Да не полудяваме, когато интернетът „дропне“
Час, два или даже пет без интернет не са драма, а може би чудесна опция да вдигнем глава от екрана и да сторим в не-виртуалния живот нещо, което от дълго време ни липсва
В днешно време сме привикнали интернет връзката да е налице непрекъснато, непрекъснато
„ Софтуер – това е, което – когато не работи – му крещиш; хардуер – това е, което – когато не работи – го риташ “. Тази шеговита формулировка кръжеше из обществените медии тия дни, а вероятно можем и да я допълним с още нещо: интернет – това е, което – когато не работи – побесняваш.
Когато връзката към интернет прекъсне, това всекидневно поражда у хората толкоз остро неодобрение, че чак изследователите-психолози са се заинтересували от механизмите и разновидностите на човешките реакции, в случай че уеб-връзката „ дропне “. Ново изследване на Helyon Research сочи, че влудяването поради спиранията на интернет може да има много отрицателни последствия за самите консуматори.
Колко сме пристрастени
Реакцията на хората при срутва на интернет-връзката е като на наркоман при неналичието на неговия опиат. Първият фактор за това е самата ни привързаност към интернет. В днешно време сме привикнали тази връзка да е налице непрекъснато, непрекъснато – във всеки момент да можем да поровим из уеб страниците, да почетем за нещо, което ни е хрумнало „ в крачка “, да потърсим детайлности. Е, когато тази даденост ненадейно бъде отнета, човек реагира с неодобрение.
Втората причина е, сякаш, обсебването ни от обществените мрежи. Това е страхът да не пропуснем нещо – това възприятие, което ни тласка да превъртаме още и още надолу екраните в обществените мрежи. Тези „ медии “ дотам са ни обсебили, че одобряваме за ужасно, в случай че в някакъв миг обществените мрежи „ ги няма “.
Тази взаимозависимост, прочее, е видна и в някои софтуерни конгреси и групи, където – при моментно спиране на някоя от услугите на обществените мрежи – на мига се появява някой, който да попита „ при мен тази функционалност не работи, и при вас ли е по този начин?! “.
И за какво да не се ядосваме
Но дано бъдем откровени: в случай че човек не е популярен доктор неврохирург или кардиолог, който посредством телеконферентна връзка насочва свои сътрудници на другия завършек на света да създадат животоспасяваща интервенция, то надали ще произтече нещо съдбовно от срутва на интернет връзката.
Час, два или даже пет без интернет не са „ животопреобръщаща “ драма. Може би даже са чудесна опция да вдигнем глава от екрана и да сторим в не-виртуалния живот нещо, което от дълго време ни липсва. Например, да изпием кафе с сътрудник в спокоен диалог, да сортираме от дълго време дремеща наоколо купчинка неподредени документи, да се обадим на човек, чиито глас от дълго време не сме чували.
Всъщност, може би нямаше да е забавна тази тематика, в случай че не бяха наблюденията на откривателите, създали въпросното изследване. В своя разбор те са забелязали нещо забавно. Налице е ясна връзка сред възрастта на потребителите и реакциите: с увеличението на възрастта равнището на възприятие на неодобрение, което човек изпитва поради срутва, става все по-малко.
още по тематиката
Може би е по този начин, тъй като с течение на времето на нас, хората, ни „ просветва “, че същински значимите неща, за които си коства да се тревожим, са доста малко. Един час или даже ден без интернет, та дори и без телефон, в действителност могат да са доста прекрасен миг.
Втората причина да не се ядосваме е сривът на продуктивността при работещите хора. Гневната реакция може да има дълготрайно отрицателно въздействие върху продуктивността и постигането на поставените цели, споделят психолозите от Helyon.
Бурните реакции „ раздрусват “ и водят до понижаване на успеваемостта на работата по-късно денем. С други думи, даже след възобновяване на действието на устройствата индивидът, разгневен от спирането, вероятно ще остане прочувствено смутен, сърдит и надлежно по-непродуктивен в работата си.
Има и трета причина – доста по-добре е човек да се поинтересува за аргументите за срутва, в сравнение с просто да им се ядосва. Например, спирането може да се дължи на злонамерена офанзива. Това е доста евентуално да значи неприятности от вида на компрометирани профили, „ отвлечени “ персонални данни и други – кахъри, които са доста по-значими от самата липса на съгласуваност за известно време. В подобен случай доста по-разумно би било човек да вземе ограничения да отбрани устройствата си и данните си, вместо да ругае гласовито.
Разбира се, всичко това е с ангажимента, че в случай че за някого интернет свързаността е изключително значима за работата и той би изгубил клиентите си, респективно хляба си, поради вероятно спиране, то има задоволително съответни способи да се подсигурява непрекъснатият достъп с добра скорост.
В днешно време сме привикнали интернет връзката да е налице непрекъснато, непрекъснато
„ Софтуер – това е, което – когато не работи – му крещиш; хардуер – това е, което – когато не работи – го риташ “. Тази шеговита формулировка кръжеше из обществените медии тия дни, а вероятно можем и да я допълним с още нещо: интернет – това е, което – когато не работи – побесняваш.
Когато връзката към интернет прекъсне, това всекидневно поражда у хората толкоз остро неодобрение, че чак изследователите-психолози са се заинтересували от механизмите и разновидностите на човешките реакции, в случай че уеб-връзката „ дропне “. Ново изследване на Helyon Research сочи, че влудяването поради спиранията на интернет може да има много отрицателни последствия за самите консуматори.
Колко сме пристрастени
Реакцията на хората при срутва на интернет-връзката е като на наркоман при неналичието на неговия опиат. Първият фактор за това е самата ни привързаност към интернет. В днешно време сме привикнали тази връзка да е налице непрекъснато, непрекъснато – във всеки момент да можем да поровим из уеб страниците, да почетем за нещо, което ни е хрумнало „ в крачка “, да потърсим детайлности. Е, когато тази даденост ненадейно бъде отнета, човек реагира с неодобрение.
Втората причина е, сякаш, обсебването ни от обществените мрежи. Това е страхът да не пропуснем нещо – това възприятие, което ни тласка да превъртаме още и още надолу екраните в обществените мрежи. Тези „ медии “ дотам са ни обсебили, че одобряваме за ужасно, в случай че в някакъв миг обществените мрежи „ ги няма “.
Тази взаимозависимост, прочее, е видна и в някои софтуерни конгреси и групи, където – при моментно спиране на някоя от услугите на обществените мрежи – на мига се появява някой, който да попита „ при мен тази функционалност не работи, и при вас ли е по този начин?! “.
И за какво да не се ядосваме
Но дано бъдем откровени: в случай че човек не е популярен доктор неврохирург или кардиолог, който посредством телеконферентна връзка насочва свои сътрудници на другия завършек на света да създадат животоспасяваща интервенция, то надали ще произтече нещо съдбовно от срутва на интернет връзката.
Час, два или даже пет без интернет не са „ животопреобръщаща “ драма. Може би даже са чудесна опция да вдигнем глава от екрана и да сторим в не-виртуалния живот нещо, което от дълго време ни липсва. Например, да изпием кафе с сътрудник в спокоен диалог, да сортираме от дълго време дремеща наоколо купчинка неподредени документи, да се обадим на човек, чиито глас от дълго време не сме чували.
Всъщност, може би нямаше да е забавна тази тематика, в случай че не бяха наблюденията на откривателите, създали въпросното изследване. В своя разбор те са забелязали нещо забавно. Налице е ясна връзка сред възрастта на потребителите и реакциите: с увеличението на възрастта равнището на възприятие на неодобрение, което човек изпитва поради срутва, става все по-малко.
още по тематиката
Може би е по този начин, тъй като с течение на времето на нас, хората, ни „ просветва “, че същински значимите неща, за които си коства да се тревожим, са доста малко. Един час или даже ден без интернет, та дори и без телефон, в действителност могат да са доста прекрасен миг.
Втората причина да не се ядосваме е сривът на продуктивността при работещите хора. Гневната реакция може да има дълготрайно отрицателно въздействие върху продуктивността и постигането на поставените цели, споделят психолозите от Helyon.
Бурните реакции „ раздрусват “ и водят до понижаване на успеваемостта на работата по-късно денем. С други думи, даже след възобновяване на действието на устройствата индивидът, разгневен от спирането, вероятно ще остане прочувствено смутен, сърдит и надлежно по-непродуктивен в работата си.
Има и трета причина – доста по-добре е човек да се поинтересува за аргументите за срутва, в сравнение с просто да им се ядосва. Например, спирането може да се дължи на злонамерена офанзива. Това е доста евентуално да значи неприятности от вида на компрометирани профили, „ отвлечени “ персонални данни и други – кахъри, които са доста по-значими от самата липса на съгласуваност за известно време. В подобен случай доста по-разумно би било човек да вземе ограничения да отбрани устройствата си и данните си, вместо да ругае гласовито.
Разбира се, всичко това е с ангажимента, че в случай че за някого интернет свързаността е изключително значима за работата и той би изгубил клиентите си, респективно хляба си, поради вероятно спиране, то има задоволително съответни способи да се подсигурява непрекъснатият достъп с добра скорост.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ