Най-големият инвеститор в американския дълг се отдръпва. Кой ще финансира рекордния дефицит?
Бюджетният недостиг на Съединени американски щати доближи 3,1 трилиона $ през фискалната 2020 година, приключила през месец септември. Той се чака да нарасне още повече, откакто американският Конгрес се контракти за втори пакет от стопански тласъци против следствията от пандемията от ковид, написа Си Ен Би Си
Допълнителните разноски по новия избавителен пакет ще би трябвало да бъдат финансирани посредством издаването на повече държавни скъпи бумаги. Въпросът обаче е кой би ги купил? На фона на изменящата се геополитическа картина, Китай, който до неотдавна бе най-големият собственик на американски ДЦК, напоследък понижи вложенията си в държавния дълг на Съединени американски щати.
„ Макар че американската стопанска система последователно се възвръща, разноските по битката с пандемията от COVID-19 се натрупат “, разяснява Кристиан Мий, пълководец по ръководството на активи от Schroders.
Той означи, че бюджетният недостиг на Съединени американски щати набъбна с цели 2 трилиона $ след приемането на първия пакет от стимулиращи ограничения, целящ да смекчи икономическия удар от коронавирусната пандемия.
Според Мий в случай че Конгресът утвърди нов проект за стимулиране на стопанската система в размер на трилиони долари, в композиция с по-ниските данъчни доходи, може да изстреля недостига по Федералният бюджетен на Съединени американски щати до 20% от брутният вътрешен артикул на страната.
Китай лимитира собствеността си на американски облигации
Китай до неотдавна бе най-големият владетел на американски скъпи бумаги, само че възходящото напрежение сред Вашингтон и Пекин накара страната да понижи вложенията си в американския дълг и да изгуби първото си място от Япония през месец юни.
По данни на американското държавно управление, Китай е имал американски ДЦК на стойност 1,06 трлн. $ към месец август тази година, което е забележителен спад спрямо притежаваните облигациите в размер на 1,24 трлн. $ в края на 2015 година
„ Макар че частните задгранични вложители не престават да купуват американски ДЦК, това не е задоволително, с цел да компенсира анемичното търсене на институционално равнище “, разяснява Мий.
Отношенията сред Съединени американски щати и Китай започнаха да се утежняват през 2018 година след въвеждането на мита върху вноса на редица китайски артикули от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, което докара до ответен отговор от Пекин и въвеждането на цени за американския импорт. По-късно комерсиалната война засегна и софтуерния бранш, откакто Вашингтон сложи телекомуникационния колос Huawei в „ черен лист “, който забрани на редица американски компании да работят с компанията, в това число и Гугъл, чиято операционна система Android се употребява от смарт телефоните на китайската компания. Тази година пандемията от короанвирус докара до нова ескалация на напрежението и до замяна на обвинявания сред Вашингтон и Пекин. Анализаторите считат, че тези развития ще накарат Китай да диверсифицира валутните си запаси, намалявайки зависимостта си от щатските долари.
„ Важно е да се обърне внимание на политическият детайл. Китай желае по-голяма самостоятелност от Съединени американски щати, което значи понижаване на доларовите запаси “, разяснява Алан Руски от Deutsche Bank.
Тази смяна в политиката бе илюстрирана през интервала април-юли тази година, когато Китай утрои покупките си на японски държавни облигации.
Рускин също по този начин означи, че обстановката през днешния ден е много по-различна, в сравнение с преди няколко години. През 2014 година повишаването на юана се отрази отрицателно на конкурентоспособността на Китай, защото по-силната валута оскъпи китайските артикули и понижи приходите от износа.
Тези по-ниски приходи, от своя страна, доведоха до стеснен растеж на запасите и до по-скромни покупки на американски ДЦК, разяснява Рускин. Той обаче а безапелационен, че политиката на Китай за понижаване на собствеността на американски облигации този път не се дължи на по-ниски приходи от износа.
Кой ще купува американски ДЦК?
Най-вероятните източници на нови покупките на облигации са няколко страни от Азия със „ обилни “ валутни запаси, които са известни „ с намесата си на пазара “, сподели Мий, като подчертава върху Тайван и Сингапур, чиито запаси са нарастнали доста от март насам.
„ По подигравка на ориста, по-нататъшната уязвимост на $ може да подтиква централните банки на разрастващите се страни да усилят собствеността си на американски облигации, защото те постоянно прибягват до покупка на зелени пари, с цел да лимитират прекомерно огромното повишаване на личните си валути “, прибавя Мий.
Много от разрастващите се страни имат стопански системи, подвластни от износа, който страда, когато валутата е прекомерно мощна. Като купуват щатски долари, те усилват търсенето на зелените пари и надлежно отслабват личните си валути
Според Рускин Федералният запас на Съединени американски щати евентуално ще би трябвало да усили собствеността си на американски държавни скъпи бумаги, в случай че Китай ограничи доста своите покупки.
Допълнителните разноски по новия избавителен пакет ще би трябвало да бъдат финансирани посредством издаването на повече държавни скъпи бумаги. Въпросът обаче е кой би ги купил? На фона на изменящата се геополитическа картина, Китай, който до неотдавна бе най-големият собственик на американски ДЦК, напоследък понижи вложенията си в държавния дълг на Съединени американски щати.
„ Макар че американската стопанска система последователно се възвръща, разноските по битката с пандемията от COVID-19 се натрупат “, разяснява Кристиан Мий, пълководец по ръководството на активи от Schroders.
Той означи, че бюджетният недостиг на Съединени американски щати набъбна с цели 2 трилиона $ след приемането на първия пакет от стимулиращи ограничения, целящ да смекчи икономическия удар от коронавирусната пандемия.
Според Мий в случай че Конгресът утвърди нов проект за стимулиране на стопанската система в размер на трилиони долари, в композиция с по-ниските данъчни доходи, може да изстреля недостига по Федералният бюджетен на Съединени американски щати до 20% от брутният вътрешен артикул на страната.
Китай лимитира собствеността си на американски облигации
Китай до неотдавна бе най-големият владетел на американски скъпи бумаги, само че възходящото напрежение сред Вашингтон и Пекин накара страната да понижи вложенията си в американския дълг и да изгуби първото си място от Япония през месец юни.
По данни на американското държавно управление, Китай е имал американски ДЦК на стойност 1,06 трлн. $ към месец август тази година, което е забележителен спад спрямо притежаваните облигациите в размер на 1,24 трлн. $ в края на 2015 година
„ Макар че частните задгранични вложители не престават да купуват американски ДЦК, това не е задоволително, с цел да компенсира анемичното търсене на институционално равнище “, разяснява Мий.
Отношенията сред Съединени американски щати и Китай започнаха да се утежняват през 2018 година след въвеждането на мита върху вноса на редица китайски артикули от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, което докара до ответен отговор от Пекин и въвеждането на цени за американския импорт. По-късно комерсиалната война засегна и софтуерния бранш, откакто Вашингтон сложи телекомуникационния колос Huawei в „ черен лист “, който забрани на редица американски компании да работят с компанията, в това число и Гугъл, чиято операционна система Android се употребява от смарт телефоните на китайската компания. Тази година пандемията от короанвирус докара до нова ескалация на напрежението и до замяна на обвинявания сред Вашингтон и Пекин. Анализаторите считат, че тези развития ще накарат Китай да диверсифицира валутните си запаси, намалявайки зависимостта си от щатските долари.
„ Важно е да се обърне внимание на политическият детайл. Китай желае по-голяма самостоятелност от Съединени американски щати, което значи понижаване на доларовите запаси “, разяснява Алан Руски от Deutsche Bank.
Тази смяна в политиката бе илюстрирана през интервала април-юли тази година, когато Китай утрои покупките си на японски държавни облигации.
Рускин също по този начин означи, че обстановката през днешния ден е много по-различна, в сравнение с преди няколко години. През 2014 година повишаването на юана се отрази отрицателно на конкурентоспособността на Китай, защото по-силната валута оскъпи китайските артикули и понижи приходите от износа.
Тези по-ниски приходи, от своя страна, доведоха до стеснен растеж на запасите и до по-скромни покупки на американски ДЦК, разяснява Рускин. Той обаче а безапелационен, че политиката на Китай за понижаване на собствеността на американски облигации този път не се дължи на по-ниски приходи от износа.
Кой ще купува американски ДЦК?
Най-вероятните източници на нови покупките на облигации са няколко страни от Азия със „ обилни “ валутни запаси, които са известни „ с намесата си на пазара “, сподели Мий, като подчертава върху Тайван и Сингапур, чиито запаси са нарастнали доста от март насам.
„ По подигравка на ориста, по-нататъшната уязвимост на $ може да подтиква централните банки на разрастващите се страни да усилят собствеността си на американски облигации, защото те постоянно прибягват до покупка на зелени пари, с цел да лимитират прекомерно огромното повишаване на личните си валути “, прибавя Мий.
Много от разрастващите се страни имат стопански системи, подвластни от износа, който страда, когато валутата е прекомерно мощна. Като купуват щатски долари, те усилват търсенето на зелените пари и надлежно отслабват личните си валути
Според Рускин Федералният запас на Съединени американски щати евентуално ще би трябвало да усили собствеността си на американски държавни скъпи бумаги, в случай че Китай ограничи доста своите покупки.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ