Европарламентът прие нови фискални правила за ЕС
Бюджетният недостиг би трябвало да се поддържа под 3% от Брутният вътрешен продукт
Европейският парламент одобри през днешния ден нови фискални правила, определящи допустимите държавен дълг и бюджетен недостиг на страните членки, съобщи ДПА.
Новите фискални правила имат две елементи. Конкретните стопански условия във всяка страна членка ще получат по-голяма тежест при определянето на цели за понижаване на несъразмерен недостиг и дълг.
Същевременно новите разпореждания имат ясни минимални условия за понижаване на съотношението на дълга за мощно задлъжнели страни членки.
Силно задлъжнелите страни от Европейски Съюз - с равнища на дълг от над 90 % от Брутният вътрешен продукт, би трябвало да понижават отговорностите с един процентен пункт годишно, страните с равнища на дълг от 60 до 90 % от Брутният вътрешен продукт - с 0,5 процентни пункта.
Европейската комисия, която дава отговор за надзора над разпоредбите, може да вземе поради нарастването на лихвените заплащания, когато пресмята напъните за понижаване на отговорностите на страните.
Ако членките на Европейски Съюз показват надеждни проекти за промени и вложения, които усъвършенстват устойчивостта и капацитета за напредък, интервалът за понижаване на дълга може също да бъде продължен, гласят признатите от Екологичен потенциал разпореждания.
Вчера Евростат заяви, че в 13 страни от Европейски Съюз съотношението на задълженията към брутния вътрешен артикул (БВП) е надминавало 60 % през 2023 година Най-значително сходно съответствие е записано в Гърция (161,9 % от БВП), Италия (137,3 % от БВП), Франция (110,6 % от БВП), Испания (107,7 % от БВП) и Белгия (105,2 % от БВП).
Най-ниските съотношения на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт през предходната година са имали Естония (19,6 % от БВП), България (23,1 % от БВП), Люксембург (25,7 % от БВП), Дания (29,3 % от БВП), Швеция ( 31,2 % от БВП) и Литва (38,3 % от БВП).
Предишните дългови правила дълго време се смятаха за прекомерно комплицирани и строги за наблюдаване и осъществяване от страните членки. Според тях равнището на отговорности на страна членка на Европейски Съюз не може да надвишава 60 % от нейния Брутният вътрешен продукт.
Също по този начин дефицитът на консолидирания държавен бюджет - т.е. разликата сред приходите и разноските на обществения бюджет, би трябвало да се поддържа под 3 % от Брутният вътрешен продукт, съгласно настоящите в този момент правила.
Европейският парламент одобри през днешния ден нови фискални правила, определящи допустимите държавен дълг и бюджетен недостиг на страните членки, съобщи ДПА.
Новите фискални правила имат две елементи. Конкретните стопански условия във всяка страна членка ще получат по-голяма тежест при определянето на цели за понижаване на несъразмерен недостиг и дълг.
Същевременно новите разпореждания имат ясни минимални условия за понижаване на съотношението на дълга за мощно задлъжнели страни членки.
Силно задлъжнелите страни от Европейски Съюз - с равнища на дълг от над 90 % от Брутният вътрешен продукт, би трябвало да понижават отговорностите с един процентен пункт годишно, страните с равнища на дълг от 60 до 90 % от Брутният вътрешен продукт - с 0,5 процентни пункта.
Европейската комисия, която дава отговор за надзора над разпоредбите, може да вземе поради нарастването на лихвените заплащания, когато пресмята напъните за понижаване на отговорностите на страните.
Ако членките на Европейски Съюз показват надеждни проекти за промени и вложения, които усъвършенстват устойчивостта и капацитета за напредък, интервалът за понижаване на дълга може също да бъде продължен, гласят признатите от Екологичен потенциал разпореждания.
Вчера Евростат заяви, че в 13 страни от Европейски Съюз съотношението на задълженията към брутния вътрешен артикул (БВП) е надминавало 60 % през 2023 година Най-значително сходно съответствие е записано в Гърция (161,9 % от БВП), Италия (137,3 % от БВП), Франция (110,6 % от БВП), Испания (107,7 % от БВП) и Белгия (105,2 % от БВП).
Най-ниските съотношения на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт през предходната година са имали Естония (19,6 % от БВП), България (23,1 % от БВП), Люксембург (25,7 % от БВП), Дания (29,3 % от БВП), Швеция ( 31,2 % от БВП) и Литва (38,3 % от БВП).
Предишните дългови правила дълго време се смятаха за прекомерно комплицирани и строги за наблюдаване и осъществяване от страните членки. Според тях равнището на отговорности на страна членка на Европейски Съюз не може да надвишава 60 % от нейния Брутният вътрешен продукт.
Също по този начин дефицитът на консолидирания държавен бюджет - т.е. разликата сред приходите и разноските на обществения бюджет, би трябвало да се поддържа под 3 % от Брутният вътрешен продукт, съгласно настоящите в този момент правила.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ