Бюджетното салдо в края на ноември е отрицателно - 398 млн. лева
Бюджетното салдо по Консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към ноември 2022 година е негативно в размер на 398 млн. лева (0,2 на 100 от прогнозния БВП), оповестява Министерството на финансите.
Салдото се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 459,5 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 година са в размер на 56 465,5 млн. лева, което съставлява 94,6 на 100 от обновените годишни планове към Закона за държавния бюджет за 2022 година Следва обаче да се има поради, че през второто полугодие по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС) постъпват доходи, респективно се правят разноски, в осъществяване на параграфи 24 и 23 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към Закона за държавния бюджет за 2022 година
В осъществяване на посочените нагоре правила ежемесечно (за интервала юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват доходи от целеви вноски от предприятията със 100 на 100 държавно присъединяване в капитала от бранш " Енергетика ", които се употребяват за покриване на разноски за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила в размер 100 на 100 от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на сегмента " ден напред " на " БНЕБ " – ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева за мегаватчас (MWh). За интервала юли-ноември постъпилите изключителни еднократни доходи от целеви вноски са в размер на близо 3 милиарда лева Ако се отстрани въздействието на посочените еднократни изключителни приходи, осъществяването на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 на 100 от заложените в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, а растежът по отношение на същия интервал на 2021 година е 5,7 милиарда лева (12 на сто).
Данъчните и осигурителните доходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на миналата година с 5,4 милиарда лева (14,5 на сто), неданъчните доходи - с 3,7 милиарда лева (ако се отстраняват изключителните еднократни приходи по бюджета на ФСЕС неданъчните доходи нарастват номинално с 0,7 милиарда лева или с 10,1 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 милиарда лева (намаление с 14,1 на 100 по отношение на същия интервал на 2021 г.), показват от Министерството на финансите.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на повече от 42,7 милиарда лева, което съставлява 92,7 на 100 от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 75,7 на 100 от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 9 265,3 млн. лева или 102,4 на 100 по отношение на плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 19 664,3 млн. лева (88,3 на 100 от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на съвсем 14 милиарда лева (87,3 на 100 от планираните), от акцизи възлизат на 5,22 милиарда лева (89,7 на 100 от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лева (109 на 100 по отношение на годишните разчети).
Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози.) са в размер на 1,4 милиарда лева или 100,6 на 100 осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 12,4 милиарда лева, което съставлява 92,6 на 100 от разчетените за годината.
При разбора на данните за ноември следва да се има поради, че през месеца постъпват обилни доходи от корпоративен налог, свързани с крайния период за внасяне на предплатените вноски за налога през 2022 година. Постъпленията от налога за месеца са близо 1,7 милиарда лева, което надлежно се отразява позитивно на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни налози посочват и за допустимо свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар. Много от предприятията към този момент трансферираха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения докара до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги. В резултат на въведените данъчни ограничения за използване на понижена и нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на избрани артикули и услуги, както и на регулярното възобновяване на Данък добавена стойност, се чака несъблюдение на плануваните доходи от Данък добавена стойност за 2022 година От друга страна, растежът на разноските изпреварва растежа на приходите, главно заради по-високи разноски за дотации, обществени заплащания, финансови разноски и други, считат във финансовото министерство.
Неданъчните доходи са в размер на близо 11,1 милиарда лева (вкл. към 3 милиарда лева еднократни доходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на над 2,6 милиарда лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 година възлизат на близо 56,9 милиарда лева, което е 86,3 на 100 от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към ноември 2021 година бяха в размер на повече от 47,1 милиарда лв.. При съпоставката с годишния план към Закона за държавния бюджет за 2022 година. с оглед съпоставимост на данните следва да се отстрани въздействието на разноските по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система " в осъществяване на параграф 23 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет за 2022 година за погашение на обезщетения към потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към Закона за държавния бюджет за 2022 година Поради тази причина при съпоставката с плана за годината, аналогично на приходите, следва да се отстрани въздействието на разноските в осъществяване на параграф 23 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет за 2022 година По този метод разноските по КФП към ноември на съпоставима база съставляват 81,5 на 100 от плана към Закона за държавния бюджет за 2022 година, показват от МФ.
Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации, където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система ". При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира забележителен растеж, основно в частта на разноските за пенсии. Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година, са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътностроителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към ноември 2021 година
Нелихвените разноски към ноември 2022 година са в размер на 54,574 милиарда лева, което съставлява 86,5 на 100 от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на над 50,5 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на малко над 4 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 32,9 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 612,1 млн. лева (92,1 на 100 от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 ноември, възлиза на 1 677,7 млн. лева
Размерът на фискалния запас към 30 ноември е 12,8 милиарда лева, в това число 12,6 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки, и 0,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Салдото се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 459,5 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 година са в размер на 56 465,5 млн. лева, което съставлява 94,6 на 100 от обновените годишни планове към Закона за държавния бюджет за 2022 година Следва обаче да се има поради, че през второто полугодие по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС) постъпват доходи, респективно се правят разноски, в осъществяване на параграфи 24 и 23 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към Закона за държавния бюджет за 2022 година
В осъществяване на посочените нагоре правила ежемесечно (за интервала юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват доходи от целеви вноски от предприятията със 100 на 100 държавно присъединяване в капитала от бранш " Енергетика ", които се употребяват за покриване на разноски за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила в размер 100 на 100 от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на сегмента " ден напред " на " БНЕБ " – ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева за мегаватчас (MWh). За интервала юли-ноември постъпилите изключителни еднократни доходи от целеви вноски са в размер на близо 3 милиарда лева Ако се отстрани въздействието на посочените еднократни изключителни приходи, осъществяването на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 на 100 от заложените в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, а растежът по отношение на същия интервал на 2021 година е 5,7 милиарда лева (12 на сто).
Данъчните и осигурителните доходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на миналата година с 5,4 милиарда лева (14,5 на сто), неданъчните доходи - с 3,7 милиарда лева (ако се отстраняват изключителните еднократни приходи по бюджета на ФСЕС неданъчните доходи нарастват номинално с 0,7 милиарда лева или с 10,1 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 милиарда лева (намаление с 14,1 на 100 по отношение на същия интервал на 2021 г.), показват от Министерството на финансите.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на повече от 42,7 милиарда лева, което съставлява 92,7 на 100 от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 75,7 на 100 от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 9 265,3 млн. лева или 102,4 на 100 по отношение на плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 19 664,3 млн. лева (88,3 на 100 от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на съвсем 14 милиарда лева (87,3 на 100 от планираните), от акцизи възлизат на 5,22 милиарда лева (89,7 на 100 от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лева (109 на 100 по отношение на годишните разчети).
Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози.) са в размер на 1,4 милиарда лева или 100,6 на 100 осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 12,4 милиарда лева, което съставлява 92,6 на 100 от разчетените за годината.
При разбора на данните за ноември следва да се има поради, че през месеца постъпват обилни доходи от корпоративен налог, свързани с крайния период за внасяне на предплатените вноски за налога през 2022 година. Постъпленията от налога за месеца са близо 1,7 милиарда лева, което надлежно се отразява позитивно на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни налози посочват и за допустимо свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар. Много от предприятията към този момент трансферираха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения докара до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги. В резултат на въведените данъчни ограничения за използване на понижена и нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на избрани артикули и услуги, както и на регулярното възобновяване на Данък добавена стойност, се чака несъблюдение на плануваните доходи от Данък добавена стойност за 2022 година От друга страна, растежът на разноските изпреварва растежа на приходите, главно заради по-високи разноски за дотации, обществени заплащания, финансови разноски и други, считат във финансовото министерство.
Неданъчните доходи са в размер на близо 11,1 милиарда лева (вкл. към 3 милиарда лева еднократни доходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на над 2,6 милиарда лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 година възлизат на близо 56,9 милиарда лева, което е 86,3 на 100 от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към ноември 2021 година бяха в размер на повече от 47,1 милиарда лв.. При съпоставката с годишния план към Закона за държавния бюджет за 2022 година. с оглед съпоставимост на данните следва да се отстрани въздействието на разноските по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система " в осъществяване на параграф 23 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет за 2022 година за погашение на обезщетения към потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към Закона за държавния бюджет за 2022 година Поради тази причина при съпоставката с плана за годината, аналогично на приходите, следва да се отстрани въздействието на разноските в осъществяване на параграф 23 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет за 2022 година По този метод разноските по КФП към ноември на съпоставима база съставляват 81,5 на 100 от плана към Закона за държавния бюджет за 2022 година, показват от МФ.
Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации, където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите по бюджета на Фонд " Сигурност на електроенергийната система ". При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира забележителен растеж, основно в частта на разноските за пенсии. Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година, са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътностроителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към ноември 2021 година
Нелихвените разноски към ноември 2022 година са в размер на 54,574 милиарда лева, което съставлява 86,5 на 100 от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на над 50,5 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на малко над 4 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 32,9 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 612,1 млн. лева (92,1 на 100 от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 ноември, възлиза на 1 677,7 млн. лева
Размерът на фискалния запас към 30 ноември е 12,8 милиарда лева, в това число 12,6 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки, и 0,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ