Чаепитието на Радeв е като челобитието му пред Путлер, който

Чаепитието на Радeв е като челобитието му пред Путлер, който го държал прав при визитата му

Снимката на Румен Радeв на чаша чай в Англия с Орбан, Вучич и Алиев несъмнено не отразява британската традиция тази напитка да събира хората на обществена раздумка. Защото общото сред четиримата е едно: проруските им позиции. Става дума за съветско “чаепитие ”. Нищо, че не е изключено да си приказват на британски, в случай че напълно не се издават, общувайки си на съветски. Би било забавно някой да ги беше попитал…

Ясно е от пръв взор на всеки образован консуматор на вести, който е най-малко малко осведомен с позициите на това каре политици, какво ги е събрало на една маса (някъде настрана от главната маса водачи, явно). Въпреки тази нагледност Радев отхвърля да се е събрал тъкмо с тези водачи на конгрес, където те-и четиримата-са огромно изключение в общата си (о)позиция да не се поддържа Украйна с оръжие.

Оправдателната теза на Радев пред българските медии прави усещане с няколко незащитими от позиция на здравия разсъдък акцента. С малко думи (до)казва какъв брой надалеч е от човечността, отказвайки правото на жертвата да се пази.

, че желал мир, тъй като скоро щели да се свършат украинците, които да водят война, а това щяло да докара нас до директно замесване във войната. Съждението му е на равнището на притиснат в ъгъла на разногласието човек, лишен от причини да изтъкне нещо свястно за свое опрощение. И забележете: не жали за живота на украинците, които се жертват за тяхната (а и за нашата!) независимост и самостоятелност, а свързва възможното им “изчерпване ” с това, че можело да ни се наложи да ги заместим на фронта. Хипотеза, отречена от управлението на НАТО изрично и от дълго време.

Плаче на непознати гробища, с цел да обоснове хиляди пъти отречената догадка за замесване (точно пък на българи) във войната. Още повече, че този тип угриженост към този момент докара до антирекорда България да е мястото, в което социологическите изследвания сочат най-ниските равнища на състрадание и подготвеност да се води война на страната на жертвата в цяла Европа. Самият Радев с огромния си рейтинг несъмнено има заслуга за тази с(р)амота.

За съпоставяне, най-голяма подготвеност за сходна директна интервенция в отбрана на справедливостта, която е на страната на Украйна, има в Швеция, посочена като най-миролюбивата страна в Европа най-малко от 200 години насам. Тя, обаче, се почувства застрашена от съветската мечка и небрежно се приюти в НАТО. По ограниченията на Радев шведите са най-големите войнолюбци на света.

Повтарям: Швеция! Не “русофобските ” балтийските страни и Полша водят в тази ранглиста, а скандинавската страна, която мнозина у нас обичат да дават за образец, когато им изнася по някой индикатор (социален, цивилизационен изобщо). Този път същите мълчат.

Но и това не е всичко, което научаваме от късото изказване на Радев откакто е компрометиран с кого си другарува на по чашка чай на съветско чаепитие на британска земя. Освен, че се самопохвали какъв брой съвършена му била позицията, той се изрече от името на “всички ” (съюзници), че го уважавали доста точно поради това, че не си я трансформира. Други в този момент трябвало да “взимат завоя ”, загадъчно подмята той.

Интересно, кои и за какво ще да са тези “другите ”? Да не би да потрива към този момент злорадо ръце в очакване Тръмп да извива като президент на Съединени американски щати ръцете на европейците, с цел да не оказват помощ на Украйна? Така наподобява.

Да се хвалиш, че не се променяш и отстояваш (тъпо, само че упорито) потвърдено пробита и несъстоятелна по формулировка теза, е демонстрация на фанатизъм. Така постъпват познатите ни приятели и другарки, които се пъчат, че и през днешния ден са си такива на ментално равнище, на каквото са били в юношеството си по времето на комунизма. Това приказва за тяхната инфантилност и некадърност за оценка на действителността в нейната динамичност. Но в ценностната система на хората, които си живеят в личен фиктивен свят на личната справедливост няма място за подозрения, а единствено за самомнение на висотата на ниския аршин за разбор и правене на заключения от изменящата се конюнктура в света и в персоналния живот.

Чаепитието на Радев е като челобитието му пред Путлер, който го държал прав без да става от дивана при последното му посещаване в московията, както съобщи в едно изявление Осман Октай.