Бюджетният дефицит в края на септември расте с над 1,11 млрд. лв.
Бюджетният недостиг в края на септември пораства с над 1,11 милиарда лева
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на месец септември 2024 година се чака да бъде негативно в размер на 2,8 милиарда лева (1,4 на 100 от прогнозния БВП). Това заяви
Министерството на финансите на уеб страницата си на база на предварителни данни и оценки.
Спрямо август дефицитът по КФП пораства с 1,1184 милиарда лева и съставлява най-голямото месечно повишаване за тази година. През осмия месец негативното бюджетно салдо беше на равнище от 1,6816 милиарда лева или 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
През предходната година в края на септември регистрираният недостиг бе 841 млн. лева
Заложен показателен размер на недостига по КФП за цялата година е в размер на 6,2 милиарда лева (3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт в макрорамката на бюджета).
От МФ показват, че изпреварващият ритъм на повишаване на разноските,
главно обществените разноски (пенсии, помощи и обезщетения) и разноските за личен състав, продължи и през септември в сходство с настоящите нормативни промени, утвърдени от Народното събрание.
Освен регулярните месечни разноски за личен състав, прехрана и тези в обществената сфера
(за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха осъществени и разноски по обслужване на държавния дълг, включително заплащания за лихви в размер на към 0,4 милиарда лева, обществени заплащания на МТСП
(еднократни помощи на фамилии с деца от първи до четвърти и осми клас за образователната 2024/2025
година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, заплащания по механизма за персонална помощ по Закона за персоналната помощ и др.) в размер на към 0,3 милиарда лева, и други, допълват още от финансовото министерство.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 година
се чака да бъдат в размер на 52,1 милиарда лева, което съставлява номинален растеж от 9,3 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. И през септември продължи следената наклонност от предходните месеци за умерено
повишаване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните доходи,
като се чака осъществяването към септември 2024 година да бъде 73,0 на 100 от годишните планове, при 70,3 на 100 за същия интервал на 2023 година.
Съпоставени с деветмесечието на миналата година, постъпленията по КФП
нарастват с 4,4 милиарда лева (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 милиарда лева (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС),
които нарастват с 0,8 милиарда лв..
В съпоставяне с миналата година неданъчните доходи понижават с 1,3 милиарда лева (15,6 на сто), което се дължи основно на приходите от дял и приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
През деветмесечието на 2023 година приходите от дял за страната
от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 милиарда лева, до момента в който през актуалната година постъпленията за интервала са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД за финансовата 2023 година
При постъпленията от продажба на квоти за излъчвания
на парникови газове въздействие оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година, допълват от финансовото министерство.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България
в бюджета на ЕС) към септември 2024 година възлизат на 54,9 милиарда лева, което е 67,3 на 100 от годишните планове. Спрямо миналата година се
регистрира повишаване главно при обществените разноски,
в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 година, както и при разноските за личен състав,
след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав
и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 година и ЗДБРБ за 2024 година, и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз,
изплатена към 30.09.2024 година от централния бюджет, възлиза на 1,1 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз, означават от МФ.
Към края на септември 2023 година разноските дружно с вноската в Европейски Съюз
са възлизали на 48,478 милиарда лева или с 6,4 милиарда лева по-малко по отношение на септември т.г., написа в страницата на финансовото министерство.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на месец септември 2024 година се чака да бъде негативно в размер на 2,8 милиарда лева (1,4 на 100 от прогнозния БВП). Това заяви
Министерството на финансите на уеб страницата си на база на предварителни данни и оценки.
Спрямо август дефицитът по КФП пораства с 1,1184 милиарда лева и съставлява най-голямото месечно повишаване за тази година. През осмия месец негативното бюджетно салдо беше на равнище от 1,6816 милиарда лева или 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
През предходната година в края на септември регистрираният недостиг бе 841 млн. лева
Заложен показателен размер на недостига по КФП за цялата година е в размер на 6,2 милиарда лева (3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт в макрорамката на бюджета).
От МФ показват, че изпреварващият ритъм на повишаване на разноските,
главно обществените разноски (пенсии, помощи и обезщетения) и разноските за личен състав, продължи и през септември в сходство с настоящите нормативни промени, утвърдени от Народното събрание.
Освен регулярните месечни разноски за личен състав, прехрана и тези в обществената сфера
(за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха осъществени и разноски по обслужване на държавния дълг, включително заплащания за лихви в размер на към 0,4 милиарда лева, обществени заплащания на МТСП
(еднократни помощи на фамилии с деца от първи до четвърти и осми клас за образователната 2024/2025
година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, заплащания по механизма за персонална помощ по Закона за персоналната помощ и др.) в размер на към 0,3 милиарда лева, и други, допълват още от финансовото министерство.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 година
се чака да бъдат в размер на 52,1 милиарда лева, което съставлява номинален растеж от 9,3 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. И през септември продължи следената наклонност от предходните месеци за умерено
повишаване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните доходи,
като се чака осъществяването към септември 2024 година да бъде 73,0 на 100 от годишните планове, при 70,3 на 100 за същия интервал на 2023 година.
Съпоставени с деветмесечието на миналата година, постъпленията по КФП
нарастват с 4,4 милиарда лева (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 милиарда лева (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС),
които нарастват с 0,8 милиарда лв..
В съпоставяне с миналата година неданъчните доходи понижават с 1,3 милиарда лева (15,6 на сто), което се дължи основно на приходите от дял и приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
През деветмесечието на 2023 година приходите от дял за страната
от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 милиарда лева, до момента в който през актуалната година постъпленията за интервала са едвам 0,1 милиарда лева, при планувани 0,34 милиарда лева Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД за финансовата 2023 година
При постъпленията от продажба на квоти за излъчвания
на парникови газове въздействие оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година, допълват от финансовото министерство.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България
в бюджета на ЕС) към септември 2024 година възлизат на 54,9 милиарда лева, което е 67,3 на 100 от годишните планове. Спрямо миналата година се
регистрира повишаване главно при обществените разноски,
в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 година, както и при разноските за личен състав,
след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав
и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 година и ЗДБРБ за 2024 година, и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз,
изплатена към 30.09.2024 година от централния бюджет, възлиза на 1,1 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз, означават от МФ.
Към края на септември 2023 година разноските дружно с вноската в Европейски Съюз
са възлизали на 48,478 милиарда лева или с 6,4 милиарда лева по-малко по отношение на септември т.г., написа в страницата на финансовото министерство.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ