ЕКСКЛУЗИВНО В тежката, мъжка среда на интернат - където майка ми ми липсваше ужасно - бях лесна плячка за пресметнато разгръщане на женската топлина от матроната, казва ЪРЛ СПЕНСЪР
Чарлз Спенсър със сестра Даяна и бавачката Мери Кларк в деня, в който той отпътува за Мейдуел Хол през 1972 година
Още през 70-те години на предишния век ролята на помощник-матрона беше изпълнена от поредно 18 на 22-годишни дами от считаните за „ положителни “ фамилии. Сигурно е имало осем или 10 от тях през годините ми в Мейдуел, които са останали един или два семестра, с цел да изпълнят автобиографиите си.
Вместо да се обръщам към който и да е от тях с нейното име, трябваше да я назоваваме „ Моля “. Тази мейдуелска традиция, която се отнасяше за всички дами от личния състав, се възприемаше като метод за втълпяване на положителни обноски на момчетата. (Дори като ново момче на осем години си припомням, че си мислех, че това е доста необичайно.)
Въпреки че не мога да си спомня множеството от другите помощни матрони, има беше този, който ще остане с мен до деня, в който умра. Беше на 19 или 20,...
Прочетете целия текст »
