Понитата в зоопарка имат по-силни инстинкти за самосъхранение от нас
Чакайте да видя дали вярно съм схванал за отхапаните от понито пръсти … „ жертвата “ е предходна около две табели, които ѝ оповестяват, че е неразрешено да се хранят и нервират животните, по този начин ли? После си е пъхнала ръката в клетката, а най-после споделила пред публицистите: „ Посегнах към него[…]Изведнъж ме захапа. Не съм очаквала такова нещо “.
Та, вярно ли съм схванал или ми убягва нещо?
„ От община Стара Загора дадоха отговор: „ При обзор на записите от системата за видеонаблюдение е видно, че потърпевшата, дружно с придружители, минава около ДВЕ УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ, съдържащи възбрана за хранене и допир до животните “.
„ Потърпевшата обаче твърди, че мястото не е било обезопасено съответно “.
„ Според потърпевшата никой не е алармирал зоопарка за проблематичното пони “. (дано никой да не я пуска до клетката на лъва…!)
…
„ Проблемното пони “????
Ние нали знаем, че по принцип животните не са направени с автоматизирана функционалност да търпят непознати да ръкомахат и да си завират ръцете в устата, очите, ушите и муцуните им? Би трябвало да знаем, че животните НЕ са плюшени играчки и имат естествени инстинкти за самозапазване (явно много по-силни от нашите…).
Също по този начин по какъв начин повече да алармират с изключение на с двете забранителни табели? Ров? Ограда с ток? Катаджия със стоп палка?
Може би…
… може би би трябвало да сменим табелите?
Например, вместо: „ Строго неразрешено храненето и дразненето на животните! “ да сложат: „ Всеки самичък си преценява! “ или пък: „ Прави каквото щеш, ръцете са си твои! “
Мисля, че по този начин ще има повече изгода.
Малко ме тормози потребността на някои хора да бъдат непрекъснато направлявани и предупреждавани за явни неща, като да вземем за пример да не си пъхат ръцете в клетката на диви животни, без значение какъв брой миловидни наподобяват те. Притеснява ме по доста аргументи – една от които е: накъде отива тая страна и тоя народ! Друга причина е, че потребността на някои хора от непрекъснато бутане в правия път, протекция, направление и „ обезопасяване “ е идеално опрощение на хората с власт да ни се набъркат на всички ни в живота с оправданието, че се грижат за нашата „ сигурност “.
Случката, с изключение на всичко, ме навежда на две мисли: първата е, че понитата в зоопарка имат по-силни инстинкти за самозапазване от нас – посегнеш ли, хапе.
Втората е, че ние пък хептен никакви инстинкти за самозапазване нямаме. Пъхаме си ръцете в устите на диви животни баш както си пъхаме бюлетините в урните – без да му хвърлиме доста мислене. След това… по кое време за финален път се е случило да „ хапем “ при опасност? Някъде към митингите през 1997 година би трябвало да е било.
Но да се/си пъхаме където не ни е работа – това постоянно. Кажете в този момент – да гласуваш по един и същи метод, за едни и същи приятели, избори след избори и да се хилиш: „ ми те всички са идентични “ – не е ли същото, като да си пъхнеш ръката в клетката на диво животно в зоопарка?
Гласуваш за другарите и комсомолците от всички метастази на Българска комунистическа партия – и модерните, и класическите, пък след това: „ Изведнъж я съсипàха тая страна! Не сме очаквали такова нещо “. И „ не е добре обезопасено “ …
Ето, да вземем за пример депутатката Елисавета Белобрадова има наблюдения във връзка с средата, които аз (с огромен полет на фантазията) приписвам на неналичието ни на инстинкти за самозапазване, когато си пъхаме ръцете и бюлетините където не им е място:
„ Много преди войната в Украйна и доста преди да стана депутат, за първи път стартира ремонтът на Шишман.
Четири национални събрания по-късно, почнал доста преди борбата за Бахмут, ремонтът на Шишман продължава.
Много познати към този момент имат не едно, а две деца, родени след началото на ремонта на Шишман.
Моето най-голямо дете приключва през днешния ден приблизително обучение, а я помня ей такава мъничка при началото на ремонта на Шишман.
Ако Кафка беше жив, щеше да има разказ „ Шишман “, в който служащият К. се пробва да приключи една шахта осем години.
Всичко тече, всичко има край, само че не и ремонтът на Шишман. Той е едно постоянно придвижване напред, едно влечение, един разход.
Ремонт – въплъщение на човешкия живот “.
Та, вярно ли съм схванал или ми убягва нещо?
„ От община Стара Загора дадоха отговор: „ При обзор на записите от системата за видеонаблюдение е видно, че потърпевшата, дружно с придружители, минава около ДВЕ УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ, съдържащи възбрана за хранене и допир до животните “.
„ Потърпевшата обаче твърди, че мястото не е било обезопасено съответно “.
„ Според потърпевшата никой не е алармирал зоопарка за проблематичното пони “. (дано никой да не я пуска до клетката на лъва…!)
…
„ Проблемното пони “????
Ние нали знаем, че по принцип животните не са направени с автоматизирана функционалност да търпят непознати да ръкомахат и да си завират ръцете в устата, очите, ушите и муцуните им? Би трябвало да знаем, че животните НЕ са плюшени играчки и имат естествени инстинкти за самозапазване (явно много по-силни от нашите…).
Също по този начин по какъв начин повече да алармират с изключение на с двете забранителни табели? Ров? Ограда с ток? Катаджия със стоп палка?
Може би…
… може би би трябвало да сменим табелите?
Например, вместо: „ Строго неразрешено храненето и дразненето на животните! “ да сложат: „ Всеки самичък си преценява! “ или пък: „ Прави каквото щеш, ръцете са си твои! “
Мисля, че по този начин ще има повече изгода.
Малко ме тормози потребността на някои хора да бъдат непрекъснато направлявани и предупреждавани за явни неща, като да вземем за пример да не си пъхат ръцете в клетката на диви животни, без значение какъв брой миловидни наподобяват те. Притеснява ме по доста аргументи – една от които е: накъде отива тая страна и тоя народ! Друга причина е, че потребността на някои хора от непрекъснато бутане в правия път, протекция, направление и „ обезопасяване “ е идеално опрощение на хората с власт да ни се набъркат на всички ни в живота с оправданието, че се грижат за нашата „ сигурност “.
Случката, с изключение на всичко, ме навежда на две мисли: първата е, че понитата в зоопарка имат по-силни инстинкти за самозапазване от нас – посегнеш ли, хапе.
Втората е, че ние пък хептен никакви инстинкти за самозапазване нямаме. Пъхаме си ръцете в устите на диви животни баш както си пъхаме бюлетините в урните – без да му хвърлиме доста мислене. След това… по кое време за финален път се е случило да „ хапем “ при опасност? Някъде към митингите през 1997 година би трябвало да е било.
Но да се/си пъхаме където не ни е работа – това постоянно. Кажете в този момент – да гласуваш по един и същи метод, за едни и същи приятели, избори след избори и да се хилиш: „ ми те всички са идентични “ – не е ли същото, като да си пъхнеш ръката в клетката на диво животно в зоопарка?
Гласуваш за другарите и комсомолците от всички метастази на Българска комунистическа партия – и модерните, и класическите, пък след това: „ Изведнъж я съсипàха тая страна! Не сме очаквали такова нещо “. И „ не е добре обезопасено “ …
Ето, да вземем за пример депутатката Елисавета Белобрадова има наблюдения във връзка с средата, които аз (с огромен полет на фантазията) приписвам на неналичието ни на инстинкти за самозапазване, когато си пъхаме ръцете и бюлетините където не им е място:
„ Много преди войната в Украйна и доста преди да стана депутат, за първи път стартира ремонтът на Шишман.
Четири национални събрания по-късно, почнал доста преди борбата за Бахмут, ремонтът на Шишман продължава.
Много познати към този момент имат не едно, а две деца, родени след началото на ремонта на Шишман.
Моето най-голямо дете приключва през днешния ден приблизително обучение, а я помня ей такава мъничка при началото на ремонта на Шишман.
Ако Кафка беше жив, щеше да има разказ „ Шишман “, в който служащият К. се пробва да приключи една шахта осем години.
Всичко тече, всичко има край, само че не и ремонтът на Шишман. Той е едно постоянно придвижване напред, едно влечение, един разход.
Ремонт – въплъщение на човешкия живот “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ