Бюджетният дефицит на касова основа за 2025 г. е 3.1%

Бюджетният недостиг на касова основа за 2025 година е 3.1% по отношение на брутния вътрешен артикул. Политиката по приходите (заплати и пенсии) в бюджетния бранш работи стимулиращо на вътрешното ползване, което при неналичието на подобаващ напредък на локалното произвеждане, се насочва непосредствено към импорт. Това зарежда недостига по настоящата сметка, който доближава застрашителните 6% от Брутният вътрешен продукт, или съвсем 6.9 милиарда евро. За съпоставяне, единствено година по-рано, през 2024 година, дефицитът по настоящата сметка е бил едвам 1.4% от Брутният вътрешен продукт. Този скок дава мощен отрицателен сигнал за отклоняване от макроикономическото равновесие.

През 2025 година българското държавно управление получи заеми в изискванията на затегнат пазар на труда и двуцифрен напредък на заплатите, което основава инфлационен напън и подкопава конкурентоспособността на интернационалните пазари. 

Търговското салдо е най-големият съставен елемент на настоящата сметка и неговото утежняване през 2025 година е главният мотор на външния дисбаланс. Дефицитът при търговията със артикули нараства до съвсем 9.5 милиарда евро (8.3% от БВП), което е съвсем двойно нарастване по отношение на миналата година. Този резултат е плод на две срещуположни трендове: застоялост на износа и нарастване на вноса.

Износът на артикули през 2025 година понижава с 3.2% в стойностно изражение до 42.3 милиарда евро. Това съставлява обезпокоителен признак за стопанска система, която исторически се е стремяла към експортно насочен напредък.

Основните аргументи за това са няколко. Ключовите търговски сътрудници на България в Европейския съюз като Германия, Италия и Франция понижават поръчките към българските производители на съставни елементи и първични материали.
Износът на минерални горива и масла регистрира забележителен спад (над 40% в избрани периоди), което отразява както измененията в световните цени, по този начин и преструктурирането и ремонтите в най-голямата рафинерия в изискванията на наказания. Нарастването на разноските за труд в България (около 13% през 2025 г.) изпреварва продуктивността. В изискванията на закрепен валутен курс това води до действително повишаване на българския експорт, което в литературата се дефинира като “капана на високите заплати без висока добавена стойност ”.

От своя страна вносът на артикули нараства с 6.2% до 51.8 милиарда евро. Той се подхранва от мощното вътрешно търсене поради фискалната политика и наличния заем. Българските семейства, подкрепени от ниската безработица и бързо растящите номинални приходи, усилват покупките на вносни потребителски артикули, чието стойностно изражение за интервала януари-ноември 2025 година се усилва с 8.4%.

Все отново вносът на машини и транспортно съоръжение се покачва със 7.7% през интервала януари-ноември, което е позитивен сигнал за капиталова интензивност, само че в кратковременен проект натоварва външния баланс. Проблемът е, че този импорт не се трансформира задоволително бързо в нов потенциал за експорт.

Традиционно услугите са секторът, който спомага за уравновесяване на платежния баланс. През 2025 година салдото по тази публикация остава позитивно в размер 7.8 милиарда евро, само че отбелязва спад по отношение на съвсем 8.2 милиарда евро през 2024 година Това понижение, въпреки и малко на пръв взор, е знак за структурна отмалялост.
Българският туризъм претърпя релативно сполучлив сезон през 2025 година Нетният принос на туризма обаче е подложен на напън от възходящите разноски на българските жители за почивки в чужбина като пътуванията бяха подкрепени от цялостното присъединение към Шенгенското пространство. Свободното придвижване и растящите приходи подтикват насочването на разноските най-много към Гърция, Турция и Западна Европа.

От друга страна секторите на осведомителните технологии и на бизнес услугите се сблъскват с казуса на възходящите равнища на възнагражденията, които се доближават към тези в Южна и Централна Европа и по този начин понижават преимуществото на България като дестинация с ниски разноски. Когато разликата в заплащането се свива, вложителите стартират да търсят по-висока продуктивност или по-добра инфраструктура, които България не постоянно съумява да даде със същото движение.

Един от най-провокативните аспекти на българския платежен баланс за 2025 година е дефицитът по публикация Първичен приход, който възлиза на 6.5 милиарда евро (5.7% от БВП). Този недостиг е директно разследване от високата доходност на задграничния капитал в страната. Достигнатата имплицитна възвръщаемост на директните задгранични вложения (ПЧИ) от 14.6% мощно надвишава междинните равнища за развитите стопански системи. От теоретична позиция това значи, че задграничните вложители извличат забележителен стопански остатък от българската стопанска система. Дебитът по приход от вложения за 2025 година е 8.8 милиарда евро, като главен дял (почти 7.9 милиарда евро) се пада на прихода от ПЧИ при насъбрани към 2024 година 53.9 милиарда евро.

Обяснението за тази висока възвръщаемост е, че акумулираните директни вложения се регистрират по счетоводна стойност, а не по пазарна. Тези извънредно високи стойности се доближават след бързото повишаване на ценовите нива през 2023 година, когато индикаторът е дори 18.8%. Въпреки това остава усещането, че България обезпечава задоволително огромна възвръщаемост на директните вложения по отношение на поетия риск. Тоест повода тя да не е задоволително известна дестинация - потокът на ПЧИ в България през 2025 година се прави оценка на 4.3 милиарда евро (2.8% от БВП), би трябвало да се търси отвън индикаторите за работливост. По-вероятно е, че към този момент участващите на българския пазар играчи (независимо дали локални или чуждестранни) със съдействието на тукашните управляващи, не желаят да позволен съперници, които да понижат облагите и доходността им.

Фактът, че в действителност реинвестираната облага възлиза на 3.7 милиарда евро, значи, че директните “чуждестранни ” вложения в действителност съставляват запаси, които са генерирани от българската стопанска система, само че за тях е взето решение да не бъдат изнесени под формата на приход. Това поддържа тезата, че в действителност в страната съвсем не идват нови вложители - новият приток на акционерен капитал е едвам 120 млн. евро. Останалите към 500 млн. евро са дългови принадлежности.

В резултат от тези развития аварийните активи на Българска народна банка понижават с съвсем 2 милиарда евро през 2025 година В подтекста на еврозоната огромна част от това понижение произтича от промени в класификацията: активите, деноминирани в евро, към този момент не се смятат за “международни запаси ”, защото еврото става национална валута. Така активите, трансферирани към Европейската централна банка, се регистрират като вземания на Българска народна банка по публикация “Други вложения ”, което трансформира структурата на финансовата сметка, само че не и чистата позиция на страната.

Когато инфлацията и растежът на заплатите изпреварват тези на комерсиалните сътрудници, продуктите стават релативно по-скъпи за останалия свят. Ако България се окаже неконкурентоспособна в границите на еврозоната, единственият път е “вътрешна обезценка ” посредством стягане на фискалната политика, което да докара до понижаване на заплатите, а заради това - на цените на активите, повишение на безработицата и вероятно криза. Примерът на Гърция и Португалия от 2010 година е непрекъснато увещание за цената на този развой.

Следващият риск е нарасналата взаимозависимост от входящите финансови потоци. Финансирането на недостига по настоящата сметка през 2025 година се крепи главно на реинвестираната облага, размерът на която се дефинира от корпоративните настроения, еврофондовете и най-много финансовата сметка, където салдото е 2.8 милиарда евро (2.5% от БВП) с помощта на Плана за възобновяване и резистентност, който изтича през 2026 година, и излъчвания на нов държавен дълг. Макар и към момента невисок по стандартите на Европейски Съюз темпът на повишаване на дълга е обезпокоителен, когато средствата не се употребяват за вложения, а за настоящи разноски.

Приемането на еврото значи, че минималните наложителни запаси се намаляват внезапно и това може в допълнение да подтиква кредитирането вместо да го охлади в изискванията на евентуално “прегряваща ” към края на 2025 година стопанска система.

Данните от платежния баланс за 2025 година удостоверяват, че понастоящем българската стопанска система разчита на потреблението като мотор на растежа, пренебрегвайки външната си резистентност. Двойните дефицити са явен знак, че страната харчи повече, в сравнение с създава, и че това се финансира по метод, който е предразположен на ненадейно прекъсване.

Високата имплицитна възвръщаемост на ПЧИ (14.6%) при липса на нови вложители на пазара значи, че се подсигурява голям отлив на приход. Методологическите промени от еврото ще създадат тези проблеми “по-невидими ” за необятната аудитория, защото те ще се трансформират от валутни в дългови опасности и TARGET2 несъответствия.

За да обезпечи своята макроикономическа резистентност след 2026 година, България би трябвало да възвърне фискалната дисциплинираност посредством заледяване на общите разноски в бюджета. Същевременно е нужна дейна политика за отваряне на пазара за вложения в нови мощности, които да усилят производството. В противоположен случай, България рискува да стане следващата периферна стопанска система, която е източник на още проблеми за еврозоната.

 

FaceBookTwitterPinteresthttps://tribune.bg/bg/parite/dimitar-chobanov-ima-trevozhni/

Автор

Моника Гаджанова

Димитър Чобанов: Има тревожни признаци за развиването на стопанската система Четири военни самолета - цистерни на Съединени американски щати излетяха от летище СофияАлександър Симидчиев: Парите за здраве потъват в схеми с публичните поръчкиЗендая и Том Холанд са се оженили скрито? Мирослав Рашков: Напускам Министерство на вътрешните работи поради напън по случая „ Петрохан “function setAnswerTo( name, id ) { $('#load_answer').html(''+name+'[Отказ]'); $('input[name=c_answer]').val(id); $('html,body').animate({scrollTop: $('#commentsAnchor').offset().top},'400'); } function clearAnswerTo() { $('#load_answer').html( " " ); $('input[name=c_answer]').val( " " ); } $(document).ready(function(){ $('.list-comments.viewAll').click(function(e){var idComment