,fit(1920:897)&format=webp)
Случаят „Либър“: Осъден в САЩ учен вече разработва мозъчни чипове в Китай
Чарлз Либър, някогашен декан в Харвард, трансформира правосъдния си спор с американското държавно управление в подтик за софтуерна агресия в Китай. След осъждането му за укриване на връзки с Пекин, 67-годишният нанотехнолог управлява института i-BRAIN в Шенжен, който се концентрира върху внедряването на електроника непосредствено в човешкия мозък, оповестява Reuters.
Технологията, наречена интерфейс мозък-компютър, има забележителен капацитет за лекуване на парализа и неврологични болести, само че Пентагонът предизвестява за вероятната ѝ приложимост във военните технологии.
Американското разузнаване твърди, че китайската войска изследва тези интерфейси като средство за основаване на „ супервойници “ с по-висока умствена пъргавост и ситуационна информираност. В Шенжен Либър разполага с запаси, които са недостъпни в актуалния западен научен свят. Той има лична система за дълбока ултравиолетова литография от ASML за произвеждане на микрочипове, до момента в който в Харвард е трябвало да споделя съоръжение с над 1600 консуматори.
Още по-значимо е преимуществото му при проучванията върху животни: неговият институт разполага със профилирана база с 2000 кафези за примати. В Съединени американски щати тестванията върху маймуни са мощно лимитирани заради етични регулации и дефицит на финансиране, до момента в който в Китай те се смятат за нужен стадий преди клиничните тествания с хора.
Тази активност се поддържа от необятна екосистема от държавни институции, финансирани с милиарди долари от държавното управление. Случаят „ Либър “ е най-яркият образец за неуспеха на американските старания да спрат приключването на сериозни технологии.
Анализатори показват, че макар наказателното гонене и присъдата, Съединени американски щати не са съумели да предотвратят прекосяването на този скъп интелектуален капитал към главния си геополитически съперник. Ситуацията се усложнява от тактиката на Пекин за „ военно-цивилна фузия “, при която всяко здравно изобретение автоматизирано се споделя с отбранителния бранш. Така Либър, който в миналото е получавал милиони от Министерството на защитата на Съединени американски щати, в този момент работи в институция, чийто слоган е „ Създавай нововъведения с Партията “.
Личната мотивация на учения е обвързвана с желанието му за международно самопризнание и Нобелова премия. Пред ФБР той признава, че присъединяване му в програмата „ Хиляда гении “ е било резултат от младежка неразумност и блян към популярност. Днес, макар политическото напрежение, Либър се стреми да трансформира Шенжен в международен център за невротехнологии. Присъствието му там е образец за това по какъв начин Китай употребява западните иновационни системи, с цел да притегля водещи гении, които Съединени американски щати са разпознали и глобили, само че не са съумели да задържат.
Технологията, наречена интерфейс мозък-компютър, има забележителен капацитет за лекуване на парализа и неврологични болести, само че Пентагонът предизвестява за вероятната ѝ приложимост във военните технологии.
Американското разузнаване твърди, че китайската войска изследва тези интерфейси като средство за основаване на „ супервойници “ с по-висока умствена пъргавост и ситуационна информираност. В Шенжен Либър разполага с запаси, които са недостъпни в актуалния западен научен свят. Той има лична система за дълбока ултравиолетова литография от ASML за произвеждане на микрочипове, до момента в който в Харвард е трябвало да споделя съоръжение с над 1600 консуматори.
Още по-значимо е преимуществото му при проучванията върху животни: неговият институт разполага със профилирана база с 2000 кафези за примати. В Съединени американски щати тестванията върху маймуни са мощно лимитирани заради етични регулации и дефицит на финансиране, до момента в който в Китай те се смятат за нужен стадий преди клиничните тествания с хора.
Тази активност се поддържа от необятна екосистема от държавни институции, финансирани с милиарди долари от държавното управление. Случаят „ Либър “ е най-яркият образец за неуспеха на американските старания да спрат приключването на сериозни технологии.
Анализатори показват, че макар наказателното гонене и присъдата, Съединени американски щати не са съумели да предотвратят прекосяването на този скъп интелектуален капитал към главния си геополитически съперник. Ситуацията се усложнява от тактиката на Пекин за „ военно-цивилна фузия “, при която всяко здравно изобретение автоматизирано се споделя с отбранителния бранш. Така Либър, който в миналото е получавал милиони от Министерството на защитата на Съединени американски щати, в този момент работи в институция, чийто слоган е „ Създавай нововъведения с Партията “.
Личната мотивация на учения е обвързвана с желанието му за международно самопризнание и Нобелова премия. Пред ФБР той признава, че присъединяване му в програмата „ Хиляда гении “ е било резултат от младежка неразумност и блян към популярност. Днес, макар политическото напрежение, Либър се стреми да трансформира Шенжен в международен център за невротехнологии. Присъствието му там е образец за това по какъв начин Китай употребява западните иновационни системи, с цел да притегля водещи гении, които Съединени американски щати са разпознали и глобили, само че не са съумели да задържат.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ