Последният груевист в Македония
Чакаме Георге Иванов на публично посещаване у нас на 14 юни
Ако скопският професор Георге Иванов бе президент не на Македония, а на някоя друга страна, на драго сърце бих предложил на българските политици въобще да не му обръщат внимание. И в случай че е допустимо, да заобикалят контактите си с него. Но индивидът, раждан в дребното градче Валандово в източната част на страната, е държавен глава на обичаната ни Македония, с която имаме характерни връзки и връзки и към която не можем никога да останем безразлични. И по тази причина го търпим- него и номерата му… Все с вярата, че в последна сметка може да му светне в главата и в края на втория си президентски мандат да направи нещо значително за по-добрата атмосфера сред България и Македония.
Онзи ден прочетох разбор в македонско седмично списание, в който Георге Иванов беше избран като „ последният груевист “ в Македония. Значи, правилен почитател на Никола Груевски, за който пък анализът твърдеше, че „ самият Груевски не е груевист “. Абсурд някакъв, но наподобява е правилен. Във време, когато моделът на ръководство в Македония в продължение на 10 години от 2006-а насам, известно избран като „ груевизъм “, се разпада, президентът Иванов явно остава единственият предан на тогавашния водач на ВМРО-ДПМНЕ и министър председател Никола Груевски. До такава степен, че провокира юридически казус, който породи с първата присъда от две години затвор по едно от петте (засега!) каузи на Груевски, произнесена от съда в Скопие преди седмица.
Адвокатите на наказания Никола обявиха, че присъдата не е правосилна тъй като Груевски към този момент е опрощение от президента Иванов за всички закононарушения, които биха произлезли от записите на телефонните диалози на премиера и неговите министри. Спомняте ли си- това стана на 12 април 2016 година, когато на върха на политическата и социална рецесия в Македония Иванов разгласи лист от 56 индивида, към които приложи конституционното си право да помилва. Сред тях бе и Никола Груевски. Този акт на Иванов срина дефинитивно политическия му рейтинг, даде още едно доказателство за зависимостта му от ментора му Груевски и го сложи в цялостна интернационална изолираност. Вярно, след това под натиска на всеобщите митинги и на интернационалния фактор Иванов редуцира листата, само че по този начин или другояче, както споделят в този момент юристите, актът на помилването на Груевски продължава да съществува в правния мир. И юристите му да манипулират с него като късмет за тогавашния министър председател, че няма да търка наровете в някой от македонските затвори, както хиляди македонци искат…
Хайде, да кажем, че това си е вътрешна македонска работа. Ами отношението на Иванов към Договора за добросъседство, другарство и съдействие, което е несъмнено отрицателно, вън от съмнение… Когато президентът Румен Радев през февруари бе на посещаване в Скопие, на общата конференция след диалозите им Иванов предложи България и Македония да сключат Договор за стратегическо партньорство. На първо прослушване звучи примамливо, защото Скопие има сходни контракти единствено с две държави- Съединени американски щати и Турция. Със Съединени американски щати договорът бе подписан през май 2008-а година след неуспеха на Македония в Букурещ да стане членка на НАТО дружно с Албания и Хърватия. Това бе един тип отплата, или нагледно казано, потупване по рамото от тогавашния президент Джордш Буш-младши. Но да предлагаш подобен контракт в случай, че единствено преди няколко месеца, на 1 август 2017 година твоята страна е сключила с България Договора за добросъседство и другарство, с изключение на лукавство, крие и съществено подценяване на рефлексите на българската дипломация. А и известна доза недобросъвестност във връзка с госта, българският държавен глава Румен Радев. Защото още тогава стана ясно, че това е трик на Иванов да се изкара труженик на подобряването на връзките на Македония с България, но някак си, това да не става на основата на подписания към този момент двустранен Договор. Да сте чули от оня миг насам да се приказва за Пакт за стратегическо партньорство сред София и Скопие? Аз най-малко не съм…
Същата недобросъвестност и слабохарактерност прояви Иванов на 6 май тази година, когато трябваше, първо, да участва, както бе заречен, в София на парада за Деня на храбростта и да приветства дружно с българските родове войски, и ротата от Армията на Македония. Не дойде… Не пристигна и на Военния мемориал в Ново село, където са заровени 71 български бойци, само че 28 от които родом от Македония. Доколкото знам, бил е необходим сериозен дипломатически такт, само че и напън от страна на Румен Радев в директен диалог да изтръгне заричане от Иванов да го посрещне от хеликоптера (поне!) при идването му в Ново село. И не за друго- Радев и самичък можеше да пристигна на Мемориала, само че с настояването за посрещане от страна на Иванов бе даден късмет на македонеца да избави достойнството си на държавен глава. Извинете, въпреки всичко Ново село, въпреки и покрай границата с България, е на територията на Македония…
…Още тогава, в деня на визитата на Румен Радев в Ново село, търсейки претекстовете за отхвърли на Иванов да пристигна в Ново село, си споделих, а след това и го написах и изрекох: Понеже познавам суетата на Иванов, тъй като познавам отношението на хората в Македония към него като към най-обикновен послушник, и тъй като видях какви хора бяха пристигнали да почетат паметта на тези 71 български бойци, а и той самият знае това, си дадох още там ясна сметка, че той просто се опасява да се появи измежду стотиците посетители от Македония и от България. Току виж някой домат полетял към него, или някой го освиркал… Сега, с няколко седмици забавяне, разбрах, че, представете си, в действителност това е била повода Иванов да се изплъзне от поканата дружно с Радев да положат цветя на паметника на починалите във Военния мемориал… Страхът да не бъде потиснат от личните си съграждани пред очите на госта си. Малодушие ли, що ли… Но другояче е упорствал непременно българският президент да отиде при него във вилата му на брега на Дойранското езеро, където щял „ да му даде ручек “ (обяд) с риба от езерото. Старата сръбска школа в действие- дай му богат обяд или вечеря и всички въпроси ще бъдат решени… В кое време живеем…
Последният случай към поканата от Иванов към Радев да отиде в Охрид във връзка 1000 години Охридска архиепископияq заслужава обособен разбор. Здраве и живот, и това ще стане. Само ще кажа, че виновност за българското светско и духовно неявяване в Охрид на 27 и 28 май има и от българската страна, само че и македонците оплетоха такива конци, че не ни остава нищо друго с изключение на да се чудим на провинциализма и примитивизма, с които институциите отвъд работят. Ще сподели единствено, че с устната си покана в Дойран към президента Радев да отиде в Охрид на 27 и 28 май, Иванов явно си изми ръцете, откакто до последния миг по този начин и не удостовери, че чака сътрудника си. Скри се като мишок, а и институциите в Македония се държаха сякаш за първи път чуват за сходна аудиенция. Да не приказваме, че и програмата на честванията, един от патроните на които е Иванов, бе по този начин формирана, че не предвиждаше никакво непознато присъединяване. Казвам, присъединяване, не наличие, в случай че вършиме разликата…
И в този момент какво? Ами нищо. Чакаме Иванов на публично посещаване у нас на 14 юни, с цялата конвенционалност, с която идването му е обгърната. Ако въпреки всичко пристигна, като знак на непосредственост сред двамата и сред България и Македония, предлагам на президента Радев да го предложения дружно да гледат откриването на Световното състезание по футбол същия ден.
Само че се опасявам, че Иванов ще избяга и от това по същия метод, по който бяга от всяка демонстрация, която понамирисва на общо отбелязване на дати и герои от общата ни история.
Ако скопският професор Георге Иванов бе президент не на Македония, а на някоя друга страна, на драго сърце бих предложил на българските политици въобще да не му обръщат внимание. И в случай че е допустимо, да заобикалят контактите си с него. Но индивидът, раждан в дребното градче Валандово в източната част на страната, е държавен глава на обичаната ни Македония, с която имаме характерни връзки и връзки и към която не можем никога да останем безразлични. И по тази причина го търпим- него и номерата му… Все с вярата, че в последна сметка може да му светне в главата и в края на втория си президентски мандат да направи нещо значително за по-добрата атмосфера сред България и Македония.
Онзи ден прочетох разбор в македонско седмично списание, в който Георге Иванов беше избран като „ последният груевист “ в Македония. Значи, правилен почитател на Никола Груевски, за който пък анализът твърдеше, че „ самият Груевски не е груевист “. Абсурд някакъв, но наподобява е правилен. Във време, когато моделът на ръководство в Македония в продължение на 10 години от 2006-а насам, известно избран като „ груевизъм “, се разпада, президентът Иванов явно остава единственият предан на тогавашния водач на ВМРО-ДПМНЕ и министър председател Никола Груевски. До такава степен, че провокира юридически казус, който породи с първата присъда от две години затвор по едно от петте (засега!) каузи на Груевски, произнесена от съда в Скопие преди седмица.
Адвокатите на наказания Никола обявиха, че присъдата не е правосилна тъй като Груевски към този момент е опрощение от президента Иванов за всички закононарушения, които биха произлезли от записите на телефонните диалози на премиера и неговите министри. Спомняте ли си- това стана на 12 април 2016 година, когато на върха на политическата и социална рецесия в Македония Иванов разгласи лист от 56 индивида, към които приложи конституционното си право да помилва. Сред тях бе и Никола Груевски. Този акт на Иванов срина дефинитивно политическия му рейтинг, даде още едно доказателство за зависимостта му от ментора му Груевски и го сложи в цялостна интернационална изолираност. Вярно, след това под натиска на всеобщите митинги и на интернационалния фактор Иванов редуцира листата, само че по този начин или другояче, както споделят в този момент юристите, актът на помилването на Груевски продължава да съществува в правния мир. И юристите му да манипулират с него като късмет за тогавашния министър председател, че няма да търка наровете в някой от македонските затвори, както хиляди македонци искат…
Хайде, да кажем, че това си е вътрешна македонска работа. Ами отношението на Иванов към Договора за добросъседство, другарство и съдействие, което е несъмнено отрицателно, вън от съмнение… Когато президентът Румен Радев през февруари бе на посещаване в Скопие, на общата конференция след диалозите им Иванов предложи България и Македония да сключат Договор за стратегическо партньорство. На първо прослушване звучи примамливо, защото Скопие има сходни контракти единствено с две държави- Съединени американски щати и Турция. Със Съединени американски щати договорът бе подписан през май 2008-а година след неуспеха на Македония в Букурещ да стане членка на НАТО дружно с Албания и Хърватия. Това бе един тип отплата, или нагледно казано, потупване по рамото от тогавашния президент Джордш Буш-младши. Но да предлагаш подобен контракт в случай, че единствено преди няколко месеца, на 1 август 2017 година твоята страна е сключила с България Договора за добросъседство и другарство, с изключение на лукавство, крие и съществено подценяване на рефлексите на българската дипломация. А и известна доза недобросъвестност във връзка с госта, българският държавен глава Румен Радев. Защото още тогава стана ясно, че това е трик на Иванов да се изкара труженик на подобряването на връзките на Македония с България, но някак си, това да не става на основата на подписания към този момент двустранен Договор. Да сте чули от оня миг насам да се приказва за Пакт за стратегическо партньорство сред София и Скопие? Аз най-малко не съм…
Същата недобросъвестност и слабохарактерност прояви Иванов на 6 май тази година, когато трябваше, първо, да участва, както бе заречен, в София на парада за Деня на храбростта и да приветства дружно с българските родове войски, и ротата от Армията на Македония. Не дойде… Не пристигна и на Военния мемориал в Ново село, където са заровени 71 български бойци, само че 28 от които родом от Македония. Доколкото знам, бил е необходим сериозен дипломатически такт, само че и напън от страна на Румен Радев в директен диалог да изтръгне заричане от Иванов да го посрещне от хеликоптера (поне!) при идването му в Ново село. И не за друго- Радев и самичък можеше да пристигна на Мемориала, само че с настояването за посрещане от страна на Иванов бе даден късмет на македонеца да избави достойнството си на държавен глава. Извинете, въпреки всичко Ново село, въпреки и покрай границата с България, е на територията на Македония…
…Още тогава, в деня на визитата на Румен Радев в Ново село, търсейки претекстовете за отхвърли на Иванов да пристигна в Ново село, си споделих, а след това и го написах и изрекох: Понеже познавам суетата на Иванов, тъй като познавам отношението на хората в Македония към него като към най-обикновен послушник, и тъй като видях какви хора бяха пристигнали да почетат паметта на тези 71 български бойци, а и той самият знае това, си дадох още там ясна сметка, че той просто се опасява да се появи измежду стотиците посетители от Македония и от България. Току виж някой домат полетял към него, или някой го освиркал… Сега, с няколко седмици забавяне, разбрах, че, представете си, в действителност това е била повода Иванов да се изплъзне от поканата дружно с Радев да положат цветя на паметника на починалите във Военния мемориал… Страхът да не бъде потиснат от личните си съграждани пред очите на госта си. Малодушие ли, що ли… Но другояче е упорствал непременно българският президент да отиде при него във вилата му на брега на Дойранското езеро, където щял „ да му даде ручек “ (обяд) с риба от езерото. Старата сръбска школа в действие- дай му богат обяд или вечеря и всички въпроси ще бъдат решени… В кое време живеем…
Последният случай към поканата от Иванов към Радев да отиде в Охрид във връзка 1000 години Охридска архиепископияq заслужава обособен разбор. Здраве и живот, и това ще стане. Само ще кажа, че виновност за българското светско и духовно неявяване в Охрид на 27 и 28 май има и от българската страна, само че и македонците оплетоха такива конци, че не ни остава нищо друго с изключение на да се чудим на провинциализма и примитивизма, с които институциите отвъд работят. Ще сподели единствено, че с устната си покана в Дойран към президента Радев да отиде в Охрид на 27 и 28 май, Иванов явно си изми ръцете, откакто до последния миг по този начин и не удостовери, че чака сътрудника си. Скри се като мишок, а и институциите в Македония се държаха сякаш за първи път чуват за сходна аудиенция. Да не приказваме, че и програмата на честванията, един от патроните на които е Иванов, бе по този начин формирана, че не предвиждаше никакво непознато присъединяване. Казвам, присъединяване, не наличие, в случай че вършиме разликата…
И в този момент какво? Ами нищо. Чакаме Иванов на публично посещаване у нас на 14 юни, с цялата конвенционалност, с която идването му е обгърната. Ако въпреки всичко пристигна, като знак на непосредственост сред двамата и сред България и Македония, предлагам на президента Радев да го предложения дружно да гледат откриването на Световното състезание по футбол същия ден.
Само че се опасявам, че Иванов ще избяга и от това по същия метод, по който бяга от всяка демонстрация, която понамирисва на общо отбелязване на дати и герои от общата ни история.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ