Чаршафите, като се изнесат през зимата отвън на двора, и

Чаршафите, като се изнесат през зимата извън на двора, и замръзват. Отначало малко време димят, забулват се в пара, след това притихват, отпускат се и се изпъват надолу.

Праните чаршафи през зимата стават на кокал – по този начин се споделя, като замръзнат. Може и да не е най-хубава тази дума – кокал, само че има нещо прикрито в нея. То се усеща, че има нещо прикрито в нея във връзка с чаршафите.

Замръзналите чаршафи след време се внасят в стаята. И в стаята въздухът незабавно е различен – става по-мек, по-външен някак.

От чаршафите мирише на мраз, на дим също, в случай че в близост има къщи. Мирише на дим, единствено че доста чист.

Чаршафите известно време стоят прави в стаята, като че ли са някаква завеса за спектакъл или доста огромни разточени кори за баница. Стоят чаршафите прави, само че скоро почват да пукат, да се огъват, да им омекват колената, и скрежното брашно по тях изчезва.

На замръзналите чаршафи най-вече се радват печката и майка ми. Печката – че като суши замръзналите на кокал чаршафи, самата тя си отдъхва от горещина и бучене, охлажда се по някакъв метод.
Радва се и майка ми и до момента в който ги сгъва, ги допира до бузите си. Сгъне чаршафа веднъж – допре го до бузата си. Отърка се в него, сгъне го още един път, допре го до другата си буза и го мирише. Спомня си нещо, чака нещо или се радва, че го е изпрала по този начин добре и той се синее от белота.

Чаршафи на кокал, а изобщо не убиват, ами приспиват напряко – меки, та меки.

Николай Милчев