Откриха паметник на Христо Ботев във Велико Търново
Бюст-паметник на Христо Ботев бе открит на 2-ри юни 2019 година във Велико Търново в символ на респект и благодарност към делото на великия стихотворец и бунтовник, дал живота си за свободата на България. Бронзовият бюст на българския народен воин е повдигнат на мраморен фундамент в градинката пред постройката на Български пощи, при започване на улица „ Христо Ботев “. Съорганизатори на събитието са Община Велико Търново, Националният боен университет „ Васил Левски ”, Общинският комитет „ Васил Левски “, Общонародната фондация „ Христо Ботьов ”- клуб Велико Търново и Великотърновската Света митрополия.
Програмата за откриването на пъметника стартира с хоровите осъществявания на смесения хор за обработен фолклор „ Пъстра китка “от с. Самоводене, с живописен началник маестро Георги Янков.
В 12,00 ч. със сиренен писък и минута безмълвие бе почетена паметта на Ботев и починалите за свободата и независимостта на България.
Приет бе строя на почетния часовой, подложен от НВУ „ Васил Левски “.
Откриването на паметника на Христо Ботев бе осъществено от кмета на града Даниел Панов и възпитаници от ОУ „ Христо Ботев “ в наличието на доста жители, представители на институции и неправителствени организации. Прозвуча химнът на Република България.
Негово Благоговейнство духовник Давид Йовчев отслужи зупокойна молитва и освети паметника.
Официално слово по случай откриването на бюст-паметника изнесе кмета, доктор инж. Даниел Панов. Той съобщи: „ Възстановяването на паметника на Ботев бе наш дълг към великия български воин, бе наш дълг и като поданици на историческата и духовна столица на България. “ и благодари на всички, които са помогнали и са се заели с тази родолюбива самодейност – комитет „ Васил Левски ”, фондация „ Христо Ботйов “, Национален боен университет, проектант Драгомир Йосифов и компания „ Планекс “, която е изпълнила нужните строителни и благоустройствени действия. Градоначалникът напомни, че след Освобождението търновци първи в България почитат Ботев, а в града са живели брачната половинка и дъщерята на огромния българин – Венета и Иванка Ботеви.
По думите на кмета Панов, величието на Христо Ботев не може да се опише. „ До ден сегашен Ботев живее във всеки от нас “ – акцентира той и посочи, че най-хубавото е, че героят живее в младите великотърновци. „ За поредна година близо 100 възпитаници и младежи от старопрестолния град минаха по стъпките на Ботевата чета в обичайния народен поход. Благодаря им за тази чудесна демонстрация на родолюбие. Благодаря и на техните родители, фамилии и учители. “ – сподели кметът.
„ Христо Ботев и българските герои живяха и се бориха, с цел да ни има нас през днешния ден, с цел да бъде България свободна, самостоятелна и мощна европейска страна. А наш дълг е да сме единни и да работим за децата на Велико Търново и за Родината. “, безапелационен е Даниел Панов.
Пред паметника на Ботев бяха поднесени венци и цветя. В същото време бяха сложени часови, отдадена чест и поднесени цветя пред паметниците „ Васил Левски ”, „ Паметник на обесените ”, „ Стефан Стамболов ”, „ Велчова завера ”, Паметната плоча на починалите и на гробовете на Венета и Иванка Ботеви.
Пред паметника „ Майка България ” бе показана литературната комбинация „ Спасена памет “, отдадена на 143 год. от гибелта на Христо Ботев, в осъществяване на Михаела Стоянова, Белослава Маринова и Иван Брайнов, възпитаници от ПМГ „ Васил Друмев ”.
С боен обред бяха поднесени венци и цветя на благодарност.
Кметът Даниел Панов отдаде почит дружно с по-малкия си наследник Ивайло.
Словото на Ботев е постоянно, вълнуващо и незабравимо. Нека си спомним неговите стихове и заветни думи, написани преди да стане на 28 години:
Из „ Хаджи Димитър “:
Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира. Него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и артисти песни за него пеят.
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария!
Из „ Елегия “:
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга свиреп в ребрата,
или тоз, що толкова годин ти пее:
" Търпи, и ще си спасиш душата?! "
Из " Към брата си ":
Тежко, брате, се живее
сред глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Из " В механата ":
Грабят от народът гладен,
граби лицемерен господар,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Из „ Борба “:
Свестните у нас смятат за луди,
глупецът, вредом всеки уважава:
" Богат е ", споделя, пък го не пита
какъв брой е души изгорил живи,
сироти какъв брой той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молебствия, с обети, с думи лъжливи.
...
Тъй върви светът! Лъжа и иго
на тая пуста земя цари!
И като залог из жанр в поколение
денонощно - постоянно тук преминува.
И в това царство кърваво, неверно,
царство на измама, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи битката и с стъпки бързи
върви към своят заветен конец...
Ще викнем ние: " Хляб или свинец! "
Из „ Патриот “:
Патриот е – душа дава
за просвета, за свобода;
само че не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму положително коства,
единствено, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
само че и в църква за туй върви,
че черквата й търговия!
Из „ Обесването на Васил Левски ":
О, майко моя, родино блага,
за какво така жално, така милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там така грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят заветен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един наследник, Българийо,
виси на него със страшна мощ.
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от тиня мъжът и дамата,
а индивидът си оставил
плебей да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в злочестина си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
единствено със очаквания голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, кумир на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разсъдъкът,
защитниче на робите,
на който щат честват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
обич жива за независимост -
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та по кое време въстане робът,
в редовете на битката
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
безшумно като през пустиня!...
Из " На сбогуване в 1868 година "
Дружина потегля, отива,
пътят е заплашителен, само че славен;
аз може млад да почина...
Но... стига ми тая премия -
да каже нявга народът:
умря бедняк за истина,
за истина и за независимост...
Из писмата и прозата на Ботев:
„ В продължение на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че огромни хора правят дребни работи, а огромните работи се правят от дребни хора “;
" Днес за през днешния ден политиката в света е такваз, каквато постоянно си е била, сиреч, както споделя остарялата поговорка: „ Атовете се ритат, магаретата теглят. " ;
" Само оня, който е живял, страдал и плакал с народа си – единствено той може да го разбере и да му помогне. " ;
„ Лудите не може никой утеши, гневните не може никой укроти! “;
" Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето родно място! " ;
" Само оня, който е свободен, единствено той може да се назова човек в цялостния смисъл на думата. ".
Пророческите думи на Христо Ботев са изпълнени - той живее в нашите души и сърца.
Програмата за откриването на пъметника стартира с хоровите осъществявания на смесения хор за обработен фолклор „ Пъстра китка “от с. Самоводене, с живописен началник маестро Георги Янков.
В 12,00 ч. със сиренен писък и минута безмълвие бе почетена паметта на Ботев и починалите за свободата и независимостта на България.
Приет бе строя на почетния часовой, подложен от НВУ „ Васил Левски “.
Откриването на паметника на Христо Ботев бе осъществено от кмета на града Даниел Панов и възпитаници от ОУ „ Христо Ботев “ в наличието на доста жители, представители на институции и неправителствени организации. Прозвуча химнът на Република България.
Негово Благоговейнство духовник Давид Йовчев отслужи зупокойна молитва и освети паметника.
Официално слово по случай откриването на бюст-паметника изнесе кмета, доктор инж. Даниел Панов. Той съобщи: „ Възстановяването на паметника на Ботев бе наш дълг към великия български воин, бе наш дълг и като поданици на историческата и духовна столица на България. “ и благодари на всички, които са помогнали и са се заели с тази родолюбива самодейност – комитет „ Васил Левски ”, фондация „ Христо Ботйов “, Национален боен университет, проектант Драгомир Йосифов и компания „ Планекс “, която е изпълнила нужните строителни и благоустройствени действия. Градоначалникът напомни, че след Освобождението търновци първи в България почитат Ботев, а в града са живели брачната половинка и дъщерята на огромния българин – Венета и Иванка Ботеви.
По думите на кмета Панов, величието на Христо Ботев не може да се опише. „ До ден сегашен Ботев живее във всеки от нас “ – акцентира той и посочи, че най-хубавото е, че героят живее в младите великотърновци. „ За поредна година близо 100 възпитаници и младежи от старопрестолния град минаха по стъпките на Ботевата чета в обичайния народен поход. Благодаря им за тази чудесна демонстрация на родолюбие. Благодаря и на техните родители, фамилии и учители. “ – сподели кметът.
„ Христо Ботев и българските герои живяха и се бориха, с цел да ни има нас през днешния ден, с цел да бъде България свободна, самостоятелна и мощна европейска страна. А наш дълг е да сме единни и да работим за децата на Велико Търново и за Родината. “, безапелационен е Даниел Панов.
Пред паметника на Ботев бяха поднесени венци и цветя. В същото време бяха сложени часови, отдадена чест и поднесени цветя пред паметниците „ Васил Левски ”, „ Паметник на обесените ”, „ Стефан Стамболов ”, „ Велчова завера ”, Паметната плоча на починалите и на гробовете на Венета и Иванка Ботеви.
Пред паметника „ Майка България ” бе показана литературната комбинация „ Спасена памет “, отдадена на 143 год. от гибелта на Христо Ботев, в осъществяване на Михаела Стоянова, Белослава Маринова и Иван Брайнов, възпитаници от ПМГ „ Васил Друмев ”.
С боен обред бяха поднесени венци и цветя на благодарност.
Кметът Даниел Панов отдаде почит дружно с по-малкия си наследник Ивайло.
Словото на Ботев е постоянно, вълнуващо и незабравимо. Нека си спомним неговите стихове и заветни думи, написани преди да стане на 28 години:
Из „ Хаджи Димитър “:
Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира. Него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и артисти песни за него пеят.
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария!
Из „ Елегия “:
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга свиреп в ребрата,
или тоз, що толкова годин ти пее:
" Търпи, и ще си спасиш душата?! "
Из " Към брата си ":
Тежко, брате, се живее
сред глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Из " В механата ":
Грабят от народът гладен,
граби лицемерен господар,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Из „ Борба “:
Свестните у нас смятат за луди,
глупецът, вредом всеки уважава:
" Богат е ", споделя, пък го не пита
какъв брой е души изгорил живи,
сироти какъв брой той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молебствия, с обети, с думи лъжливи.
...
Тъй върви светът! Лъжа и иго
на тая пуста земя цари!
И като залог из жанр в поколение
денонощно - постоянно тук преминува.
И в това царство кърваво, неверно,
царство на измама, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи битката и с стъпки бързи
върви към своят заветен конец...
Ще викнем ние: " Хляб или свинец! "
Из „ Патриот “:
Патриот е – душа дава
за просвета, за свобода;
само че не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму положително коства,
единствено, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
само че и в църква за туй върви,
че черквата й търговия!
Из „ Обесването на Васил Левски ":
О, майко моя, родино блага,
за какво така жално, така милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там така грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят заветен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един наследник, Българийо,
виси на него със страшна мощ.
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от тиня мъжът и дамата,
а индивидът си оставил
плебей да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в злочестина си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
единствено със очаквания голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, кумир на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разсъдъкът,
защитниче на робите,
на който щат честват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
обич жива за независимост -
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та по кое време въстане робът,
в редовете на битката
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
безшумно като през пустиня!...
Из " На сбогуване в 1868 година "
Дружина потегля, отива,
пътят е заплашителен, само че славен;
аз може млад да почина...
Но... стига ми тая премия -
да каже нявга народът:
умря бедняк за истина,
за истина и за независимост...
Из писмата и прозата на Ботев:
„ В продължение на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че огромни хора правят дребни работи, а огромните работи се правят от дребни хора “;
" Днес за през днешния ден политиката в света е такваз, каквато постоянно си е била, сиреч, както споделя остарялата поговорка: „ Атовете се ритат, магаретата теглят. " ;
" Само оня, който е живял, страдал и плакал с народа си – единствено той може да го разбере и да му помогне. " ;
„ Лудите не може никой утеши, гневните не може никой укроти! “;
" Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето родно място! " ;
" Само оня, който е свободен, единствено той може да се назова човек в цялостния смисъл на думата. ".
Пророческите думи на Христо Ботев са изпълнени - той живее в нашите души и сърца.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ