Трагичната история на седем изчезващи племена
Ч овешката активност трансформира изцяло образа на нашата планета. Ние изсичаме гори, прокопаваме дълги тунели, сътворяваме пътища и издигаме големи здания. Всичко това постоянно има доста отрицателен резултат върху флората и фауната.
Застрашени от изгубване обаче са освен стотици типове животни и растения, само че и някои от най-древните племена, които до наскоро са били изцяло откъснати от света.
This video shows the last of the Akuntsu, the only individuals left from this massacred tribe. Since this film was made, two of the Akuntsu have died.
— Survival International (@Survival)
Акунцу
До 80-те години на предишния век стотици представители на това племе живеели умерено в региона на Рондония, в северозападната част на Бразилия. Те ловували и отглеждали разнообразни аграрни култури в дребните си градини. Плодородната земя обаче привлякла вниманието на животновъди и дървосекачи.
Тъй като конституцията на Бразилия пази земите, на които живеят племена като Акунцу, те решили да заобиколят законите по един жесток метод – като избият локалното население. В резултат на последвалата вълна от принуждение, която някои откриватели дефинират като геноцид, десетки хора били безмилостно убити.
Днес едвам четирима представители на племето са към момента живи. Изчезването му е на процедура неизбежно, защото обичаите на Акунцу не разрешават бракове с външни лица.
Video: In Indian Ocean, Jarawa tribe risks dying out
— FRANCE 24 (@FRANCE24)
Джарава
Това племе, населяващо Андаманските острови в Индия, умерено може да бъде окачествено като излязло от машина на времето. Неговите представители, които през днешния ден са едвам към 400, живеят по съвсем същия метод като техните предшественици преди хиляди години.
В предишното тези хора са били отвличани и затваряни в кафези, с цел да бъдат показвани като атракции в редица европейски градове. Те също по този начин са били принуждавани да вземат участие в така наречен „ човешки лов “, при който са били преследвани от ловци, въоръжени с пушки.
Днес съществуването на Джарава е застрашено от автомагистрала, пресичаща региона, който населяват. Въпросният път притегля доста туристи, искащи да видят по какъв начин живеят хората от племето. В същото време бракониери все по-често навлизат в богатите гори на Андаманските острови, нанасяйки големи вреди на локалната флора и фауна, които са главен източник на храна за локалните поданици.
About the in the Baltic:
Europe's language that few speak via
— (((Tove H. Malloy))) (@tovemalloy)
Ливонци
Тази етническа група, главният занаят на която е риболовът, се заселила по източното крайбрежие на Балтийско море (на територията на днешна Латвия) преди почти 4000 години.
След епохи на кървави войни и насилствена асимилация, през днешния ден има едвам към 400 нейни представители. Повечето от тях живеят в град Мазирбе, считан за културна столица на ливонците.
По публични данни, единствено петима души към момента приказват ливонски език, който, обаче, може да бъде изучаван в някои университети в Латвия.
Colombia's most recently contacted tribe: The Nukak’s existence only became widely known in 1988. What followed has been devastating: the theft of their land, decimation by disease, killings by colonists and guerrillas. Less than half have survived.
— Survival International (@Survival)
Нукак
По данни на Организация на обединените нации това племе, което е част от коренното население на Колумбия, е застрашено от съвсем неизбежно изгубване.
Продължителните сражения сред бунтовници и държавни сили, търговията с кокаин и земеделската активност нанесоха непоправими вреди на тропическите гори в южната част на страната, които хората от племето Нукак в миналото обитавали.
Сега множеството представители на тази група живеят в бежански лагери, а по-младите обезверено се стремят да загърбят обичайния си метод на живот. Приспособяването към външния свят обаче крие съществени закани, защото имунната система на тези хора едвам се оправя даже с елементарната простуда.
Правозащитни организации пресмятат, че откакто Нунак за пръв път влизат в контакт с външния свят през 1988 година, към половината от тях умряли.
El Molo girls, arguably the smallest tribe in Kenya.
— Boniface Mwangi (@bonifacemwangi)
Ел Моло
Никой не е сигурен какъв тъкмо е произходът на това племе, обитаващо югоизточните крайбрежия на езерото Туркана (известно преди с името Рудолф), намиращо се в Кения.
Техният главен занаят е риболовът, само че езерото последователно пресъхва, а и става все по-замърсено, сигнализират еколози.
Това стана причина за експлоадирането на няколко огнища на холера в региона. Освен това, в продължение на дълги години Ел Моло водят сражения с други племена, при които умират огромен брой хора.
Днес Ел Моло наброява към 800 души. Техният език към този момент е мъртъв, като децата учат най-вече британски. Основният източник на доходи за Ел Моло е търговията с разнообразни предмети, изработвани от тях, които продават на туристи.
Visiting the Batak Tribe, Philippines via
— Marginal Boundaries (@MarginalBounds)
Батак
Преди близо петдесет хиляди години, представителите на това племе се открили на територията на филипинския остров Палаван, където почнали да ловуват и да отглеждат разнообразни аграрни култури.
Днес земите, които населяват от дълбока античност, са застрашени от безразборното изсичане на гори. Мерките, подхванати от държавното управление за запазване на околната среда, също заплашват съществуването на Батак. Въпросните ограничения включват възбрана на някои от дейностите на племето, свързани с развъждането на ориз, който е главната храна на тези хора.
Изправени пред проблеми като висока детска смъртност, ниска раждаемост и недохранване, единственият метод, по който може да им бъде помогнато, е като им се позволи да се грижат за своята земя по метода, по който са го правили в продължение на хиляди години.
Did you know? There are four languages that may soon be extinct. They are Hanti, Ongota, S'aoch and Njerep.
— Felix M. DiPalma (@FelixDiPalmaMS)
С‘аоч
По време на жестокото ръководство на Червените кхмери, представителите на това племе са били екзекутирани за това, че приказват на родния си език.
С‘аоч били прогонени от крайбрежните райони, които обитавали, а през днешния ден живеят в югозападна Камбоджа, където единствено 10 старейшини към момента приказват този език.
Френският езиковед Жан-Мишел Филипи поставя огромни старания, с цел да го защищити от изгубване, само че това е извънредно сложна задача. Причината е, че множеството хора от С‘аоч нямат предпочитание да го учат, защото живеят в последна беднотия и това ги принуждава да напущат своите домове, търсейки по-добър живот в други региони на страната, където се приказват други езици – главно кхмерски, само че също по този начин и френски и британски.
Linguist races to document Cambodia's dying S'aoch language
— TESOL Intl Assn (@TESOL_Assn)
Вижте още:
Застрашени от изгубване обаче са освен стотици типове животни и растения, само че и някои от най-древните племена, които до наскоро са били изцяло откъснати от света.
This video shows the last of the Akuntsu, the only individuals left from this massacred tribe. Since this film was made, two of the Akuntsu have died.
— Survival International (@Survival)
Акунцу
До 80-те години на предишния век стотици представители на това племе живеели умерено в региона на Рондония, в северозападната част на Бразилия. Те ловували и отглеждали разнообразни аграрни култури в дребните си градини. Плодородната земя обаче привлякла вниманието на животновъди и дървосекачи.
Тъй като конституцията на Бразилия пази земите, на които живеят племена като Акунцу, те решили да заобиколят законите по един жесток метод – като избият локалното население. В резултат на последвалата вълна от принуждение, която някои откриватели дефинират като геноцид, десетки хора били безмилостно убити.
Днес едвам четирима представители на племето са към момента живи. Изчезването му е на процедура неизбежно, защото обичаите на Акунцу не разрешават бракове с външни лица.
Video: In Indian Ocean, Jarawa tribe risks dying out
— FRANCE 24 (@FRANCE24)
Джарава
Това племе, населяващо Андаманските острови в Индия, умерено може да бъде окачествено като излязло от машина на времето. Неговите представители, които през днешния ден са едвам към 400, живеят по съвсем същия метод като техните предшественици преди хиляди години.
В предишното тези хора са били отвличани и затваряни в кафези, с цел да бъдат показвани като атракции в редица европейски градове. Те също по този начин са били принуждавани да вземат участие в така наречен „ човешки лов “, при който са били преследвани от ловци, въоръжени с пушки.
Днес съществуването на Джарава е застрашено от автомагистрала, пресичаща региона, който населяват. Въпросният път притегля доста туристи, искащи да видят по какъв начин живеят хората от племето. В същото време бракониери все по-често навлизат в богатите гори на Андаманските острови, нанасяйки големи вреди на локалната флора и фауна, които са главен източник на храна за локалните поданици.
About the in the Baltic:
Europe's language that few speak via
— (((Tove H. Malloy))) (@tovemalloy)
Ливонци
Тази етническа група, главният занаят на която е риболовът, се заселила по източното крайбрежие на Балтийско море (на територията на днешна Латвия) преди почти 4000 години.
След епохи на кървави войни и насилствена асимилация, през днешния ден има едвам към 400 нейни представители. Повечето от тях живеят в град Мазирбе, считан за културна столица на ливонците.
По публични данни, единствено петима души към момента приказват ливонски език, който, обаче, може да бъде изучаван в някои университети в Латвия.
Colombia's most recently contacted tribe: The Nukak’s existence only became widely known in 1988. What followed has been devastating: the theft of their land, decimation by disease, killings by colonists and guerrillas. Less than half have survived.
— Survival International (@Survival)
Нукак
По данни на Организация на обединените нации това племе, което е част от коренното население на Колумбия, е застрашено от съвсем неизбежно изгубване.
Продължителните сражения сред бунтовници и държавни сили, търговията с кокаин и земеделската активност нанесоха непоправими вреди на тропическите гори в южната част на страната, които хората от племето Нукак в миналото обитавали.
Сега множеството представители на тази група живеят в бежански лагери, а по-младите обезверено се стремят да загърбят обичайния си метод на живот. Приспособяването към външния свят обаче крие съществени закани, защото имунната система на тези хора едвам се оправя даже с елементарната простуда.
Правозащитни организации пресмятат, че откакто Нунак за пръв път влизат в контакт с външния свят през 1988 година, към половината от тях умряли.
El Molo girls, arguably the smallest tribe in Kenya.
— Boniface Mwangi (@bonifacemwangi)
Ел Моло
Никой не е сигурен какъв тъкмо е произходът на това племе, обитаващо югоизточните крайбрежия на езерото Туркана (известно преди с името Рудолф), намиращо се в Кения.
Техният главен занаят е риболовът, само че езерото последователно пресъхва, а и става все по-замърсено, сигнализират еколози.
Това стана причина за експлоадирането на няколко огнища на холера в региона. Освен това, в продължение на дълги години Ел Моло водят сражения с други племена, при които умират огромен брой хора.
Днес Ел Моло наброява към 800 души. Техният език към този момент е мъртъв, като децата учат най-вече британски. Основният източник на доходи за Ел Моло е търговията с разнообразни предмети, изработвани от тях, които продават на туристи.
Visiting the Batak Tribe, Philippines via
— Marginal Boundaries (@MarginalBounds)
Батак
Преди близо петдесет хиляди години, представителите на това племе се открили на територията на филипинския остров Палаван, където почнали да ловуват и да отглеждат разнообразни аграрни култури.
Днес земите, които населяват от дълбока античност, са застрашени от безразборното изсичане на гори. Мерките, подхванати от държавното управление за запазване на околната среда, също заплашват съществуването на Батак. Въпросните ограничения включват възбрана на някои от дейностите на племето, свързани с развъждането на ориз, който е главната храна на тези хора.
Изправени пред проблеми като висока детска смъртност, ниска раждаемост и недохранване, единственият метод, по който може да им бъде помогнато, е като им се позволи да се грижат за своята земя по метода, по който са го правили в продължение на хиляди години.
Did you know? There are four languages that may soon be extinct. They are Hanti, Ongota, S'aoch and Njerep.
— Felix M. DiPalma (@FelixDiPalmaMS)
С‘аоч
По време на жестокото ръководство на Червените кхмери, представителите на това племе са били екзекутирани за това, че приказват на родния си език.
С‘аоч били прогонени от крайбрежните райони, които обитавали, а през днешния ден живеят в югозападна Камбоджа, където единствено 10 старейшини към момента приказват този език.
Френският езиковед Жан-Мишел Филипи поставя огромни старания, с цел да го защищити от изгубване, само че това е извънредно сложна задача. Причината е, че множеството хора от С‘аоч нямат предпочитание да го учат, защото живеят в последна беднотия и това ги принуждава да напущат своите домове, търсейки по-добър живот в други региони на страната, където се приказват други езици – главно кхмерски, само че също по този начин и френски и британски.
Linguist races to document Cambodia's dying S'aoch language
— TESOL Intl Assn (@TESOL_Assn)
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ