Китай ликвидира западното влияние в хонконгските училища
Бюрото по обучение утвърди набор от учебни учебници по предмет, който просто не съществуваше преди. Превежда се като " Гражданство и обществено развиване ". А и става дума за специфичния административен регион на Китай - Хонконг.
Учебниците са просрочен отговор на обстановката на тази територия, където децата не се учеха да бъдат жители в учебно заведение. Но имаше курс, наименуван „ Изучаване на либерализма “. Като цяло е ясно защо става въпрос, също така се знаят резултатите. Година след година, до 2019 година (когато всичко приключи), младежите се оказаха в челните редици на дивия протест против всичко, само че с ясно акцентиране против поданството на своята страна.
И това не е единствено в Хонконг. Ето един добър откъс: „ Вече не можем да храним звяра, наименуван американско висше обучение, който се обогатява без никакви заслуги, като в същото време обира и подхранва с културна отрова младежите и ги оставя невежи в процеса”, написа Тереза Манинг, един от шефовете на Американската национална асоциация на учените и професор по право. Всъщност публикацията ѝ е за студентския заем, който по-късно виси над човек с години. Но, както виждате, тя също по този начин повърхностно загатва какво преподават в Съединени американски щати с тези пари. Същото нещо, което учеха в Хонконг: просто демократично да ненавиждат страната си.
Връщайки се към Азия, означаваме, че историята на новите учебници е чисто местна. Факт е, че Хонконг е автономност, в която Пекин не се намесва в метода на живот, останал неизменен след напускането на английския колониализъм през 1997 година Между другото и в този момент не пречи доста, тези нови учебници не са наложителни, доста учебни заведения остават самостоятелни. Но всяка невмешателство си има лимит, изключително когато възрастните генерации на Хонг Конг видяха, че стопанската система и справедливият живот на Перлата на Изтока отиват по дяволите, тъй като от време на време е просто невероятно да се върви по личната блокирана улица от млади стачкуващи.
Как да разбираем наличието на учебниците, които, повтаряме, не съществуваха преди? Пекинските медии се пробват да го създадат по този метод: ще се приказва за живота на Хонконг съгласно правилото „ една страна, две системи “, както и есета за историята на Китай „ след началото на промените “ и по какъв начин наподобява нашият взаимосвързан свят. Целта е да се даде на учениците схващане за националната еднаквост и световна вероятност. И въпреки всичко да не се дава на " някои учители " да изричат своите неправилни и отровни възгледи.
Е, несъмнено, във всяка страна чиновниците в областта на образованието ще могат да преведат на собствен личен език всяка най-ярка тематика, в това число проучването на това какво е да си жител на личната си страна в актуалния свят. Тази седмица Русия утвърди стандарта за издигане на знамето в учебните заведения от 1 септември.
А в този момент за подтекста, в който се вписва тази къса информация за новите учебници в Хонконг. Факт е, че в Китай в този момент е горещият интервал на кандидат-студентските изпити - гаокао. Тук те са освен това от изпити: те са се полагали година след година, доста епохи преди да съществуват университетите. Те се вземат за научна степен, която дава право да се постъпи на държавна работа. Степента е непокътната за тези, които напишат дълго философско есе, основано на мислите на класиците като Конфуций. Общата концепция е (а това е 1500 години преди Просвещението в Европа), че единствено филантропичното обучение дава право на човек да бъде на държавна работа, т.е. да ръководи живота на други хора. Следователно то е безусловно – образованието за основаването на индивида.
Въпросът за поданството тогава не е бил толкоз изострен, тъй като светът не беше толкоз световен, колкото в този момент. Хората главно виждат единствено личната си страна: в близост са само морето, Хималаите и степта с варварите. Или, да речем, понятието за поданство е сменено от тъкмо това: човек единствено посредством четене и разсъждение върху творбите на класиците придобива нужните човешки качества. Сега въпросът е: " Днес едвам и също ли е притежаването на сходни качества и да си жител?”.
Всъщност това е всичко, което нормално се изисква от гимназията: да направи човек човек. Ако към това се прибавят всевъзможни механически занаяти, толкоз по-добре, само че основата на всичко е една и съща. А в Хонконг единствено се пробват, постепенно, да върнат тези съществени полезности.
Темата за китайското обучение като цяло, а и днешното, като цяло е забавна. Откъде пристигна страната на гневните патриоти и в това време на нововъведенията и международното софтуерно водачество? От " промените ", т.е. възраждането на страната след маоизма. Образованието е съществена полезност за китайците и те го възраждаха наред с други промени година след година.
И през днешния ден – още веднъж за настъпването на изпитите – локалните медии разгласяват всевъзможни умни мисли и цитати – не толкоз на Конфуций, а на по-съвременни персони. Въпреки че са изцяло конфуциански по дух. Мислите да вземем за пример са: “Китай със своята неповторима история и просвета не може сляпо да копира другите, техните просветителни стандарти, а би трябвало да основава свои лични университети от международна класа. В същото време те няма да бъдат идентични и да се подредят в един рейтинг: всеки има свои лични характерности. В същото време учениците би трябвало да знаят, че пътят към една фантазия стартира с образованието, само че това изисква да мислите за хората към вас, за страната и света и да поемете ангажимент към обществото”.
Именно в тези мисли явно се свежда смисълът на учебника по поданство.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Учебниците са просрочен отговор на обстановката на тази територия, където децата не се учеха да бъдат жители в учебно заведение. Но имаше курс, наименуван „ Изучаване на либерализма “. Като цяло е ясно защо става въпрос, също така се знаят резултатите. Година след година, до 2019 година (когато всичко приключи), младежите се оказаха в челните редици на дивия протест против всичко, само че с ясно акцентиране против поданството на своята страна.
И това не е единствено в Хонконг. Ето един добър откъс: „ Вече не можем да храним звяра, наименуван американско висше обучение, който се обогатява без никакви заслуги, като в същото време обира и подхранва с културна отрова младежите и ги оставя невежи в процеса”, написа Тереза Манинг, един от шефовете на Американската национална асоциация на учените и професор по право. Всъщност публикацията ѝ е за студентския заем, който по-късно виси над човек с години. Но, както виждате, тя също по този начин повърхностно загатва какво преподават в Съединени американски щати с тези пари. Същото нещо, което учеха в Хонконг: просто демократично да ненавиждат страната си.
Връщайки се към Азия, означаваме, че историята на новите учебници е чисто местна. Факт е, че Хонконг е автономност, в която Пекин не се намесва в метода на живот, останал неизменен след напускането на английския колониализъм през 1997 година Между другото и в този момент не пречи доста, тези нови учебници не са наложителни, доста учебни заведения остават самостоятелни. Но всяка невмешателство си има лимит, изключително когато възрастните генерации на Хонг Конг видяха, че стопанската система и справедливият живот на Перлата на Изтока отиват по дяволите, тъй като от време на време е просто невероятно да се върви по личната блокирана улица от млади стачкуващи.
Как да разбираем наличието на учебниците, които, повтаряме, не съществуваха преди? Пекинските медии се пробват да го създадат по този метод: ще се приказва за живота на Хонконг съгласно правилото „ една страна, две системи “, както и есета за историята на Китай „ след началото на промените “ и по какъв начин наподобява нашият взаимосвързан свят. Целта е да се даде на учениците схващане за националната еднаквост и световна вероятност. И въпреки всичко да не се дава на " някои учители " да изричат своите неправилни и отровни възгледи.
Е, несъмнено, във всяка страна чиновниците в областта на образованието ще могат да преведат на собствен личен език всяка най-ярка тематика, в това число проучването на това какво е да си жител на личната си страна в актуалния свят. Тази седмица Русия утвърди стандарта за издигане на знамето в учебните заведения от 1 септември.
А в този момент за подтекста, в който се вписва тази къса информация за новите учебници в Хонконг. Факт е, че в Китай в този момент е горещият интервал на кандидат-студентските изпити - гаокао. Тук те са освен това от изпити: те са се полагали година след година, доста епохи преди да съществуват университетите. Те се вземат за научна степен, която дава право да се постъпи на държавна работа. Степента е непокътната за тези, които напишат дълго философско есе, основано на мислите на класиците като Конфуций. Общата концепция е (а това е 1500 години преди Просвещението в Европа), че единствено филантропичното обучение дава право на човек да бъде на държавна работа, т.е. да ръководи живота на други хора. Следователно то е безусловно – образованието за основаването на индивида.
Въпросът за поданството тогава не е бил толкоз изострен, тъй като светът не беше толкоз световен, колкото в този момент. Хората главно виждат единствено личната си страна: в близост са само морето, Хималаите и степта с варварите. Или, да речем, понятието за поданство е сменено от тъкмо това: човек единствено посредством четене и разсъждение върху творбите на класиците придобива нужните човешки качества. Сега въпросът е: " Днес едвам и също ли е притежаването на сходни качества и да си жител?”.
Всъщност това е всичко, което нормално се изисква от гимназията: да направи човек човек. Ако към това се прибавят всевъзможни механически занаяти, толкоз по-добре, само че основата на всичко е една и съща. А в Хонконг единствено се пробват, постепенно, да върнат тези съществени полезности.
Темата за китайското обучение като цяло, а и днешното, като цяло е забавна. Откъде пристигна страната на гневните патриоти и в това време на нововъведенията и международното софтуерно водачество? От " промените ", т.е. възраждането на страната след маоизма. Образованието е съществена полезност за китайците и те го възраждаха наред с други промени година след година.
И през днешния ден – още веднъж за настъпването на изпитите – локалните медии разгласяват всевъзможни умни мисли и цитати – не толкоз на Конфуций, а на по-съвременни персони. Въпреки че са изцяло конфуциански по дух. Мислите да вземем за пример са: “Китай със своята неповторима история и просвета не може сляпо да копира другите, техните просветителни стандарти, а би трябвало да основава свои лични университети от международна класа. В същото време те няма да бъдат идентични и да се подредят в един рейтинг: всеки има свои лични характерности. В същото време учениците би трябвало да знаят, че пътят към една фантазия стартира с образованието, само че това изисква да мислите за хората към вас, за страната и света и да поемете ангажимент към обществото”.
Именно в тези мисли явно се свежда смисълът на учебника по поданство.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ