Влюбих се, а имам три деца! Да напусна ли мъжа си?
Чак в този момент на 47 разбрах какво е същинската обич. Колебая се обаче да напусна фамилията си
Досега не бях подозирала, че в действителност в никакъв случай не съм знаела какво е същинската любов… С мъжа ми сме женени от 25 години, имаме три деца – две девойки и едно момче. Винаги сме се разбирали добре, живели сме добре дружно и вероятно по тази причина съм си мислела, че това е обич.
Оказа се обаче, че няма нищо общо с това, тъй като преди две години ненадейно за самата мен срещнах любовта и от този момент нещата се обърнаха с главата надолу…
Изневерявам към този момент две години и някак си към този момент съумявам да го върша неусетно. Съпругът ми не е заподозрял нищо, само че не знам докога мога да не преставам по този начин.
Изпитвам възприятие за виновност, а въпреки това индивидът, с който се срещам ме притиска да заживеем дружно.
Знам доста добре обаче, че децата няма да ми простят и една такава стъпка ще значи да ги изгубя, въпреки че той твърди, че няма нищо срещу да живеят с нас. Съпругът ми също няма никаква виновност, постоянно е бил добър брачен партньор и татко и това, че не го обичам в действителност е единствената му „ виновност “.
Наистина не знам какво да направя.
М.З., София
