Икономистите притеснени за държавния дълг: Само за лихви през 2026 г. ще дадем над 1 млрд. евро, през 2028 г. ще са 1,7 млрд. евро
Бюджетният недостиг постанова увеличение на държавния дълг – в случай че страната не приватизира в огромни мащаби (а тя не го прави и не възнамерява да го прави). Дискусия по дълга и финансиране на недостига съвсем няма отвън епизодични прочувствени обществени.
Да, все още България е със относително невисок обществен дълг – 27,8% от Брутният вътрешен продукт планирана стойност до края на годината. Трябва да напомним обаче четири значими неща.Позицията е на ИПИ, представена от " Фокус ".
Първо , траекторията е за внезапно повишаване – от 23,1% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до 36,6% от Брутният вътрешен продукт през 2028 година, или 15 прочие п. (или 25 милиарда евро) единствено за 4 години.
Второ , това е при сбъдване на много оптимистичната прогноза за размера на дефицита; при по-голям недостиг нарастването ще е по-голямо.
Трето , към това би трябвало да прибавим предстоящо издаване на държавни гаранции в размер на още към 3% от Брутният вътрешен продукт.
И четвърто – да помним, че България понижи дълга си и съумя да го поддържа невисок в продължение на четвърт век, тъй като междинното бюджетно салдо за интервала 1998-2019 година беше нула.
Дори в случай че прибавим интервала след Ковид, междинното равнище на недостига за последния четвърт век е 0,5% от Брутният вътрешен продукт – надалеч под стойностите, до които ще докара сегашната фискална политика.
Всичко това има последствия. Едната е елементарно забележима – задоволително е да погледнем перото " разноски за лихви “ в бюджета, което от 516 млн. евро през 2024 година се чака да доближи 1098 млн. евро през 2026 година и 1758 млн. евро през 2028 година или повече от трикратно нарастване за четири години . /виж галерията/. Другата е експоненциалното повишаване на риска от дългова рецесия, налагаща внезапна фискална промяна, постоянно " под надзора “ на външни институции.
За илюстрация, дългът на Румъния нараства от 64 милиарда евро през 2017 година до 194 милиарда евро в края на 2024 година – от " нямаме проблем с недостига и дълга “ до " какво вършим “. До какви промени в обществения бранш и налозите (фискалната промяна, за която нагоре стана дума) води това – повече за протичащото се в Румъния прочетете в този текст.
Да, все още България е със относително невисок обществен дълг – 27,8% от Брутният вътрешен продукт планирана стойност до края на годината. Трябва да напомним обаче четири значими неща.Позицията е на ИПИ, представена от " Фокус ".
Първо , траекторията е за внезапно повишаване – от 23,1% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до 36,6% от Брутният вътрешен продукт през 2028 година, или 15 прочие п. (или 25 милиарда евро) единствено за 4 години.
Второ , това е при сбъдване на много оптимистичната прогноза за размера на дефицита; при по-голям недостиг нарастването ще е по-голямо.
Трето , към това би трябвало да прибавим предстоящо издаване на държавни гаранции в размер на още към 3% от Брутният вътрешен продукт.
И четвърто – да помним, че България понижи дълга си и съумя да го поддържа невисок в продължение на четвърт век, тъй като междинното бюджетно салдо за интервала 1998-2019 година беше нула.
Дори в случай че прибавим интервала след Ковид, междинното равнище на недостига за последния четвърт век е 0,5% от Брутният вътрешен продукт – надалеч под стойностите, до които ще докара сегашната фискална политика.
Всичко това има последствия. Едната е елементарно забележима – задоволително е да погледнем перото " разноски за лихви “ в бюджета, което от 516 млн. евро през 2024 година се чака да доближи 1098 млн. евро през 2026 година и 1758 млн. евро през 2028 година или повече от трикратно нарастване за четири години . /виж галерията/. Другата е експоненциалното повишаване на риска от дългова рецесия, налагаща внезапна фискална промяна, постоянно " под надзора “ на външни институции.
За илюстрация, дългът на Румъния нараства от 64 милиарда евро през 2017 година до 194 милиарда евро в края на 2024 година – от " нямаме проблем с недостига и дълга “ до " какво вършим “. До какви промени в обществения бранш и налозите (фискалната промяна, за която нагоре стана дума) води това – повече за протичащото се в Румъния прочетете в този текст.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ