргументират пред възпитателите. Това им оказва помощ и по-нататък в живота. Не използваме думата суровост, а поредност. А когато разпоредбите се нарушават, приказваме за последствия, не за санкции. Ако да вземем за пример едно дете удари друго, първо се съобразяваме с възрастта и се опитваме да разгадаем спора със спокойни думи - с цел да могат децата да осъзнаят какво са създали. Сядаме и приказваме. Тук последици няма. Но в случай че това се случва неведнъж и детето по този начин и не демонстрира схващане, тогава има последствия. Например: за известно време не разрешаваме на детето да играе играта, по време на която е наранило другото дете ", споделя Енекинг.
Всички знаем какъв брой значими са първите седем години
" Ние, възпитателите, сме пример за подражателство. Децата копират нашето държание. Затова се опитваме да се държим по този начин, както желаеме да се държат и децата. Говорим един с различен намерено и с почитание, като с равни. И не гледаме децата отвисоко ", изяснява Марион Енекинг и добавя: " Децата са деца и от време на време интерпретират дадена обстановка по друг метод. Но каквото и да са създали, никой няма право да им вика и крещи, тъй като това е форма на принуждение. Подобно държание може да уплаши детето. А децата никога не трябва да се опасяват от нас. Затова е значимо споровете да се вземат решение умерено. Така децата осъзнават съответно цялата обстановка, а и одобряват доста по-добре последствията ", споделя Марион Енекинг, директорка на държавна детска градина в Бон.
Марион Енекинг
В тази градина децата стартират да се хранят сами малко откакто навършат една годинка. А от двегодишни към този момент употребяват и нож за хранене. " Понякога пада храна на пода, само че това няма значение. Важното е, че съумяват да се хранят сами. А това, че цапат освен лигавника, само че и облеклата си, не прави усещане на никого - всичко се пере. Важно е децата да се учат на автономия - по този начин натрупат самочувствие. Тук никой не обръща внимание на изцапаните облекла ", споделя директорката.
Никой не обръща внимание и на неприятното време. " За нас няма неприятно време. Има единствено неприятни облекла. Дори и да вали дъжд или сняг, ние всеки ден излизаме с децата на открито ", изяснява Марион Енекинг. Ако на открито е мокро, децата обуват гумени ботуши и гащеризони, с които на воля могат да скачат в локвите и да играят в калта. " Ако внимава да не се изцапа, детето не може да се наслаждения на играта с пясъка, с клоните, с камъните, с калта ", споделя директорката на градината.
" Телевизия в градината? При нас това е неприемливо "
А има ли в немските детски градини тв приемници? " Наскоро научих, че в детските градини в някои страни децата гледат телевизия. Много се изненадах. Тук това е неприемливо. В никакъв случай не бихме оставили децата да гледат телевизия в градината. Първо, съгласно нас, а и съгласно доста педиатри и психолози, децата под 3-годишна възраст въобще не трябва да гледат телевизия. Тригодишните могат да гледат до 10 минути дневно. А от 4 нагоре - по 20 минути. В тази ранна възраст тв приемникът пречи на концентрацията и възпира фантазията, а също така изморява децата. Ние избираме да им четем книжки или да им пускаме да слушат дискове с приказки ", изяснява педагожката.
Цялата детска градина е украсена с творби на дребните създатели
Марион Енекинг споделя, че нейната градина се разграничава от детските градини в други страни и във връзка с учебно-възпитателните занимания. В някои страни да вземем за пример децата учат стихотворения наизуст, които след това на празненство декламират пред огромна аудитория. " При нас също си устройваме дребни представления или други сходни занимания. Но никой не е заставен да взе участие, в случай че не желае. Децата, които желаят и могат да запомнят по-дълъг текст, го вършат на драго сърце. Но по-срамежливите не се осмеляват и в това няма нищо неприятно. Освен това при нас публиката е дребна - организираме такива представления най-много единствено за пред самите деца. Примерно по-големите изнасят режисура пред по-малките деца. Не каним родители, баби, чичовци, лели. И във всички тези занимания вземат участие единствено децата, които желаят ", изяснява Енекинг и прибавя:
" Ние доста почитаме персоналните стремежи на децата. Това е залегнало и в Конвенцията на Организация на обединените нации за децата. В последна сметка и най-малките имат стремежи, имат персонално мнение. Затова за нас е доста значимо децата да могат да показват с думи или жестове това, което желаят ", споделя още Марион Енекинг. Означава ли това, че възпитателите разрешат всичко на децата? " Не, несъмнено. Когато желанието им е срещу нашите правила, няма по какъв начин да бъде изпълнено. Но ние обясняваме в детайли на децата каква е повода и в множеството случаи те демонстрират схващане. Няма по какъв начин да вземем за пример през зимата да пуснем детето да върви босо, тъй като може да настине. Но пък в случай че едно дете не желае памперсът му да бъде сменян от дадена възпитателка, тогава се съобразяваме. Това е въпреки всичко една доста интимна сфера ", споделя директорката.
" Децата копират нашето държание "
А би трябвало ли възпитателят да е непоколебим? " Ние живеем в демократична страна и за нас е доста значимо децата от дребни да могат да показват стремежи, само че и да ги аргументират. Независимо защо става дума. Те би трябвало да се осмеляват да аргументират пред възпитателите. Това им оказва помощ и по-нататък в живота. Не използваме думата суровост, а поредност. А когато разпоредбите се нарушават, приказваме за последствия, не за санкции. Ако да вземем за пример едно дете удари друго, първо се съобразяваме с възрастта и се опитваме да разгадаем спора със спокойни думи - с цел да могат децата да осъзнаят какво са създали. Сядаме и приказваме. Тук последици няма. Но в случай че това се случва неведнъж и детето по този начин и не демонстрира схващане, тогава има последствия. Например: за известно време не разрешаваме на детето да играе играта, по време на която е наранило другото дете ", споделя Енекинг.
Всички знаем какъв брой значими са първите седем години
" Ние, възпитателите, сме пример за подражателство. Децата копират нашето държание. Затова се опитваме да се държим по този начин, както желаеме да се държат и децата. Говорим един с различен намерено и с почитание, като с равни. И не гледаме децата отвисоко ", изяснява Марион Енекинг и добавя: " Децата са деца и от време на време интерпретират дадена обстановка по друг метод. Но каквото и да са създали, никой няма право да им вика и крещи, тъй като това е форма на принуждение. Подобно държание може да уплаши детето. А децата никога не трябва да се опасяват от нас. Затова е значимо споровете да се вземат решение умерено. Така децата осъзнават съответно цялата обстановка, а и одобряват доста по-добре последствията ", споделя Марион Енекинг, директорка на държавна детска градина в Бон.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ