Чаках врявата да стихне от конференцията на НАТО във Вилнюс,

Чаках врявата да стихне от конференцията на НАТО във Вилнюс, Литва, на 11-12 юли 2023 година, в очакване някой, който и да е, да уточни очевидната причина за какво украинският талисман-президент Зеленски, ненадейно изпадна в недружелюбност за тази организация, откакто преди този момент беше добре признат единствено преди година.

Да, Украйна въпреки всичко може някой ден да бъде поканена да стартира дългия и сложен развой на присъединение към НАТО, само че единствено откакто някакъв неустановен брой членове на НАТО решат, че тя е направила задоволително, и се е съобразила със „ стандартите на НАТО “ (ще обясня какви са те по-късно) и всякакви други неразбираеми неща. Имайки поради, че още на 20 септември 2018 година украинският парламент утвърди измененията в своята конституция, които трансформират присъединението на страната към НАТО и Европейски Съюз в централна и съществена цел на външната политика, и този поврат на събитията се оказа най-неудобния за украинския президент и неговите поддръжници.

Е, такива са превратностите на ориста! Много разбори и коментатори предложиха подготвени пояснения за този поврат. И въпреки всичко нито един от тях не счете за подходящо да разрови в най-малката част и да открие крещящо очевидната причина за тази значима смяна. Може би всичките те, по разнообразни аргументи, не желаят да признаят действителността какво е НАТО, какво прави и за какво Украйна ненадейно се трансформира в опасност, а не в берекет за главната му задача.

И по този начин, каква беше същинската цел на НАТО? Има доста способи да се отговори на този въпрос, само че неочакваната война в Украйна предлага това, което е може би най-нагледното пояснение.

- Войната там се проточи ли? Не, бавното изгаряне би било тъкмо това, което Пентагона подреди, тъй че да има късмет да се оправи с трескавия ритъм на доставките на оръжия и муниции на Русия.

- Украйна губи ли войната? Не, Украйна не губи, а тя просто не печели. По-специално, нейните офанзиви против отбранителните линии на Русия, които съветските войски нарекоха „ месни офанзиви “ заради големите и безполезни загуби, които понеся украинска страна, изглеждаха много безполезни.

- Свиршиха ли свършиха ли оръжията и амунициите на НАТО, които да даде на украинците? Отново не, към момента има много полуостарели ресурси, които могат да бъдат предадени на украинците.

И по този начин, какво направиха украинците, с цел да провокират толкоз ненадейно гнева на Пентагона и като директно разследване да изпаднат в недружелюбност пред НАТО? Накратко, украинците демонстрираха, че оръжията на НАТО не стават. Доказателствата за това се натрупват постепенно с течение на времето. Първо, се оказа, че другите създадени в Съединени американски щати отпадъци за стрелбата от рамо като противовъздушните „ Стингъри “, противотанковите „ Джавелини “ и т. н. са по-скоро по-лоши, в сравнение с безполезни в актуалните борби. След това се оказа, че гаубицата M777 и ракетният комплекс HIMARS са много нежни и не подлежат на употреба на бойното поле.

Следващото чудо-оръжие, хвърлено за решение на украинския проблем, беше ракетната батарея „ Патриот “, която беше ситуирана покрай Киев, само че руснаците бързо се оправиха с нея. Те я нападнаха със своите супер евтини дронове „ летящия мотопед “ " Герань 2 ", които я накараха да си включи дейния радар, и по този метод да демаскира позицията си, и по-късно изстреля целия си товар от ракети, на стойност милион $!, след което тя просто си стоеше там, без дегизировка и беззащитна, и беше погубен от един-единствен съветски акуратен ракетен удар.

И като похлупак на всичко, и дарените от Германия танкове „ Leopard 2 “ и дарените от Съединени американски щати транспортни средства за пехотата Bradley, да не приказваме за глупавите френски колесни антитанкове, се показаха безусловно тъпо при украинските опити да се приближат до първата съветска отбранителна линия. Слагайки сол в раните, Путин означи пътем, че западната ризница гори много по-лесно от старите руски неща.

Защо неуспехът на безмилостно пропагандираните западни оръжия е по-голям от съвсем всичко друго, в това число все по-ужасното положение на западните финанси, нелепия неуспех на антируските наказания, непристойно големия брой украински жертви или общата отмалялост на Запада от всичките тези неща в Украйна и изключително с потопа от украински бежанци, с които Запада към този момент не може да се оправи?

Причината е елементарна: НАТО не е отбранителна организация (не забравяйте, че Съюз на съветските социалистически републики го няма към този момент от 30 години), нито е офанзивна организация (е, тя в действителност бомбардира Сърбия и няколко други относително беззащитни страни, само че не може да мисли за изправяне против Русия или друга добре въоръжена нация).

По-скоро НАТО е един покорен клуб на купувачите на създадените в Съединени американски щати оръжия. Това е задачата на прехвалените стандарти на НАТО, с които Украйна би трябвало да се съобрази, преди да бъде счетена за почтена да бъде поканена да се причисли към НАТО и с цел да отговарите на тези стандарти, вашите оръжия би трябвало да бъдат най-вече създадени в Съединени американски щати. Това е и повода за всички разнообразни войни по желание, от Сърбия през Ирак, през Афганистан, та до Либия и Сирия, това бяха демонстрационни планове за американските оръжия, с една спомагателна цел да се употребяват тези оръжия и муниции, тъй че Пентагона и останалата част от НАТО да би трябвало да ги пренареди.

Произведените в Съединени американски щати оръжия нормално са прекомерно комплицирани (така че производителите им да могат да включат в цената множеството от безполезните им спомагателни функции) и много нежни (никога не са тествани против равносилен съперник като Русия или Китай, или даже против Иран), създадени са постепенно (за да се почисти финансирането за научноизследователската и развойната дейност), построяват се постепенно (защото защо е това бързане?) и са с доста висока поддръжка (така че изпълнителите в региона на защитата на Съединени американски щати да могат да станат още по-богати, доставяйки аварийните елементи и обслужването). Тези оръжия трябваше да бъдат тествани всяко толкоз деликатно, като се създаваше пъкъла за изостаналите племена, въоръжени със старите Калашников и РПГ.

Но Украйна е напълно друга история. Там украинците, с несъответстващата им западна ризница, са помолени да пробият трите линии на хубавичко съветска защита. След към месец старания и големи загуби на хора и съоръжение, те към момента не са съумели да доближат първата отбранителна линия. Гледката на горящата западна ризница не прави добра реклама. Затова, изпълнителите в региона на защитата на Съединени американски щати би трябвало да бъдат доста нетърпеливи да спрат този непрекъснат поток от отрицателна реклама за техните артикули, и в случай че е допустимо да се спре тъкмо в тази секунда, преди репутацията им да се окаже изцяло унищожена и отсам идва тази непристойна припряност, с която се проваля целият украински план.

Дмитрий Орлов е руско-американски инженер и публицист. Пише по въпроси, свързани Dmс " евентуалния стопански, екологичен и политически колапс на Съединените щати, който той назовава " перманентна рецесия ".

Орлов има вяра, че колапсът ще настъпи като резултат от големите военни бюджети, дефицитите, както и заради безотговорната политическа система и западащото произвеждане на нефт.