Властта си рисува срамен автопортрет в медийните подобия
Чак да не повярваш, че в такава мътилка е допустимо избистряне на медийния пейзаж в България. Но абсурдът с порнографския компромат против кандидат-кмет в медийното сходство ПИК изигра позитивна роля. Видяха се и други неща с изключение на прелестите, с които властта се кипри пред обществото. Видяха й се срамотиите.
Съзнателното вмирисване на медийната среда, за което ръководещите се трудят през последните 12 години, подразни и техните носове. Най-напред министър председателят Бойко Борисов, а след него по команда и мнозина от антуража му започнаха да извръщат глави от медийната помийна яма, която в никакъв случай не са чистили, а единствено са пълнили, тъй като я употребяват за отходните си потребности като основния канал " Клоака максима " под тогавашните покои в Рим. " С сходни похвати се прекрачват граници, които до момента не са били преминавани... Не одобрявам подобен вид дейности и изрично ги съдя ", написа Борисов в профила си във Facebook, без да уточни кой е създателят на неоправдателните дейности. Подчинените на властта държавни електронни медии също излязоха с декларация, от която не се разбра кого подлагат на критика, само че по принцип се изрекоха за професионални стандарти в публицистиката. Медийната империя на Делян Пеевски не видя нищо неправилно, а сродната й кохорта от проправителствени издания се направи на едва заинтересувана.
Най-адекватно от държавните структури реагира президентската институция, която съобщи, че " неведнъж е поставяла въпроса за нечистата медийна среда в България и целенасоченото разтрошаване на професионалните и етични стандарти в българската публицистика... Двулична в този подтекст е позицията на политици и партии, които обществено осъдиха този недъгав метод, само че в същото време легитимират „ медиите “, които го ползват, с поддръжка, присъединяване и близки персонални връзки ".
Защо се стигна до такава степен думата " медии " да се написа в кавички
и какви професионални и етични стандарти се разрушават? Необходима е дребна предистория. Етичният кодекс на българските медии бе направен с европейска поддръжка по модела на Би Би Си. Подписан бе на 25 ноември 2004 година от над 70 медии на гала в наличието на президента, министър-председателя и ръководителя на Народното събрание по това време, които демонстрираха по този метод, че няма да пречат на саморегулацията на медиите. Документът бе предаден за предпазване в архива на Народното събрание, който пое ролята на негов формален депозитар. Постепенно подписалите станаха стотици и се сътвори система за саморегулация въз основа на общи правила. Така се избегна рискът от цялостна държавна регулация, за каквато ръководещите по принцип мечтаят. Макар че механизмът за самоконтрол сред медиите не е задоволително ефикасен (това е публикувана уязвимост в доста държави), всеки публицист към този момент знае какво е редно и неправилно в специалността, тъй като има обща мерна единица.
Единственият притежател на централен ежедневник, който демонстративно не подписа кодекса, бе тогавашният издател на " Монитор " Петьо Блъсков. Може би затова към него насочиха очите си конструкторите на медийната империя на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, които започнаха построяването й от покупката на " Монитор " през 2007 година До този миг България се намираше в класацията на " Репортери без граници " по независимост на словото на 35-о - 36-о място дружно с Франция. Сега страната е на 111 място сред Етиопия и Мали (а Франция е 32-ра). Държавна загадка бе от кое място са милионите за такава интервенция, в случай че медиите са недоходоносен бизнес както в България, по този начин и по-света. След години излезе на ярко, че парите са били " заем " (по отговор на прокуратурата след питане в НС) от Корпоративна комерсиална банка, която е засмуквала държавни депозити в нисколихвени разплащателни сметки, с цел да служи като мафиотска каса на задкулисието. Но това е настоящо дело, по което сега вървят прокурорски и адвокатски въпроси към очевидци, и може да бъде оставено на вечността, с цел да се произнесе тя за изхода му.
Тайното държавно финансиране, известно в публицистиката като
" змийски фондове ",
не можеше да има друга последица с изключение на отравяне на медийната среда. Към него се добавяше и формалното финансиране през публични поръчки или посредством директно възлагане, плюс разпределянето през министерства на еврофондове за информационни стратегии. Събрани на една властова копаня, проправителствените медии от формалния кръг на Пеевски и гравитиращите към него получиха общи черти, определяни с нововъзникналата дума прас-прес (тя пък послужи за име на осмиващото ги сатирично издание " Прас-прес ", появило се на 1 март 2017 г.).
Близостта им обаче се натъкваше на едно стеснение - множеството бяха поели ангажимент да съблюдават професионални стандарти, а Пеевски (като засукал първо медийно мляко в " Монитор " ) продължаваше традицията на Блъсков да не признава Етичния кодекс на българските медии. Изходът бе открит през декември 2013 година За да не се подлагат на съвместен надзор от други медии, оповестиха, че си вършат препис - Професионално-етичен кодекс на българските медии, който бе оповестен месец по-късно - на 20 януари 2014 година На скромната гала нямаше официално наличие, с цел да не излезе нескрито тайната връзка власт-медии, а бе викнат един поп да ръсне за здраве. Подписалите твърдяха, че имат потребност от нов кодекс, тъй като остарелият не работел, а в реалност те го преписаха, само че на по-лош български. Освен това с нищо не демонстрираха, че имат намерение да ползват някаква саморегулация, тъй като нито огласиха устав и състав на своята комисия за нравственос, нито демонстрираха някое нейно решение. Създаде се усещане, че са безгрешни, щом нямат никакви вътрешни наказания за нарушавания на кодекса си. Парадоксално е, че включилите се към кодекса менте издания не посмяха да отдръпват подписите си под кодекса от 2004 година
За властта обаче няма огромно значение кой какъв кодекс е подписал, тъй като самата тя си присвои правото да дефинира разпоредбите в
така преобразуваната медийна кочина
Помията, която изливаше в коритата, им подейства като магическата напитка на Цирцея, трансформирала воините на Одисей в свине. Много бързо разноликите издания започнаха да си наподобяват, като че ли излизаха от един шаблон. Общите им черти бяха: прослава на властта и премълчаване на греховете й, обругаване на критиците й, надменност и ниска просвета. Възприеха всичко неприятно, познато от историята на публицистиката: дива агитация вместо справедлива информация, дребнотемие за запълване на множеството страници с медийна слама, махленски език и покваряване на аудиторията. Порнографията, въпреки и в софт вид, не е откритие на ПИК, тъй като флагманът на Пеевски " Телеграф " всеки ден пуска на съвсем цялата си трета страница фотография на голо момиче.
Характерно за тези сходства на медии е, че не са това, за което се показват. Сайтовете ПИК и Блиц, които си наподобяват като еднояйчни близнаци, се обявяват като " осведомителни организации ". Макар и да са се записали като такива, никой не ги признава за " вестник на вестниците ", каквито са същинските организации, тъй като нямат абонаментни излъчвания за други медии.
Ето за какво, когато в други страни има паника от подправените вести (правилната дума е " дезинформациите " ), в България обществото би трябвало да се пази от подправените медии. Много малко са оцеляващите издания, които не престават да се съпротивляват против новия медиен тоталитаризъм. След абсурда с ПИК властта за момент се стъписа, като видя какъв брой е погрозняло лицето й в " медиите ", които изхранва. Но това няма да я спре. Тя не може нито да ги превъзпита, нито да промени себе си. Само читателите са висшите съдници, които би трябвало да усетят зловонието и да не подлагат съзнанието си на упойващото му деяние.
Съзнателното вмирисване на медийната среда, за което ръководещите се трудят през последните 12 години, подразни и техните носове. Най-напред министър председателят Бойко Борисов, а след него по команда и мнозина от антуража му започнаха да извръщат глави от медийната помийна яма, която в никакъв случай не са чистили, а единствено са пълнили, тъй като я употребяват за отходните си потребности като основния канал " Клоака максима " под тогавашните покои в Рим. " С сходни похвати се прекрачват граници, които до момента не са били преминавани... Не одобрявам подобен вид дейности и изрично ги съдя ", написа Борисов в профила си във Facebook, без да уточни кой е създателят на неоправдателните дейности. Подчинените на властта държавни електронни медии също излязоха с декларация, от която не се разбра кого подлагат на критика, само че по принцип се изрекоха за професионални стандарти в публицистиката. Медийната империя на Делян Пеевски не видя нищо неправилно, а сродната й кохорта от проправителствени издания се направи на едва заинтересувана.
Най-адекватно от държавните структури реагира президентската институция, която съобщи, че " неведнъж е поставяла въпроса за нечистата медийна среда в България и целенасоченото разтрошаване на професионалните и етични стандарти в българската публицистика... Двулична в този подтекст е позицията на политици и партии, които обществено осъдиха този недъгав метод, само че в същото време легитимират „ медиите “, които го ползват, с поддръжка, присъединяване и близки персонални връзки ".
Защо се стигна до такава степен думата " медии " да се написа в кавички
и какви професионални и етични стандарти се разрушават? Необходима е дребна предистория. Етичният кодекс на българските медии бе направен с европейска поддръжка по модела на Би Би Си. Подписан бе на 25 ноември 2004 година от над 70 медии на гала в наличието на президента, министър-председателя и ръководителя на Народното събрание по това време, които демонстрираха по този метод, че няма да пречат на саморегулацията на медиите. Документът бе предаден за предпазване в архива на Народното събрание, който пое ролята на негов формален депозитар. Постепенно подписалите станаха стотици и се сътвори система за саморегулация въз основа на общи правила. Така се избегна рискът от цялостна държавна регулация, за каквато ръководещите по принцип мечтаят. Макар че механизмът за самоконтрол сред медиите не е задоволително ефикасен (това е публикувана уязвимост в доста държави), всеки публицист към този момент знае какво е редно и неправилно в специалността, тъй като има обща мерна единица.
Единственият притежател на централен ежедневник, който демонстративно не подписа кодекса, бе тогавашният издател на " Монитор " Петьо Блъсков. Може би затова към него насочиха очите си конструкторите на медийната империя на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, които започнаха построяването й от покупката на " Монитор " през 2007 година До този миг България се намираше в класацията на " Репортери без граници " по независимост на словото на 35-о - 36-о място дружно с Франция. Сега страната е на 111 място сред Етиопия и Мали (а Франция е 32-ра). Държавна загадка бе от кое място са милионите за такава интервенция, в случай че медиите са недоходоносен бизнес както в България, по този начин и по-света. След години излезе на ярко, че парите са били " заем " (по отговор на прокуратурата след питане в НС) от Корпоративна комерсиална банка, която е засмуквала държавни депозити в нисколихвени разплащателни сметки, с цел да служи като мафиотска каса на задкулисието. Но това е настоящо дело, по което сега вървят прокурорски и адвокатски въпроси към очевидци, и може да бъде оставено на вечността, с цел да се произнесе тя за изхода му.
Тайното държавно финансиране, известно в публицистиката като
" змийски фондове ",
не можеше да има друга последица с изключение на отравяне на медийната среда. Към него се добавяше и формалното финансиране през публични поръчки или посредством директно възлагане, плюс разпределянето през министерства на еврофондове за информационни стратегии. Събрани на една властова копаня, проправителствените медии от формалния кръг на Пеевски и гравитиращите към него получиха общи черти, определяни с нововъзникналата дума прас-прес (тя пък послужи за име на осмиващото ги сатирично издание " Прас-прес ", появило се на 1 март 2017 г.).
Близостта им обаче се натъкваше на едно стеснение - множеството бяха поели ангажимент да съблюдават професионални стандарти, а Пеевски (като засукал първо медийно мляко в " Монитор " ) продължаваше традицията на Блъсков да не признава Етичния кодекс на българските медии. Изходът бе открит през декември 2013 година За да не се подлагат на съвместен надзор от други медии, оповестиха, че си вършат препис - Професионално-етичен кодекс на българските медии, който бе оповестен месец по-късно - на 20 януари 2014 година На скромната гала нямаше официално наличие, с цел да не излезе нескрито тайната връзка власт-медии, а бе викнат един поп да ръсне за здраве. Подписалите твърдяха, че имат потребност от нов кодекс, тъй като остарелият не работел, а в реалност те го преписаха, само че на по-лош български. Освен това с нищо не демонстрираха, че имат намерение да ползват някаква саморегулация, тъй като нито огласиха устав и състав на своята комисия за нравственос, нито демонстрираха някое нейно решение. Създаде се усещане, че са безгрешни, щом нямат никакви вътрешни наказания за нарушавания на кодекса си. Парадоксално е, че включилите се към кодекса менте издания не посмяха да отдръпват подписите си под кодекса от 2004 година
За властта обаче няма огромно значение кой какъв кодекс е подписал, тъй като самата тя си присвои правото да дефинира разпоредбите в
така преобразуваната медийна кочина
Помията, която изливаше в коритата, им подейства като магическата напитка на Цирцея, трансформирала воините на Одисей в свине. Много бързо разноликите издания започнаха да си наподобяват, като че ли излизаха от един шаблон. Общите им черти бяха: прослава на властта и премълчаване на греховете й, обругаване на критиците й, надменност и ниска просвета. Възприеха всичко неприятно, познато от историята на публицистиката: дива агитация вместо справедлива информация, дребнотемие за запълване на множеството страници с медийна слама, махленски език и покваряване на аудиторията. Порнографията, въпреки и в софт вид, не е откритие на ПИК, тъй като флагманът на Пеевски " Телеграф " всеки ден пуска на съвсем цялата си трета страница фотография на голо момиче.
Характерно за тези сходства на медии е, че не са това, за което се показват. Сайтовете ПИК и Блиц, които си наподобяват като еднояйчни близнаци, се обявяват като " осведомителни организации ". Макар и да са се записали като такива, никой не ги признава за " вестник на вестниците ", каквито са същинските организации, тъй като нямат абонаментни излъчвания за други медии.
Ето за какво, когато в други страни има паника от подправените вести (правилната дума е " дезинформациите " ), в България обществото би трябвало да се пази от подправените медии. Много малко са оцеляващите издания, които не престават да се съпротивляват против новия медиен тоталитаризъм. След абсурда с ПИК властта за момент се стъписа, като видя какъв брой е погрозняло лицето й в " медиите ", които изхранва. Но това няма да я спре. Тя не може нито да ги превъзпита, нито да промени себе си. Само читателите са висшите съдници, които би трябвало да усетят зловонието и да не подлагат съзнанието си на упойващото му деяние.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ