Бюджетно време е. Мераците са изострени. Разпределят се пари, а

Бюджетно време е. Мераците са изострени. Разпределят се пари, а се знае от опит – би трябвало да си постоянно покрай парите! Останалото е от лукавого.
Държавният бюджет не е механически инструмент, обвързван със събиране на пари и тяхното систематизиране измежду директно заинтригувани играчи. Държавният бюджет е мощен стопански инструмент, благодарение на който държавното управление следва да се стреми да реализира своите цели. А задачите на едно отговорно държавно управление са и би трябвало да бъдат главно две:
    - стимулиране на икономическата и капиталовата динамика;
    - поддържане на допустима степен на обществена правдивост в сходство с господстващите разбирания.
Именно заради нуждата от оценка на въздействието на бюджетните структури върху икономическия разцвет каноните на финансово-икономическата просвета изискват държавно планиране на икономическата динамичност в кратко- и средносрочна вероятност. Бюджетният админ у нас обаче съумява да откри леснината и освен това условие, като

възприема и регистрира официално изпълняем ангажимент

Нашите лични държавни финансово-икономически проекции изобилстват с приведени прогнози на разнообразни публични междуправителствени институции. При обрисуваните планирани очертания се уйдурдисва някаква „ лична “ траектория. В реалност обаче съществува кардинална разлика сред екзогенни прогнози, образувани от външни за страната финансово-икономически организации, от една страна, и ендогенни прогнози, проектирани от вътрешни за страната управнически органи, от друга.
Външните за страната организации са странични наблюдаващи на процесите в страната. Те се пробват да плануват вероятни екзогенни въздействия върху вътрешното социално-икономическо развиване, да оценят възможни ендогенни управнически резултати и да очертаят възможната евентуална краткосрочна траектория. Качеството на екзогенните прогнози зависи от степента на осведоменост на външните организации за протичащите процеси вътре в страната, както и от познанието за социално-икономическата специфичност на другите страни.
Съществено друга следва да е ендогенната финансово-икономическа проекция. Страновата икономическа траектория зависи в сензитивна степен от вътрешното макроикономическо ръководство. Действащото държавно управление има компетенциите и

разполага с всички лостове на ръководство

с цел да насочи социално-икономическото развиване на страната в избрана посока и с избрана скорост. Местното макроикономическо ръководство стои на кормилото на социално-икономическия автомобил, той може да насочи „ автомобила “ в дадена посока, има опция да форсира или да забави икономическата динамичност. Ако социално-икономическите предвиждания обрисуват някакви нежелани развития, локалното ръководство може да проектира свои управнически въздействия, които да противодействат на отрицателните упования, както и да подтикват позитивните резултати. /> При образуването на бюджетните структури у нас отсъства креативното начало. Остава мъгляв бюджетният резултат върху социално-инвестиционно-икономическата динамичност. Правителството предлага несъмнено финансово преразпределение, без да подчертава върху действителните стопански проблеми на страната и метода на тяхното превъзмогване (респ. туширане) посредством потребление на бюджетния инструмент. Сляпо се робува на избрани овехтели зомби показа за бюджетна комбинация без вземане предвид със актуалните особености на икономическата динамичност.

Цел на държавното управление

е редно да бъде потреблението на инструментите за ръководство за ускорение на действителната конвергенция на страната към европейските структури в най-общ смисъл. Вместо това се подчертава върху поддържането на обособени фрагментарни финансово-икономически параметри, които са релативно лесни за следване и оправдават официално полаганите старания. Не би било редно размерът на бюджетния недостиг да е съществена цел при образуването на държавния бюджет. Съществено е защо се употребяват плануваните бюджетни разноски. Ако те подтикват икономическата динамичност, тогава даже и в краткосрочна вероятност нуждата от релативно по-високи бюджетни разноски ще отпадне. Изкуството на положителното ръководство е да съумееш да използваш непознати пари в собствен личен интерес. Всички огромни капиталови планове, включително и наши национални, са построени и се построяват посредством готовност на свободни финансови запаси. Важна задача на макроикономическото ръководство е да съумее да употребява вътрешните финансови запаси за стимулиране на икономическия разцвет.
Забележителни са рекомендациите в неотдавна публикувания отчет в Европейски Съюз на Марио Драги. Официалните управнически органи у нас

официално се съгласяват и приветстват главните заключения

в отчета, като в същото време показват даже очевидно, че те не се отнасят да тях. В отчета се подчертава върху съчетанието и комбинацията сред обществени и частни вложения. Частните вложения са тези, които издърпват стопанската система напред, само че те действат дейно в комбиниране с обществените вложения. Ако сензитивно значими за страната инфраструктурни планове се загърбват, няма по какъв начин частните вложители да поемат дълготрайни капиталови задължения. Нашата лична процедура в последните десетина години удостоверява тази обикновена истина, като примерно основна част от натрупвания вътрешен капитал напуща страна и не се ангажира с вътрешни капиталови планове.
Данъчната система е различен сензитивен детайл на бюджетната политика. В нея се преплитат ползи на участници с властолюбиви упоритости. Макроикономическото ръководство се придържа прецизно към отхвърлени от икономическата доктрина и процедура данъчни схеми с отрицателно въздействие върху общественото разслоение на обществото и пренебрегва нуждата от построяването на зает изчерпателен взор. Науката отстъпва пред конюнктурната взаимозависимост.

Заключение

Страната ни се нуждае от приемането на виновни макроикономически решения, които да спомагат за ускорено превъзмогване на изоставането ни от европейските действителности в социално-икономически проект. Не доближават изчерпателен капацитет, управническа увереност и неотстъпчивост, както и всеотдаденост на макроикономическия хайлайф. Надделява стремежът за угаждане на настояванията на мощните за деня, което в последна сметка рефлектира в слаба успеваемост на ендогенното ръководство.
Проблемите се натрупват, избуяват и все по-ясно кристализират при възходящите благоприятни условия за директна параленост и странови съпоставения. Задължение на макроикономическия хайлайф е да планува навреме зараждащите проблеми и да подхваща изпреварващо било възпиращи, било стимулиращи ограничения. В противоположен случай страната ни още веднъж може да се образува като фрапантен отрицателен образец за корист с властови запаси и недалновидно късогледо ръководство.

Икономически живот