Откриха паметник на американския президент Удроу Уилсън в центъра на София
Бюст-паметник на 28 американския президент Удроу Уилсън (1913-1921 г.), именуван " Спасителят на България ", бе открит през днешния ден в София на пл. " Бански ". Инициатори за построяването му са Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България. На формалната гала участва основния прокурор Иван Гешев.
Искането е във връзка годишнината от подписването на Ньойския кротичък контракт, с който се слага края на присъединяване на България в Първата международна война.
За издигане на паметника уредниците напомнят исторически обстоятелства, съгласно които териториалните искания на прилежащи страни към България през 1919 година били големи и под въпрос е било сложено самото битие на България като суверенна страна. Намесата на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това.
На 8 януари 1918 година той произнася фамозната си тирада за " 14-те точки " като предлага основаването на Обществото на народите, международна миротворческа организация, която ще се стреми да оказва помощ за опазване на териториалната целокупност и политическата самостоятелност на огромните и дребни народи. Удроу Уилсън се надява, че препоръчаните " четиринадесет точки " значат завършек на войната и реализиране на обективен мир. На Парижката мирна конференция през 1919 година, след края на Първата международна война, той показва своя проект за следвоенното устройство на света. Разумната му политическа стратегия среща обаче гневния отпор на европейските империалистически сили от Антантата, които са спечелили във войната, в резултат на което по-голямата част от 14-те му точки не са признати. Удроу Уилсън изрично се опълчва на това България да бъде грубо осъдена, поради присъединяване си във войната, както желае Англия. Той пази позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните околности би трябвало да останат в рамките на българската страна.
В оформянето на тази позиция взе участие и американския шарже д " афер в София Мърфи - прочут българофил, който показва на конференция в Париж документи за българския темперамент на Тракия, Добруджа и Македония.
Британците скланят на " компромис " с самостоятелна тракийска квази страна, само че в рамките на гръцката страна. Предложението обаче е отхвърлено от американските дипломати.
Франция дава концепцията за свободна Западна Тракия, включваща българското етническо малцинство. Това решение получава поддръжката на Съединени американски щати от техния дипломатически представител Полк, само че гръцкият министър председател Венизелос гневно се опълчва на тази концепция с аргумента, че Гърция няма да има директна сухопътна връзка с Одринска Тракия, която страните от Антантата са решили да й дадат.
Удроу Уилсън осуетява реализирането на проекта за ликвидирането на българската страна и разделянето й на три региона, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, стартиран от нашите съседи на мирните договаряния в Париж.
Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика на европейските си съдружници от Антантата, по отношение на победените във войната страни от Централните сили, той напуща конференцията и се завръща в Съединени американски щати. За своята упорита битка за обективен и дълготраен мир, Уилсън е почетен през 1920 година с Нобелова премия.
Снимка: Българска телеграфна агенция
За 101 години в столицата на България не е подложен никакъв знак или знак, който да припомня за големите заслуги, които президентът Уилсън има за опазване териториалната целокупност на Родината ни след Първата международна война.
Първият монумент на 28-ия президент на Съединени американски щати Удроу Уилсън, именуван още " Спасителят на България " е повдигнат в Свети Влас през август предходната година от фондация " Българска памет - братя Диневи " със съдействието на Атлантическия клуб в България.
Автор на монумента е скулпторът Петко Йорданов.
Искането е във връзка годишнината от подписването на Ньойския кротичък контракт, с който се слага края на присъединяване на България в Първата международна война.
За издигане на паметника уредниците напомнят исторически обстоятелства, съгласно които териториалните искания на прилежащи страни към България през 1919 година били големи и под въпрос е било сложено самото битие на България като суверенна страна. Намесата на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това.
На 8 януари 1918 година той произнася фамозната си тирада за " 14-те точки " като предлага основаването на Обществото на народите, международна миротворческа организация, която ще се стреми да оказва помощ за опазване на териториалната целокупност и политическата самостоятелност на огромните и дребни народи. Удроу Уилсън се надява, че препоръчаните " четиринадесет точки " значат завършек на войната и реализиране на обективен мир. На Парижката мирна конференция през 1919 година, след края на Първата международна война, той показва своя проект за следвоенното устройство на света. Разумната му политическа стратегия среща обаче гневния отпор на европейските империалистически сили от Антантата, които са спечелили във войната, в резултат на което по-голямата част от 14-те му точки не са признати. Удроу Уилсън изрично се опълчва на това България да бъде грубо осъдена, поради присъединяване си във войната, както желае Англия. Той пази позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните околности би трябвало да останат в рамките на българската страна.
В оформянето на тази позиция взе участие и американския шарже д " афер в София Мърфи - прочут българофил, който показва на конференция в Париж документи за българския темперамент на Тракия, Добруджа и Македония.
Британците скланят на " компромис " с самостоятелна тракийска квази страна, само че в рамките на гръцката страна. Предложението обаче е отхвърлено от американските дипломати.
Франция дава концепцията за свободна Западна Тракия, включваща българското етническо малцинство. Това решение получава поддръжката на Съединени американски щати от техния дипломатически представител Полк, само че гръцкият министър председател Венизелос гневно се опълчва на тази концепция с аргумента, че Гърция няма да има директна сухопътна връзка с Одринска Тракия, която страните от Антантата са решили да й дадат.
Удроу Уилсън осуетява реализирането на проекта за ликвидирането на българската страна и разделянето й на три региона, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, стартиран от нашите съседи на мирните договаряния в Париж.
Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика на европейските си съдружници от Антантата, по отношение на победените във войната страни от Централните сили, той напуща конференцията и се завръща в Съединени американски щати. За своята упорита битка за обективен и дълготраен мир, Уилсън е почетен през 1920 година с Нобелова премия.
Снимка: Българска телеграфна агенция За 101 години в столицата на България не е подложен никакъв знак или знак, който да припомня за големите заслуги, които президентът Уилсън има за опазване териториалната целокупност на Родината ни след Първата международна война.
Първият монумент на 28-ия президент на Съединени американски щати Удроу Уилсън, именуван още " Спасителят на България " е повдигнат в Свети Влас през август предходната година от фондация " Българска памет - братя Диневи " със съдействието на Атлантическия клуб в България.
Автор на монумента е скулпторът Петко Йорданов.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ